Люсил Бол е едно от най-популярните и значими имена в историята на Холивуд. Комедийната актриса е известна както с отличаващите се рижава коса и изразителни сини очи, така и с големия си талант. Тя оставя своя траен отпечатък върху индустрията, разчупвайки оковите на тогавашните стереотипи и консервативни порядки чрез своето изкуство.

Легендата в Меката на киното е родена на 6 август 1911 година в Ню Йорк. Баща ѝ почива, когато тя е едва на три години, а не след дълго майка ѝ се омъжва за Едуард Питърсън. Докато двамата търсели друг град, където да сътворят наново гнездото си, родителите на Едуард поемат грижите за Люсил и брат ѝ Фред.

Те били шведски пуритани и поради тази причина се отървали от всички огледала в къщата, освен това в банята. Когато хващали Люсил да кокетничи пред него, я наказвали, определяйки я като прекалено суетна. Години по-късно Бол споделя, че този период оставя белег върху нея, за който ѝ е необходимо почти десетилетие да заличи.

Когато е на 12 г., участва в първата си постановка, разбирайки, че това е един от най-хубавите начини да получи признание. Три години след това родителите ѝ я изпращат да учи в Училището за драматични изкуства на Джон Мърей Андерсън, но пребиваването ѝ там не върви по мед и масло. Учителите ѝ смятали, че тя няма способности да успее в шоубизнеса, ето защо не пропускали да ѝ го натякват.

Решена да се докаже, тя се връща в Ню Йорк и става модел за Хати Карнеги. Актьорската ѝ дарба тепърва започва да се развива, когато се разболява от ревматична треска и не може да работи в продължение на общо двайсет и четири месеца.

Луси и Деси с двете си деца

Снимка: Getty Images

Бол усилено се опитва да се качи по-високо в йерархията на Холивуд, но опитите ѝ остават безрезултатни. Получава незначителни ангажименти в продукции, които са далеч от мечтата ѝ за бляскавите главни роли. Поне докато не среща Деси Арнас на снимачната площадка на "Твърде много момичета". Искрите веднага започват да прехвърчат между тях, отвеждайки ги пред олтара, където започва техният дългогодишен брак, въпреки първоначалните съмнения на немалко от колегите им.

Първият значим успех на Люсил Бол е в радио комедията "My Favorite Husband" (1948 г.), като след премиерата ѝ CBS моли актрисата да я пригоди и за малкия екран. Тя се съгласява, но настоява да се снима заедно със съпруга си. Деси Арнас е с кубински произход и затова от телевизията отказват, предполагайки, че на зрителите няма да им хареса. Само че Люсил и Деси решават да взимат нещата в свои ръце и превръщат продукцията в пътуващ театър, който дава обратни на очакваните резултати - публиката се влюбва в представлението. Така се ражда най-великото им произведение "Аз обичам Люси", което в последствие получава и своето място в праймтайма на CBS. Между 60-те и 70-те години на миналия век Бол създава още много версии на ситкома като: "Да говорим с Люси" (1964-65), "Шоуто на Люси" (1965-68), "Ето я Люси" (1968-74), а през 80-те се завръща за последен път с "Живот с Люси".

Снимка: Getty Images

"Аз обичам Люси" и всичките му наследници изиграват много голяма роля в живота на актрисата не само от гледна точка на новополучената слава. В основата си ситкомът разказва реални случки от живота на Люсил Бол, свързани с мъжа ѝ, с приятелите ѝ... Успява и да спаси брака ѝ с Деси Арнес, тъй като двамата били на път да се разведат заради своите натоварени програми, аферите на съпруга ѝ, както и трагичната му връзка с алкохола. Двойката успява да възстанови взаимоотношенията си на малкия екран, като се отърсва от проблемите и продължава напред.

През 1951 г. се ражда дъщеря им, която също кръщават Люси, а две години по-късно на бял свят се появява брат ѝ, носещ името на баща си Деси Арнас-младши. Докато Бол преминава през втората си бременност, CBS искат да прекратят комедийният ѝ сериал поне временно или да скрият наедрелия ѝ корем с мебели и декор, защото аудиторията не можела да гледа подобно "непристойно нещо" в праймтайма. Тя обаче категорично отказва да прикрива състоянието си. Накрая се стига до споразумение като единственото условие на медията е вместо думата "бременност" да се използва "очакване". Така Бол става първата бременна жена, появила се на малкия екран. Разбира се, героинята ѝ ражда в същия ден, когато артистката прегръща своето второ новородено за първи път.

Снимка: Getty Images

Въпреки това отношенията между двамата съпрузи не остават стабилни за дълго. Кариерите им стигат до своята връхна точка и Деси е принуден да работи по 14 часа дневно. Обвиненията в афери и проблемът му с алкохола все още го придружават. В един момент списание "Confidential" публикува статия, в която го описва като женкар. Когато половинката му прочита статията единственото, което казва е: "По дяволите, аз мога да им кажа по-лоши неща от това".

В крайна сметка става ясно, че Деси наистина ѝ е изневерявал, но самият той не гледа на случилото се така, сякаш е голямо престъпление: "Те са проститутки. Това не означава нищо." Разводът вече е неизбежен и любимото дуо на Америка се разделя, но с добри чувства.

"Разводът им беше чудесен", казва Люси Арнас. "Повечето деца, чиито родители не се разбират, ще бъдат големи късметлии, ако разводът на майка им и баща им протече като този на моите, защото въпреки него, те останаха приятели до смъртта си".

Скоро след развода кубинецът продава на Бол своя дял от общата им компания "Десилу", което я прави първата жена ръководител на подобен бизнес. Двамата намират щастието си с други хора, но уважението между тях остава до самия край. Деси Арнас умира на втори декември 1986 г., а три години след това и някогашната му любима го последва.

Бол и Арнас в "Аз обичам Люси"

Снимка: Getty Images

"Може би аз съм романтикът, но имаше голяма, голяма любов там, наистина я имаше" казва режисьорът на "Аз обичам Люси" Уилям Ашър пред сп. "People".

Името на Люсил Бол и до днес остава изписано със златни букви в хрониките на Холивуд. Четири поредни години "Аз обичам Люси" е номер 1 в Америка и остава в топ три до края си. То и наследниците му създават и сега използвания метод за заснемане на телевизионно шоу пред жива публика. Актрисата излиза от рамките на традицията и гради нов път за себе си все с усмивка. Трите единици в днешната годишнина от раждането ѝ не са случайни. Името ѝ ще продължава да блести на върха.

ИЗБРАНО