"Растейки, никога не съм очаквал да стана известен", казва Дейвид Бекъм през 2016 г., пред списание GQ. Трудно е да се усъмниш в думите му, въпреки че живее в свят, до който малцина са с привилегията да имат достъп. "Никога не съм гледал на себе си като на знаменитост, но приемам по положителен начин факта, че хората все още се интересуват от живота ми."
След повече от 20 години в светлината на прожекторите, Дейвид Бекъм и семейството му получават такова ежедневно медийно отразяване, колкото обикновено е запазено за личности от ранга на членовете на британското кралско семейство.
След като приключи с активната спортна кариера, спортистът показа на широката общественост и другото си лице - това на съпруг и баща. Отвъд играта, която го направи известен, светът започна да вижда повече от мъжа зад медийно измисления образ "Бекс".
"С годините наистина се променяш", казва той. Междувременно спокойствието, което някога е чувствал на терена, е заменено от спокойствието, което усеща у дома с децата си. И хората изглеждат заинтригувани от новото му лице. Всяко негово появяване или публикация в Instagram изглежда прави своя собствена обществена вълна. Ако той държи ръката на дъщеря си Харпър по нов начин, това е заглавие в Япония. Ако се твърди, че търси апартаменти в Маями, това предизвиква шум и слухове.
Въпреки че е сред най-популярните личности на планетата, Бекс продължава да изглежда леко свенлив, като малкото момче от работническата класа в Източен Лондон, което е бил и което отдавна се е научило да не говори глупости. Противно на тенденцията след пенсиониране ореола на футболистите постепенно да избледнява, този на Дейвид днес изглежда някак си по-голям, а самият той е по-красив и по-вездесъщ като културен феномен, отколкото, когато е играл. Преди няколко години той беше посочен като най-сексапилният жив мъж на списание People, отчасти защото представлява различен идеал за мъжественост (по-мекият, метросексуален мъж, баща, подкрепящ съпруг). С подписването на големи договори и лансирането на собствени модни линии, той направи повече пари през първата си година след пенсионирането си - $75 милиона - отколкото през която и да е от годините си на активен спортист.
Но макар че милионите в банковата му сметка се трупат, той не крие, че най-добре се чувства в компанията на приятели, в разговори с голяма доза хумор, с чаша вино или халба бира. Но не в луксозните петзвездни ресторанти, а в любимия му пъб в Лондон. Там, където сервитьорката е като шумна домакиня, която не проявява различно отношение към Дейвид Бекъм, само защото е известен. Там няма изваяни красавици или приятели знаменитости. Място, в което малка група от редовни посетители идват на обяд и които не биха си и помислили да се месят в личното пространство на Бекъм.
Сред 40-те татуировки, които покриват тялото му, единствената видима е роза на врата му и няколко заоблени букви, които гласят Pretty Lady Harper, посветени на неговата дъщеря. "Татуировките са начин да изразя по-дълбоки чувства за нещата, които ме интересуват и които обичам. Дали съм приключил с тях? Вероятно не... Мисля, че Виктория се отказа да ми казва да спра. Преди го правеше. Казваше: "Трябва ли?" Но тя знае, че това ме прави щастлив", казва той.
Бекъм е около 20-годишен, когато разбира, че всичко, което е правил до този момент в живота си, е да "диша и мечтае за футбол". Като дете от Източен Лондон често оставал буден през нощта заради мечтата си - прескачал оградата, за да изскочи на задната уличка и да тренира прословутия си удар с момчета от квартала. Присъединява се към баща си на всеки мач, на който той играе. Бекъм е кльощав, но жилав, с невероятна издръжливост и умение за точен пас или невероятен гол. Забелязан е от скаут на "Манчестър Юнайтед" на 11-годишна възраст. "Дори тогава знаех точно какъв искам да бъда", казва Дейвид.
Баща му е голям фен на Червените дяволи и всяка Коледа синът му получава от него нов екип на любимия тим. И един ден, мечтата на мъжете в семейство Бекъм се сбъдва. На 15 години Дейвид окончателно напуска дома си и отива в Манчестър, където остава следващите 13 години, затворен в клуба, управляван от неговия легендарен мениджър сър Алекс Фъргюсън, по неговите правила, под негова опека, държейки медиите настрана. Напредъкът на Бекъм е бавен, отборът е неговото семейство и независимо от парите, които получават играчите, те знаят, че никой не е по-голям от самия отбор. И точно това привлича Бекъм и му дава стимул - общност, колективност, работа, издръжливост - и той процъфтява, печелейки си място в стартовите 11.
Следва една грандиозната кариера, съпътствана от много слава и не малко падения. С "Манчестър Юнайтед" печели шест титли от Висшата лига и една от Шампионската лига. С английския национален отбор пък получава кошмарния червен картон в мача от Световното първенство през 1998 г. срещу Аржентина, който доведе до смъртни заплахи срещу него и семейството му; след това сладкото изкупление на капитанската лента на Англия след Европейското първенство през 2000 г.; и срещу Гърция в квалификация за Световната купа, спиращ дъха гол след пряк свободен удар три минути след добавеното време, за да катапултира Англия в турнира през 2002 г. ("Дайте на този човек рицарско звание!" - крещи коментаторът.) Следва противоречивото преминаване в "Реал Мадрид" през 2003 г., където той се присъединява към отбор, сбор от най-страхотните и скъпи играчи в света; и след това в Лос Анджелис през 2007 г., както и последната му спирка в Париж и последният му мач там през 2013 г., когато той напуска терена, ридаещ, невярващ, че всичко е свършило.
Ел Ей е мястото, където семейство Бекъм намира уют и спокойствие, далече от атаките на британските медии, докато Дейвид е активен спортист. Отвъд океана фамилията намира своя малък пристан на спасение. След пенсионирането на футболиста именно там те прекарват по-голямата част от времето си. Там той се отдава изцяло на най-любимите си хора - съпругата му Виктория и децата им.
"Чувствам се уверен като човек, като съпруг, като баща", казва Бекъм. "Преминах точката на сериозно притеснение. Аз съм на 40, имам четири невероятни деца и невероятна съпруга, невероятни родители, невероятни приятели, на които вярвам: няма значение какво казват хората", споделя Дейвид. Той е преживял най-лошите си грешки, преодолял е възходите и паденията на брака и семейството, надживял е смъртните заплахи и куршумите, изпратени по пощата, и заплахите за отвличане на децата...
"Футболът ми липсва всеки ден", признава той. "Не знам дали заради спортиста в мен или заради страстта, която изпитвам към играта: винаги си мисля, че мога да се върна на терена и да играя. Дори сега, все още гледам националния отбор и си мисля, че мога да го направя!... Дори на 50, 60 години ще гледам националния отбор и ще си мисля, че все още мога! ... Приятелите ми обаче винаги са честни с мен: Когато кажа, че ме "сърби" да се върна и да играя отново, те казват: "Просто го почеши и млъкни!"
Ако Дейвид Бекъм е направил безпроблемен преход от спортна звезда към супернова, към този нов живот, смесващ ролята му на модел, актьорското му майсторство, бизнес и филантропия, признава, че това все още е ежедневен процес, разказ за себеоткриване, преоткриване и постоянно самоусъвършенстване, като семейните му приоритети изместват всичко. Той обича да кара децата на училище, да стои отстрани на футболен мач. Обича неделята, наложен от самия него като неработен семеен ден.
А къде намира радостта сега? " В малките моменти", казва Бекъм. "Като да се разхождам из Манхатън в снега, неразпознат. Като седя на дивана и гледам "Замръзналото кралство" с дъщеря си за стотен път. Като човека, който признава, че понякога плаче, седи сам и гледа епизоди на "Приятели". Удивително е."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}