Борислав Димитров, известен повече като Бобо, е добре познат на българския слушател. Всяка негова песен се превръща в безспорен хит, който дълго време звучи по клубовете и оглася улиците. Музиката присъства в живота му още от ранна детска възраст, а на 18 години вече е една от звездите на българската музикална сцена.
Росен Ватев е един от най-добрите и заети барабанисти в страната ни, който участва в редица проекти. Уменията и любовта към ударните инструменти се предават в семейството му - той наследява таланта от баща си, който пък го получава от своя. Днес той свири и в бандата на Лили Иванова, но също така е ключова част от "Bobo & The Gang".
За първи път "Bobo & The Gang" свирят заедно през 2010 г. и за кратко успяват да се утвърдят като една от най-забележителните групи. През 2012 г. взимат участие във фестивала "Spirit of Burgas", където свирят на една сцена с Ms. Dinamyte ,Tinie Tempah и Busta Rhymes. Бандата подгрява и за Jessie J в зала "Арена Армеец" в София, а през 2014 г. се качват на една сцена и със Stereo MC"s.
Първият самостоятелен албум на "Bobo & The Gang" - "Говори", излиза през 2017 г. Tой съдържа 10 авторски произведения, аранжирани и поднесени с прецизност и професионализъм, присъщи на звезди от световна величина. Песните се приемат изключително позитивно от феновете на групата, които чакат с нетърпение техния втори общ проект.
Сега - на 13 ноември в клуб "Теринал 1", те ще представят новия си сингъл и още три парчета от втория си албум, с който ще зарадват почитателите си.
Няколко дни преди това да се случи, обаче, ви срещаме с двамата музиканти, които дадоха специално интервю за Life.dir.bg.
На 13 ноември ви предстои концерт в клуб "Терминал 1". Какво могат да очакват вашите почитатели?
Бобо: Подготвили сме много неща, направихме и нови аранжименти на парчета от предишния ни албум, които ще изпълним. Общо-взето ще видят чисто нова визия на нашата група и ще чуят един наистина качествен продукт.
Купи билетРосен: По време на концерта представим официално и новия ни сингъл, който е пилотен към предстоящия втори албум на бандата. Но също така ще изпълним и три нови композиции, които са част от него. За нас ще бъде много интересно да видим реакциите на хората и да разберем дали продължаваме да вървим в една посока с нашата публика, понеже развитието е важно, а ние смятаме, че сме успели да го постигнем във втория албум. Ще имаме и гост-музиканти, сред които е и Димитър Льолев. Сега на сцената ще бъдем 9 човека, а с годините вероятно ще ставаме повече, това се превърна в някаква наша традиция. Не защото страдаме от грандомания, а понеже музиката го изисква. Нещата, които правим, стават все по-мащабни и не се побират в един жанр.
Бобо
Снимка: Личен архивМоже ли да издадете нещо повече за новите песни, които ще представите? Какво се крие зад тях?
Росен: В тях е заключена еволюцията, обхващаща почти всяко ниво, на този формат, в който съществуваме почти 10 години. Творим по много специфичен начин - събираме се на място, в близост до Пловдив, и записваме всичко на живо. Смятаме, че така съумяваме да запазим магията, която живото изпълнение носи в себе си, като я пренасяме в албумите си. Мисля, че този път наистина се качихме на "следващото ниво".
Как бихте описали тази разлика в работата си, за която говорите?
Росен: Ние сме същите хора, но всеки от нас се е променил по определен начин през последните 2 години.
Бобо: Този албум ще звучи по-зряло. Лирически също е издържан и пеенето е по-прецизно. След толкова години заедно на сцената, знаем какво е онова, което се търси.
Росен Ватев
Снимка: Личен архивКолко време го подготвяхте?
Бобо: Няма и една година, за разлика от предходния. Самите аранжименти сме ги записали за 1 ден, което е голямо постижение за група. Но, разбира се, една седмица се подготвяхме за записите.
Колко песни включва албумът?
Бобо: Единайсет.
Всеки артист черпи вдъхновение от нещо конкретно, за да твори. Коя е вашата муза?
Бобо: Животът и заобикалящата ни действителност, които са пресъздадени през нашата призма.
Росен: Този албум е по-глобален, идеята на композициите не е фиксирана върху една ситуация или гледна точка. Опитахме се да погледнем картината отвисоко и да я пресъздадем такава, каквато я виждаме.
Как взехте решението да работите заедно?
Бобо: Това беше толкова отдавна... Преди повече от 15 г. за първи присъствах на репетиция на група, тя беше на "Сафо", където свиреше Роската. Тогава в мен се роди желанието да имам група и по-късно действително бях част от такава, докато Росен не даде идеята да създадем различен проект, на който да бъда фронтмен. През 2010 г. беше първият ни концерт, състоял се пред Народния театър - оттам тръгна всичко.
Росен Ватев
Снимка: Официален профил във FacebookСлед толкова много години съвместна работа, няма как всеки от вас да не е научил нещо от другия.
Бобо: Това, което съм взел от Роската, е спокойствието. Научил ме е винаги да търся доброто и да не реагирам агресивно. Той действително е най-уравновесеният човек, когото познавам. Всеки път, когато се сблъскам с нещо, заради което искам да викам, крещя и дори да си скъсам ризата, той намира начин да ме успокои и да ми покаже, че има и положителна страна на нещата.
Росен: Е, много яко! (смее се) Аз се сещам за 1 милион неща, които съм взел от Бобеца, и те всички могат да се усетят в текстовете му, представляващи най-голямото му оръжие. Той е много точен и конкретен в тях, а те са ме научили да как да гледам на различните ситуации от живота. Ако хората се заслушат внимателно в думите на песните в предходния ни албум, който според мен все още звучи напълно актуално, както и в новия, ще разберат всички уроци, които са ми преподали момчетата от групата, както и в частност Бобо.
Росене, ти участваш и в много други проекти, свириш и в бандата на Лили Иванова...
Росен: Да, така е, заедно с Ангел - китаристът на "Bobo & The Gang". Двамата ще свирим и на предстоящите ѝ концерти в НДК. Но, да кажем, че за нашата група това е съвсем типично, понеже почти всеки от нас участва в различни проекти, включително и Бобо. Общо-взето сме се събрали професионалисти в сферата, в която се изявяваме, за да правим онова, което обичаме.
И говорейки си за усещането да бъдеш в "свои води", Бобо, тази година ти смени амплоато си - остави микрофона и се качи на различна сцена... Какво е усещането да бъдеш част от театралното изкуство?
Бобо: Уникално е. Винаги ми е било интересно как се случват нещата зад завесите - репетиции, изграждане на образ и т.н. Никога не съм имал амбициите да бъда актьор, но пък съм искал да опитам, колкото да разбера дали ставам или не. Сега играем постановката, в която участвам, поне два пъти в месеца и чувството е неповторимо, няма нищо общо с музикалната сцена, но определено си заслужава да бъде преживяно.
Росен: Отидете да видите "Празникът" на Явор Гърдев в Малък градски театър "Зад канала" с участието на Бобо, Бойко Кръстанов и още един куп прекрасни артисти. Аз го гледах още в началото и мога да кажа, че е много добро представление, което си заслужава.
Бобо
Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bgКак се справя Бобо?
Росен: Не ме издъни (смее се). Според мен, а и според колегите му, той се справя много добре. Когато има групова форма на изкуство, най-важното е цялостното усещане. Така е и при нашата банда, в която няма разделение в това как се справя единият или другият. Ако имаме слабо звено, тогава цялата група е толкова слаба, колкото е то.
Бобо, след като вече имаш опит с актьорството, би ли приел предложение за участие в сериал или филм?
Бобо: Защо не? Стига да ми хареса ролята - готов съм (смее се). Сега, по покана на Мартин Макариев, даже записах едно парче, специално за филма "Диви и щастливи", което ще звучи още в първата сцена на продукцията.
Росен: Малко по малко пробиваме и в киното (смее се).
За разлика от големия екран, обаче, в театъра няма място за грешки. Случвало ли ти се е да допуснеш такива по време на представлението?
Бобо: Не, не съм, поне в текста и репликите. Но за пресъздаване на образа - не знам. За това трябва да чуем мнението на публиката и режисьора, той обаче е доволен, така че...
Росен: Именно това изумява колегите му от "Празникът". Все пак напрежението, свързано с текста, е голямо, особено за човек, който не е завършил актьорско майсторство, но е попаднал в трупа. Само че те забравят факта, че Бобо е бил на сцена може би повече пъти от тях самите. Той от малък се изявява пред хора. А и в хип-хоп песните има супер много текст, дори съм на мнение, че в един концерт в този жанр има повече думи, отколкото в театрална постановка.
Бобо: Истината е, че в ролята ми има повече реакции, отколкото реплики. Трябва да бъда наистина убедителен и всеки път да играя така, сякаш не знам как продължава историята напред - публиката трябва да е убедена, че преживявам всички емоции, които пресъздавам. Ако човек обаче си повярва и сметне, че всичко му е ясно, тогава излиза от образ и не е адекватен. Всъщност, това беше притеснението ми - дали ще бъда наравно с другите актьори.
Бобо
Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bgКога ви откри музиката?
Бобо: Правилно формулиран въпрос, тъй като тя е тази, която ме намери. Още в детската градина са ме карали да пея, макар да нямам съвсем ясни спомени, но майка ми е разказвала как от всички деца са ме изкарвали напред и са ми казвали: "Хайде сега, изпей една песничка", а след това са ми правили комплименти. В училище пък ме сравняваха с 2Pac, най-вероятно защото съм цветнокож, но и това по някакъв начин наклони везните.
Росен: Това не е единствената причина.
Бобо: Е, по музика бях отличник. По останалите предмети имах среден успех, а по музика - шестици. Това говори достатъчно.
Росен: При мен ситуацията не беше под въпрос. Цялото ми семейство е от музиканти, което беше определящо. Средата и генът си казаха думата. Не съм се колебал много, относно призванието си. Аз съм трето поколение барабанист - след дядо ми и баща ми, а майка ми и леля ми се занимават с пеене.
Бобо, теб славата те връхлита на 18 г. Беше ли готов за нея?
Бобо: Винаги съм знаел, че някога ще стана известен, въпреки че не ми е било мечта... Когато се изявяваш пред публика и вярваш в качествата си, то просто е неминуемо. Славата не ми е влияла по никакъв начин, освен че от време на време съм искал да се скрия. Понякога не ми е било приятно да ме разпознават, но сега правим по-различна музика - за пораснали хора, не е като преди години, когато пеех с Графа. Тогава ме преследваха тийнейджъри и много досадни дечица, докато днес нещата са по-различни и съм доволен, че не съм толкова разпознаваем.
Кой беше най-важният урок, който ти даде популярността?
Бобо: Заслужава си, само ако е за много пари (смее се). Иначе не си струва.
Ако днес можеше да се обърнеш към своето 18-годишно "аз", какво би го посъветвал?
Бобо: Да си наляга парцалите, да не пуши трева, да си ляга рано, да се събра с работливи и интелигентни хора. Такива неща... по-градивни. Ако можех да се върна назад, сигурно щях да работя повече и да не си губя времето с глупости.
Росен Ватев
Снимка: Официален профил във FacebookКак върви личният живот на всеки един от вас?
Бобо: Скука (смее се).
Росен: Напълно сме се съсредоточили върху работата по втория си албум, който почти изцяло е записан, но постпродукцията е доста сериозна и сме погълнати изцяло от това. В момента нямаме време да обръщаме внимание на друго.
Да разбирам, че сърцата ви са свободни?
Бобо: Ами, да не обидим някого (смее се). Не знам, не знам...
Росен: Ще оставим въпроса отворен (смее се).
Как поддържате добрата си форма?
Бобо: Ами, аз поне три пъти в седмицата тичам в Борисовата градина...
Мислиш ли, че е добре да издаваш къде правиш сутрешния си джогинг? Утре да не вземат да те причакат млади фенки?
Бобо: А, едва ли. Но действително минавам почти цялата Борисова градина, изминавайки приблизително 7-8 км. Отделно, поддържам форма и с упражнения на стрийт фитнес уредите в същия парк, а напоследък гледам и да се наспивам повече. Ограничил съм и излишното излизане нощем по заведенията, понеже не съм вече на 20 г. Също така се старая да се храня здравословно.
Росен: Горе-долу и аз съм на този принцип. В квартала, в който живея, също има стрийт фитнес. Преценил съм, че това е най-подходящото за мен и гледам да се поддържам активен. Между другото, спортът е едно от нещата, което подсилва креативността. Когато започнеш деня си с него, тогава имаш по-голям шанс да изкараш най-доброто от себе си.
Бобо: Трябва да се става рано.
Росен: Да, това е нещо ново и за двама ни, но преоткрихме, че е много полезно.
Бобо
Снимка: Георги Казаков за #URBN.dir.bgВ такъв случай, как преминава една обичайна сутрин за вас?
Бобо: Стандартно... Баня, закуска и евентуално тичане в парка, ако не - директно пред компютъра, защото подготвям и мой самостоятелен албум. Той вече е готов и трябва да помисля как ще го разпространя.
След като го спомена, няма ли да кажеш няколко думи за него?
Бобо: Албумът ще се казва "22" и броят на песните ще отговаря на заглавието му. Подготвям го почти от 2 години, като работя с различни продуценти по света и у нас. Представлява симбиоза между старото и новото в хип-хопа и R&B стила.
Да очакваме ли някаква колаборация с някои от българските изпълнители?
Бобо: Не. Този албум е егоистичен (смее се).
Има ли все още нещо, за което мечтаете?
Бобо: Естествено, мечтите са безплатни (смее се). Но човек без мечти, както се казва, е една вертикална локва. Искаме по-добра музикална среда в България. За да може талантливите, можещите и онези, които са учили и дали живота си на музиката, да не бъдат на дъното на класациите. Желая младите хора да слушат истинска и качествена музика, а не просто нечленоразделни крясъци и звуци.
Росен: Споделям мечтата на Бобо, но искам да кажа и нещо друго: слушането на качествена музика, високите критерии за думите, които изпълват песните, и търсенето на издържан продукт, изграждат у човек чувство за естетика в живота. Това е основната роля на културата, към която трябва да имаме по-голям толеранс, защото тя е лицето на една страна пред света.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}