Днес едно от непослушните момчета на Холивуд, а именно Колин Фарел, навършва 44 години. Звезда от филми като "Телефонна клопка", "Фермата", "Александър", "Маями вайс", "Шефове гадняри", "Дъмбо" и други, не обича да дава интервюта и определено има нещо много изкривено, малко зло и необуздано в ирландския му нрав, което го прави толкова магнетичен.

Вижте снимки на актьора >>

В едно интервю, дадено пред The Talks през 2011 г., Фарел позволява, макар и за малко да надникнем в неговия странен и не толкова приказен свят.

Г-н Фарел, вярата променя ли личните Ви възгледи за света?

Вярата е много важна. Това е като когато яздиш кон и искаш той да завие наляво. Първо поглеждаш наляво, нали така? И после дърпаш главата на коня. С хората е същото. Насочваш вниманието си там, където искаш да откриеш себе си. Като имаме това предвид, идеите за въображението и приказките са много важни за сдобиването с една много по-реална истина.

Вярвате ли в приказки?

Вярвам във всичко, човече! Човешкият живот е чудо! С всичките си трагедии и с цялата си слава. Това е магия, която съществува тук и сега. Само като си помислиш какво се изисква, за да създадеш живот... Но много лесно забравяме това.

Дали е защото сме твърде угрижени и разтревожени?

Да, защото сме обсебени с оцеляването си, ипотеките си, работата си, дрехите си, колите си, къщите си, конкуренцията... Хубаво е понякога да погледнеш на живота от неговата магична страна. Понякога имаме нужда въображението ни да ни измъкне от настоящата обстановка. И когато се върнем отново в нея, ще имаме нещо безценно.

Мислите ли, че хората, които живеят в малките населени места, са лишени от тези грижи?

Те са по-обединени и споделят живота си много повече. Те нямат щастието или нещастието да се изолират толкова много. Не казвам, че хората не избират да живеят по този начин, но тези в града са малко по-егоцентрични.

Те могат да бъдат анонимни.

Те са по-егоцентрични и по-саможиви, докато в малките населени места, хората живеят като голяма общност, споделят мъката и радостта си, празнуват заедно, тъгуват заедно. Подкрепата например за някои местни футболни отбори в села в Ирландия е направо налудничава, това е брилянтно. Знаете как е, събират се в кръчмата и празнуват заедно победата на отбора.

Като стана дума за кръчми, веднъж казахте, че при първата си роля, сте се научил как да пиете по време на работа.

Да, това беше щуро. Но по онова време бях твърде пиян и хиперактивен.

Пиете ли още?

Не, нямам желание да го правя вече. Така съм щастлив и определено не е нещо което ми липсва в живота.

Фактът, че станахте баща промени ли вижданията ви?

Всъщност не мисля, че родителството те променя. Погледнете какво се случва по света и ще разберете, че е така. Аз просто бях сигурен, че няма да ме промени.

Не са много хората, които биха казали това...

Но така е. Не ме е променило. То може да е стъпалото, което да те накара да извършиш някаква промяна, както направих аз. Бях убеден, че ще бъда готин татко, че ще имам не просто син, а приятел и т.н. Така че позволих на промяната да стигне до мен и тя бе една невероятна промяна.

Появиха ли се с бащинството и някакви тревоги във Вас?

Светът винаги е бил ужасно страшно място, но аз живея в много безопасни условия. Страхът е изключително голяма сила, но за да не бъде деструктивен и да не доминира в живота ти, трябва да го приемеш. Знам само, че бих направил всичко, на което съм способен, за да предпазя детето си.

Без повече пиене, гледате децата си и работите. Как намирате баланса?

Добре се справям. Имам къща в Лос Анджелис и апартамент под наем в Дъблин. Старая се да водя сина си там поне веднъж в годината, за да чува великия ирландски акцент и от някой друг, освен от мен. Това ми помага да постигам баланс. Много е важно за мен мястото, откъдето идвам.

Все още обаче имате онзи имидж на лошо момче. Искате ли да се отървете от него?

Не съм толкова свързан с нещо, което съществува само в мнението на хората. Не казвам, че то не ме засяга, но не съм прикрепен към него. Нито бягам от него, нито бягам към него.

Дори когато някой от филмите ви е критикуван?

Това е жалко. Но вече не се свързвам с филмите си толкова силно, както преди години. "Александър" например почти ме уби. Наистина. За мен беше много тежък опит, от щастливия живот, от който идвах, да мина през всичко това. То ми повлия много емоционално и психологически.

Но затова се правят филмите, аз не правя филми за себе си. Мога да пиша поезия и какво ли не само за себе си, но филмите се правят, за да бъдат гледани от хората и да предизвикат някаква реакция у тях. Да ги разсмеят, да ги накарат да се замислят за това къде се намират, да ги забавляват. В идеалния случай хората биха реагирали винаги положително.

Някои актьори казват, че след като станат родители, започват да избират друг тип филми, в които да участват.

Да, ще се снимам вече само във филми на Pixar. Не, не става така. Когато прочетеш един сценарий и те грабне, знаеш, че ще го направиш на мига. Разбира се, има значение къде  се намираш в живота си в този момент, в какво настроение си, но винаги разбираш дали е за теб.

А как стои въпросът със сценариите, които вървят с голям хонорар, тях сам ли ги избирате?

Обичам големите хонорари! Не съм отблъснат от тази идея. Обичам и хубавите екшъни, обичам и самото ходене на кино. Така че, ако открия нещо голямо, което смятам, че ще постигне целта си, го правя. Но само, ако ми хареса. През последните години ми се струва, че по-интимните филми, са сякаш по-стойностни.