Синди Крайфорд е от онзи специален вид жени, които сякаш са орисани да винаги да се открояват от тълпата. Без значение какво правят, те просто се забелязват. Но имайки предвид нейния възхитителен външен вид, просто няма как нещата да стоят по различен начин. Да, тя е родена, за да блести под ярките светлини на прожекторите, а славата определено ѝ подхожда, в противен случай надали някога щеше да бъде легенда, защото тя е точно такава, а за този факт свидетелства забележителният ѝ живот.

Все пак, Синди е сред първите супермодели, чийто лик е бил на кориците на всички възможни списания през 90-те години на миналия век. Освен това съблазнителната брюнетка е покорила най-големите модни подиуми, участвала е в редица реклами, музикални видео клипове и филми. И до днес тя остава една от най-големите икони в света на модата, а многобройните ѝ постижения и богатият ѝ опит могат единствено да послужат като пример на всички млади момичета, решили да тръгнат по нейния път.

Вижте снимки на Синди >>

Може би точно поради тази причина преди няколко години тя реши да издаде автобиографичната си книга "Becoming", споделяйки с широката аудитория всичко, което е научила през своята завидна кариера. Сега, по случай днешния ѝ 55-и рожден ден, ще си припомним 10 от съветите, който дава на начинаещите модели, копнеещи за нейният успех:

1. Позирането пред камера е повече от един "празен" поглед

Винаги признавам, че Ричард Аведон ме научи как да направя една снимка толкова добра, че да бъде достойна да украси корицата на което ѝ да е списание. Той ми каза, че е изключително важно да мисля за нещо конкретно, докато гледам към обектива, дори то да е "Струвам три долара, но трябва да ме купите", колкото бе цената на сп. "Vogue" по онова време. Като фотограф, той ме научи, че между всяко щракване на фотоапарата трябва да отклонявам погледа си настрани, връщайки го обратно след секунда-две, но с нова мисъл... Така правя и до ден днешен. Аведон не искаше момичетата, с които работи, да имат "празни" изражения, независимо колко красиви могат да бъдат те. Интересното е, че всеки път усещаше, когато съзнанието ми се разсееше и започнех да изброявам на ум списъка с неща, които трябва да свърша по-късно, сякаш автоматично губех блясъка в очите си.

2. Не всички се впечатляват от успехите ти

Спомням си колко щастлива бях, когато броят на сп. "Vogue" с първата ми корица най-накрая се появи на пазара. Никога няма да забравя този ден. Тогава, връщайки се към Чикаго, минах през будката за вестници на летището и взех три екземпляра от изданието, планирайки да дам един от тях на майка ми, когато я видя. Развълнувано приближих касата, за да платя, надявайки се продавачката да ме разпознае, след като погледът ѝ се прехвърли от списанията върху мен. Тя обаче дори не вдигна очи, докато маркираше покупките. Всичко, което ми каза, бе: "Наясно си, че си взела три екземпляра от едно и също нещо, нали, скъпа?"

3. Моделите не трябва да се страхуват да казват "не"

Знам, че работата на модела е да пренесе въображението на фотографа в реалността, вдъхвайки му живот, но също така вярвам, че работата на фотографа е да се грижи за безопасността на модела. Когато осъзнах, че не винаги е така, разбрах, че трябва сама да се пазя и да казвам кое не е приемливо за мен. Постепенно се научих как да повишавам глас и да отказвам.

4. Не забравяйте, че сте артист

По едно време Хелмут Нютън ме изкара навън по бански и високи токчета - облекло, което нарекох "униформата на Нютън", и ме накара да застана на ъгъла на оживена улица в Германия. Сложи на земята шапка, обърната с отвора нагоре, и започна да предлага на всеки минувач да се снима с мен срещу 100 франка... Кадрите продължиха, докато не събрахме достатъчно, за да си платим обяда. Беше забавно.

5. Усмивката е от значение

В модния бизнес, както и при всички останали професии, уменията ви се подобряват с практиката. С времето се научавате как да заемете най-правилната поза, независимо колко неудобна е тя, как да докарате поисканото от вас изражение и не на последно място - как да се усмихвате естествено по команда. Признавам, последното ми отне около 10 години, може би затова не се усмихвах много по време на фотосесии в началото на кариерата си, а вместо това усъвършенствах премрежения си поглед с леко разтворени устни.

6. Не оценявайте работата си сами

Когато за първи път видях музикалното видео "Freedom! 90'" на Джордж Майкъл, бях малко разочарована. Чувствах, че моята част не е толкова бляскава, колкото тези на колежките ми. Всички останали жени изглеждаха просто великолепно - Наоми танцуваше страхотно с коженото си облекло, Татяна пушеше секси цигарата си, докато аз бях забита в някаква вана с главата надолу... По онова време не успях да видя онова, което всички останали съзряха. Хората се влюбиха във видеото, което се превърна в огромен хит.

7. Имате сериозни намерения в модата? Време е да се насочите към книгите

В началото на кариерата си постъпвах така, сякаш съм училище. Като млад модел не исках да се изложа пред великите фотографи и големите студиа, затова преди всеки един ангажимент се подготвях като за изпит, проучвайки детайлно работата и стила им. С други думи, гледах винаги да съм си написала домашното, така че ако някои на снимачната площадка употреби термина "филм ноар" да отговоря подобаващо, знаейки какво точно се очаква от мен, а не да губя време в чудене.

8. Пътуванията са повече от привилегия, те са училище

С всяко пътешествие виждах малко повече, учейки за изкуството и архитектурата на различните места, наред с техните традиции и обичаи. Имала съм забежка с италианец, танцувала съм цяла нощ в парижките клубове, плувала съм топлес във водите на безброй плажове. Когато започнах да обикалям света бях младо момиче от малък град - докато изведнъж вече не бях. Пътуванията бяха истинско училище за мен, а най-важният урок, който ми дадоха, бе, че хората имаме много повече общи неща, отколкото различия, без значение от културата на родните ни места.

9. Вие сте тези, които държат силата на промяната в ръцете си

Махалото винаги се люлее напред-назад, както и предпочитанията на пазара... Един ден всички харесват Мерилин Монро, а на следващия предпочитат Туиги. Именно промяната на вкусовете вдъхновява дизайнерите, фотографите и редакторите. Потребителите трябва да осъзнаят, че силата е в техни ръце (или по-точно - в портфейлите им). Ако те не харесват онова, което виждат, то могат да спрат да го купуват, като по този начин ще изменят правилата на играта. Преди всичко модата е бизнес, зависещ от клиентите си.

10. Дори моделите пеят блус

Искам да кажа на всички онези трудолюбиви момичета, забили носове в книгите, че няма нищо лошо в това от време да време да захвърлят всичко и да поживеят. Със сигурност мога да заявя, че никога не бих била жената, която танцува без бельо върху масата на някое нощно заведение (тази история ще оставя за друг път), но винаги съм си позволявала да се забавлявам, защото животът минава наистина бързо. През годините научих, че решенията, взети от страх, няма да ме отведат там, където искам да отида.