Филип Захариев е човек какъвто рядко имаш шанса да срещнеш. Във всеки смисъл на думата. Защото такива вдъхновяващо луди хора като него са изчезващ вид. Или защото е на поредното си пътешествие - едва на 33 години, той вече е обиколил над 70 държави и е написал две книги - "Да осъзнаеш колко си малък/Невероятните приключения на един готвач/" и "Където корабите умират".

Днес Филип може да твори в "Мишлен" ресторант, да готви на норвежкото кралско семейство или на някоя световна звезда. Утре - да си вземе раницата и фотоапарата и да замине в най-голямото индийско гето. Или пък накъдето го отведе любовта.

Купи билетЗащото "вкусът на живота" трябва да е разнообразен. Пикантен. Непредвидим. Изненадващ. Незaбравим. Вдъхновяващ. Такъв, какъвто е и самият Филип Захариев, когото екипът на #URBN.dir.bg избра да бъде един от деветимата лектори в специалното събитие He`s The Man. To ще се проведе на 13 ноември на сцената на столичния клуб City Stage. Там, редом с популярния актьор Юлиян Вергов, легендата за три поколения футболни фенове Стойчо Младенов, журналиста със свободен дух и слово Светослав Иванов, носителя на медицински Оскар за безкръвни мозъчни операции доц. Станимир Сираков, световноизвестния графити художник Насимо, най-младия писател с 8 книги зад гърба си Иво Христов, житейския и параолимпийски шампион Денислав Коджабашев и стендъп комедианта Николай Станоев, готвачът-пътешественик-фотограф-писател Филип ще разкаже за своя път, който никога не спира - от родния Видин, през Чернобил и Камбоджа, до "края на света" - северния архипелаг Свалбард.

Как се стига от балкона на блока във Видин, от който като дете си мятал хартиени самолетчета, през над 70 държави, до "края на света"?

Стига се с късмет и шанс. Но пък и късметът не идва при всеки и не всеки знае какво да прави с такива шансове.

Снимка: Личен архив

Какво търсиш по време на тези пътувания?

Всеки път - различно. Зависи какво ме е накарало да тръгна нанякъде и каква муха ми е влязла в главата. Преди беше храна. След това вече се превърна в нещо повече. Просто на нови и непознати места, такива, които са съвсем различни от моя свят, се чувствам добре. Не знам как да го обясня. Аз като един обикновен човек си имам своите дилеми, драми и циркове в живота, та щом пътуването ме кара да ги забравям и да се чувствам добре, пътувам.

Какво или кой те вдъхнови да започнеш да готвиш?

Никой и нищо, поне не си спомням такъв момент. По-скоро си е станало с времето и даже с неволята. Естествен процес е било. Аз като станах готвач преди 15 години, не беше като сега. Не беше модерно. Аз просто винаги съм обичал храната и за мен тя е била нещо, което силно ме интересува. Затова и съм там, където съм - защото винаги съм влагал страшно много енергия и страст в работата си.

Снимка: Личен архив

А да пътуваш?

Мисля, че да пътувам ме вдъхнови книгата "Алхимикът". Наскоро пак я четох и разбрах, че когато съм я чел за първи път ми е повлияла много. Не само за желанието да пътувам, а изобщо как да възприемам света около себе си. Това всъщност е една от най-недооценените и подценявани книги.

Кои са най-интересните и вдъхновяващи хора, които срещна по пътя си?

Няколко са. Хората, които са влезли и излезли от живота ми през последните 10 години са толкова много, че често, когато срещна някой познат, си говорим, без изобщо да се сещам кой беше този човек и трябва да се преструвам, за да не изпадам е неудобна и конфузна ситуация. Но сред всички тези хора разбира се има много вдъхновяващи личности. Аз за някои от тях съм разказал в книгите. Като например един младеж, който бе отседнал при мен в Свалбард през Couchsurfing, вместо да отиде на хотел, понеже се оказа милионер с невероятно интересен живот. Или един възрастен американец, който преди повече от 40 години обикалял България с кола и качил на стоп любовта на живота си и нейния тогавашен приятел, впоследствие превърнал се в съпруг. Тя е германка, която пък пътува по света с колело. Бяха ми дошли на гости заедно. Той чакал 35 години, за да бъде с нея. Беше като енциклопедия. Общо взето, ако тръгна да говоря за интересните и вдъхновяващи хора, с които животът ме е срещал, мога да откарам до утре.

Снимка: Личен архив

Бангладеш е страната, дала името на новата ти книга "Където корабите умират". Наричаш хората там "родени с трагедия в кръвта". Какво видя в Бангладеш и какви изводи за света си направи?

В Бангладеш видях едни изключително мили и добри хора. В малко страни по света съм се чувствал толкова "добре дошъл"! Едни хора, живеещи в умопомрачителна бедност и условия! Една страна на тотален хаос. Там видях и прекрасни, и ужасни неща. Определено една от най-запомнящите се страни в които съм бил. И която наистина ми липсва!

Кое е най-странното място, където си бил? Може би хотелът насред прясно гробище в Бангладеш? Или пък е друго?

Мисля, че Варанаси засега изпълва в съзнанието ми като най-странното място, на което съм бил. Хем ужасничко, хем има нещо забавно в цялата тая лудост. Но, да, онзи хотел в прясното гробище в Дака определено беше меко казано странен.

При предишния ни разговор една твоя реплика ми направи силно впечатление: "Светът е едно бая прецакано място, в което няма абсолютно никаква логика. Живеем на прекрасна планета, а сме изградили един абсурден свят". Защо се получи така според теб?

Ами, достатъчно е да прочетеш заглавията на първа страница на dir.bg, примерно, и веднага ще ти стане ясно какво имам предвид. Прекалено е сложно да обясня с няколко изречения защо смятам, че светът е полудял. Прекалено широкоспектърен е този въпрос, няма как да ти отговоря накратко.

Снимка: Личен архив

Ходиш-бродиш, но като че ли напоследък все по-често те тегли към родния Видин - защо? Имаш ли планове и мечти да промениш "този див, див Северозапад"?

Мен към Видин винаги си ме е теглило и аз нямам такъв период в живота си, в който да не съм се прибирал за дълго. Напротив! Аз от другия край на света се прибирам по-често във Видин, отколкото много хора, които живеят в София, например. В момента съм си във Видин, защото чувствах, че имам нужда от един такъв период, в който да не мисля за работа, а за живота си. Да си постоя у дома малко по-дълго и да си почина от всичко. Липсваше ми есента. От много години не бях преживявал есен във Видин и това сега ме прави ужасно щастлив! Имам планове да направя нещо значимо във Видин, да.

Снимка: Личен архив

Би ли се върнал да живееш за постоянно в България?

Не зная. Един ден мисля едно, другия - друго. Засега си се наслаждавам на Видин, супер си ми е тук, а от януари ще мисля за Свалбард и ресторанта, и така... Но все по-често се замислям да се прибира във Видин и да направя нещо наистина интересно тук.

Какво научи за себе си и за България, след като видя над 70 държави и хората в тях?

За България научавам повече, когато пътувам из нея. Като преди две седмици, когато с една фотографка обикаляхме селата из Северозапада в търсене на фотографски образи. А от пътуването по света за себе си научих адски много. Най-вече - да не се взимам прекалено насериозно.

Снимка: Личен архив

Какво още видях и научих, всеки може да разбере от пътеписите и снимките в двете ми книги "Да осъзнаеш колко си малък/Невероятните приключения на един готвач/" и "Където корабите умират".

Ти си едва на 33 години, но вече си доста успял човек - шеф-готвач, работил в ресторанти с "Мишлен" звезди по света; пътешественик, посетил над 70 държави, а вече и автор на два бестселъра. Каква е тайната на успеха ти?

Не мога да кажа, че има някаква тайна да ти се получават нещата. На едни хора се получават, на други - не. Понякога е до късмет, понякога - до достатъчно или недостатъчно положени усилия... Аз в някои етапи от живота си съм полагал зверски усилия, в други - не чак толкова големи, но пък нещата са ми се получавали, защото винаги съм гледал да ми е интересно. Може би това е тайната всъщност - да не ти пука да си тръгнеш и да промениш всичко, когато спре да ти е интересно. И трябва да си егоист.

Снимка: Личен архив

Каква е рецептата за щастлив живот?

Рецептата за щастлив живот май се пази в някаква много сериозна тайна, щом никой досега не я е сготвил. Нищо, че някои хора изглеждат така, сякаш я знаят. Не я знаят тази рецепта, повярвай ми!

Къде /и защо/ умират мечтите?

Мечтите не умират никъде. И така трябва да бъде!

Какво послание би искал да отправиш от сцената на He`s The Man - събитието, представящо теб и още осем специални български мъже, което ще се състои на 13-и ноември в клуб City Stage?

Be a nice human!

Снимка: Личен архив

Ако искате да сграбчите уникалния шанс на 13 ноември да се срещнете с Филип Захариев и другите 8 вдъхновяващи лектори на He`s The Man*, побързайте да си резервирате билети тук.

Купи билет

Генерални спонсори на конференцията "He"s the MAN" са Дънди Прешъс Металс", А1 и "Филип Морис България". Партньори на събитието са Chivas Regal, Nescafe Dolce Gusto, DEVIN и витамини ALIVE.

*На събитието не се допускат лица под 18 години.

ИЗБРАНО