Майкъл Флеминг: Филмът "Страх" е много по-голям от "Оскар"

09:54 | 27 ноември 2021 | Автор : Боряна Колчагова 9 9260 Източник: Про филм - Асен Владимиров

Майкъл Флеминг досега беше познат от музикалната сцена най-вече като част от грууви формацията "Tri O Five", както и в редица други проекти. Сега вече и като актьор. Роден в Питсбърг, Пенсилвания, той от години живее у нас, със съпругата си и четирите им деца. Във филма "Страх" на Ивайло Христов той е в знаковата роля на Бамба, бежанец от Мали, лекар, загубил семейството си, който среща сродна душа в лицето на героинята на Светлана Янчева. Изпълнението му е много чисто, деликатно, меко, ненатрапчиво, но в същото време придава на героя мъжкарско присъствие.

- Колко силно желаете филма "Страх" да спечели "Оскар"?

Всъщност това е много престижна награда за някого, за група хора, за филмовите компании, или тези от развлекателния бизнес. Но в същото време филмът "Страх" е много по-голям от всякаква награда на планетата земя. Включително и "Оскар". Така че това няма значение.

- Как се присъединихте към този проект?

Приятел и колега, Велина Щърбакова, ми се обади и каза, че има проект, който може да ме заинтересува. Каза че този герой е за мен. Отвърнах й да ми прати сценария. После се запознах с целия екип. Наистина сякаш ролята беше писана за мен, бях най-подходящ за нея в онзи момент. Получи се така: "Здравейте аз съм Майк, да се захващаме за работа".

- Да играете със Светлана Янчева - какво беше това за вас?

О, Боже мой, Светлана Янчева! Удивителна дама! Много силна! Тя е безспорна в представянето си, взима работата си на сериозно и изкуството й е неподражаемо. Не знам как може да се трансформира във всеки образ. Беше невероятно да работя с нея, защото тя не играе един герой, а много герои. И виждам възходът й през годините и за мен тя е маестро в занаята й. Малко хора на планетата са такива майстори и тя е сред тях. Чест беше да работя с нея.

- Как създадохте вашия герой?

Трябваше да говоря с лек африкански акцент, така че да не е грубо, да не изпъква и да не е обидно. Гледах няколко филма с актьори, които не са африканци, но говорят са африкански акцент, такива са героите им. И се поставих в обувките на хора, които са били бежанци. Свързах се мислено с хората от различни националности и опита, който имах. Исках Бамба да е приятелски настроен. Светлана е много мощна, вълшебна и много ми помогна. Всички ми помогнаха.

Майкъл Флеминг и Светлана Янчева във филма "Страх" на Ивайло Христов - българското предложение за "Оскар", което вече е по кината

Източник: Про филм - Асен Владимиров

- В сцената с лютите чушки, реакцията ви истинска ли беше? Героят ви така крещи от това подлютяване, че уплашва цялата махала и още повече ги кара да се страхуват.

Те не бяха много люти, но имаше една, която просто ме съсипа. Снимахме няколко дубли и аз ядох, ядох, нищо. Но изведнъж - уау. Попаднах на една толкова люта, че ме изгори. Едва се свестих. Ивайло беше доволен. Така че да, реакцията ми беше истинска.

- Разкажете за семейството си.

Ние всички имаме какво да споделяме когато сме заедно. Не трябва да притискате децата да правят, каквото вие искате. Учим ги със съпругата ми Веси, че да си известен е нищо, ако не можеш да се погрижиш за семейството си. Всеки има нужда от храна, вода, покрив, дрехи. Затова с жена ми ги учим, че независимо дали са на постер или по телевизията, важно е сърцето. Какво има в него. Да усещат наоколо, че разпръскваш любов. Славата е нищо, ако не можеш да споделяш какво имаш отвътре. Децата го усещат. Трябва да се самоуважават първо. И да помагат когато могат. Усмивка с добро сърце, това е добра формула.

Майкъл Флеминг с най-хубавото си творчество - децата

Снимки: Личен архив

- Приятел ли сте с децата си?

Не съм приятел с тях. Майката и бащата са друго. Аз съм прям с тях, защото когато излязат и се срещнат със света, трябва да са подготвени. Да им е известно какво могат да очакват. В тези времена особено, трябва да си прям с тях, не прекалено строг. Всеки родител има своя маниер, но либералността сега не е желателна. Аз действам така: ако правиш нещо неправилно, ще те порицая, ако е добро, ще те похваля. Най-големият ни син Йоан е на 14, харесва скейтборд, свири на китара, продуцира музика, наскоро започнаха със сестра му да се занимават с компютърен дизайн и скоро ще учат това. Шегуваме се заедно, забавляваме се, смеем се когато някой да направи нещо глупаво или когато гледаме филм. Дъщеря ми е Асет, на 13, започна да пее. Не я уча, но тя се учи от майка си и баща си. Не че аз не искам, тя не иска да й помагам. Майка ми беше така, свиреше на пиано, пееше и аз също няма избор, беше ясно какъв път ще поема. Илая, който е на 10 години е обичлив, харесва му да се гушка, мил човек. Миротворец е, ненавижда битки, добър е в математиката, четенето, отличен танцьор. Тусон е най-малкият, на 7 години. Той е мозъкът на операциите. Казва на всички какво да правят, къде да ходят, какво да мислят. Той е почитател на оръжията-пистолети, ножове, мечове. Много е тактичен и маниак на тема чистота. Ако от чашата се разлее вода на листа, той ще откачи.

Харесва ни когато сме заедно да имитираме известни актьори. Упражняваме различните лица, изразяващи емоции, но като забавление.

Със съпругата си Веси

Снимки: Личен архив

- Как дойдохте тук и защо искате да живеете в България?

През 2005 година се подготвях да ходя в Коста Рика. Тогава живеех в Кувейт. Работех в компания за логистика. Шефът ми каза веднъж: "Майкъл, отиваме в България". Отвърнах, че не знам къде е и аз лично ще ида в Коста Рика. Дебатирахме. И си мислех, че ще ме подлуди този човек. Затова седнах на компютъра да направя проучване къде е България. Видях дървета, планини, синьо море. Казах си "Уау". И тогава му заявих, че двамата ще отидем. Преди това не знаех, че е толкова красиво. Предишната ми работа беше като военен изпълнител към армията на САЩ.

Дойдохме тук, всичко беше наред първата година. Приключи договора и останах сам. Не знаех езика, с кого да си говоря, и тогава си казах, че ще пея. Започнах да работя с Марти Джи. Представи ме на някои хора, те на други и станахме "Tri O Five". И така започна всичко. Пеех с различни изпълнители. Харесвам България, има нещо в енергията тук, нещо специално в това място. Може би е ракията! Ха-ха. Или жените, или розите. Ха-ха. Световна столица на розите. Ако не ме изгоните, ще си стоя тук. И ще си почивам в Рила.

Тусон пред плаката на "Страх"

Снимки: Личен архив

- Говорите ли български вече?

Малко. Не бива много с езиците.

- Какво мислите за две от темите на филма "Страх" - самотата и да имаш някого до себе си, и цветът на кожата?

Героинята на Светлана е самотна в началото. Самотно е и защото няма деца в училището. Тя е учител, но е безработна. В това градче нищо не се променя. Самотна е тази самота, като цяло, съсипваща. Хората трябва да ловят риба, да ловят зайци, да слагат зимнина. Това е самота, защото нищо не се променя.

От друга страна самотата в този филм носи и Бамба - жена му и децата му са убити. Той се бори за живота си. Където и да отиде, те няма да са там, така мисли Бамба. За където и да замине, ще е сам. Сам е и заради това, че не е в група, с други бежанци. Светлана също не го иска отначало. Сам е и заради цвета на кожата.

Източник: Про филм - Асен Владимиров

Бих казал, че преди да съдиш някого заради цвета на кожата, трябва да познаваш човека. Затова има и съдилища, там правят преценка според информацията, която е постъпила. Иначе не може, има закони.

В живота също е така - не могат да ми кажат, че не харесват пица, ако не са я пробвали. Не може да ме харесваш или да не ме харесваш, ако не ме познаваш. Трябва да знаеш поне името ми, ако ще ме съдиш. Нормалните хора се информират, преди да харесат или не, някого. Когато четете книга, има глава, която можете да подчертаете, да я осветите, да се върнете пак. Темата за цвета на кожата във филма е такава. От какво ви е страх - да сте сам, да не сте достатъчно образован, че да разбирате какво се случва във Вселената, или света, който живеете, или града или страната. Филмът не е за любовта, а за страха като такъв. Някои така разсъждават: "Ако карам хората да се страхуват от мен, няма да ме нападат. Нищо, че отвътре съм страхливец. Използвам външността си да покажа нещо, което не съм". Полицията има оръжия, ако нямаха, хората щяха да минат през тях. Без оръжията нямат нищо. Филмът е за много видове страх. Цветът на кожата нищо не значи. Трябва да проучиш историята, за да видиш кое откъде произхожда. Тези, които карат хората да се боят, ще си платят. А тези, които не се страхуват, ще са свободни. Но трябва да искаш да бъдеш свободен.

Източник: Про филм - Асен Владимиров

Всички знаем, че сред бежанците има добри и недобри хора. Но кой си ти да размахваш пръст, ако не си нахранил дете на улицата? Ако не се погрижил за ближния, да съберете храна заедно, да я раздадете помежду си, на тези, които нямат? Може пък да получиш благословия задето правиш добро. Някои ги е страх да правят добро, защото мислят, че ще им отвърнат с агресия.

Ето ви пример: "О, Светла има негър", казва героинята на Мира Гоговска. Мира играе така добре, тя е толкова нежна в живота, а на екрана е дракон, защото познава народопсихологията на хората.

Филмът ще резонира доста време, независимо дали ще спечели "Оскар" или други награди. Ако го оценят, супер. Но важното е, че Ивайло Христов и останалите от екипа събуждат тези, които могат да бъдат събудени.

- По какви проекти работите сега?

Участвах в няколко реклами, с "Tri O Five" създадохме албум, "Organic". Работя и с Фичо, Филип Александров по общо CD. Готвя и филм, автобиографичен, документален, който ще бъде и в същото време албум. Ще е миксиран, всички медии заедно. Нещо като ebook с музика.