Лора Дърн е актриса, която преди малко повече от месец навърши 51 години, но точно сега накара всички да говорят за нея, след като тази година отбеляза най-значимите си успехи в киното, след като взе няколко престижни награди за участието си във филма "Семейна история".

Вижте снимки на Лора Дърн >>

Сред най-големите отличия, които получи за превъплъщението си в безскрупулната адвокатка Нора Феншоу, са "Оскар", "Златен глобус", "Награда на БАФТА", награда "Изборът на критиците" за най-добра поддържаща женска роля.

Това е и поводът за интервюто на Лора Дърн пред The Talks, но изводите от него се простират далеч отвъд участието ѝ в само един филм.

Госпожо Дърн, трудно ли е за една актриса да намира силни и сложни роли в днешната филмова индустрия?

Не знам защо, но винаги съм имала късмета да играя доста жестоки роли, дори и те да са на много сложни личности. Особено във филмите на Дейвид Линч. Моето сътрудничество с него винаги е било много добро, ползотворно и е нещо, за което съм благодарна.

Играла съм толкова различни роли в негови филми. Сексуалността на жените е едно от нещата, които той изследва дълбоко в работа си по много травматичен начин.

Но и по много вдъхновяващ начин, нали?

Точно така. Точно както в картините му. Всичко е там. Вдъхновявам се от това и то никога не ме е плашело, макар да е сложно. Разбира се, когато съм била на 18-19 години съм виждала нещата по един начин, а сега ги виждам съвсем различно, но съм убедена, че си е заслужавало да се забъркам във всичко това. Вълнуващо е. Но да работя с Ноа Баумбах в "Семейна история" беше също велико преживяване. Обичам този филм. Обичам този режисьор.

Лора Дърн и Дейвид Линч

Какво имате предвид?

Може би повече от година се срещахме и говорехме ли говорехме. Ходихме на вечери, обсъждахме историята, бяхме част процеса на създаването ѝ. Една вечер той ми каза: "Искам да направя любовна история за развода." Това просто извика сълзи в очите ми. беше толкова странно и прекрасно. Толкова брилянтно.

Как точно еволюира тази идея?

Не съм съвсем сигурна. Това зависи от Ноа. Не знам колко време му е отнела тази идея. Но знам, че нашият разговор на вечеря означаваше много, защото и двамата сме преживели разводите на родителите си като деца и знаем какво означава това за едно дете. Говорихме много за това. Били сме отгледани от артисти, а сега ние сме артисти, които са родители. Така че виждам голяма част от нашите разговори в диалога на двойката във филма повече, отколкото в моята роля. Красиво е как Ноа създава филмите си като пиеси. В тях има един особен ритъм.

Лора Дърн и Ноа Баумбах

Баумбах е казвал, че го прави несъзнателно. Че пише всяка история, а стилът ѝ постепенно се разкрива сам.

Когато ми даде сценария за филма, това бе най-красивият сценарий, който някога съм чела. Той е произведение на изкуството. Всяка реплика има значение, всяка реплика е на точното място. Но ако погледнем егоистично, за мен като актьор, монологът на героинята ми за социалното напрежение върху майките и Мария - майката на Исус, бе най-прекрасният, който съм виждала. (смее се)

Но имаше и други ключови моменти. Например, когато героят на Адам Драйвър казва: "Ти не искаше да имаш думата, а после се сърдеше, че не съм ти я дал, та ти дори не знаеше, че я искаш!" Това много ме впечатли, защото познах и себе си в него. Мога да говоря само за себе си, но съм израснала по такъв начин - не вярвам, че имам право на мнение като момиче.

За съжаление това е всеобщото мнение дори в наши дни.

Не мога да говоря от името на всички жени, но аз започвам връзка с мисълта да угодя на човека до себе си, да направя нещата както трябва, а после се сещам "Чакай малко, ти никога не си ме питал какво искам, но и аз никога не съм казвала какво искам, защото не знаех, че имам право на това."

Мислите ли, че нещата се променят към добро?

Мисля, че всички сега се учим какво означава да бъдем партньори, защото нашите родители са живели във време, в което мъжът е определял правилата. Да, нещата се променят, но трябва да еволюираме заедно и не можем да се сърдим на мъжете, че не знаят какво искаме, когато не сме им казали какво искаме. Сложно е. Но е нещо, което дъщеря ми е разбрала. Тя е много категорична в онова, което иска. Може би е заради политическия климат в Америка. Пълно е със сърдити млади момичета.

Да се надяваме, че тази промяна ще е постоянна, особено във филмовата индустрия.

Да, там постепенно започват да осъзнават, че им трябват жени на борда. Мисля, че жените в индустрията ще стават все повече. Но това не е въпрос на съзнание, а въпрос на пари. Както и да е, трябва да сме горди, че провокираме тази промяна.