Юлия Бакалова е родена в Тюмен, Русия, но когато е само на 2 години, семейството се мести в България. Завършва в морската столица Варна и се омъжва за ученическата си любов - Виктор. Преди почти 10 години заминават за Холандия, а в Хага Юлия завършва икономика. Виктор и Юлия имат 3 деца, а от миналата година тя управлява собствена счетоводна кантора. В началото на годината тя грабна титлата "Мисис Холандия", сега сложи в колекцията си и короната на "Мисис ЕС" 2018.

Вижте снимки на Юлия >>

Разговаряме с най-хубавата европейка за красотата, кариерата, майчинството и за щастието вечер да бързаш да останеш в семейната си идилия:

- Юлия, грабна титлата "Мисис ЕС" 2018. Kакво е самочувствието ти като най-красивата жена в Европа?

- Красотата не е моя заслуга - дължа я на Бог и родителите си, но аз съм майка на три деца, съпруга, професионалист, който е ценен и верен приятел. На конкурса ни оценяваха не само по външен критерий, но преди всичко оценяваха нашата комуникативност, поведение, качества. Радвам се, че точно мен избраха да представлявам европейската жена.

- Дъщеря си на рускиня и българин. Разкажи ни за семейството си... Какво беше детството ти?

- Моите родители са най-голямата ми подкрепа. Отраснах в тежкия период на прехода през 90-те, но нищо не ми е липсвало, защото сме много сплотени. Родителите ми работиха здраво, за да не ни липсва нищо - на мен, на брат ми и сестра ми. Бяхме щастливи деца...

- Имаш ли спомен от Варна, който никога няма да забравиш?

- Най-топлите ми спомени са отпред пред блока, когато играхме на криеница и бягахме цял ден навън под топлото слънце. Тогава нямаше компютри, таблети и телефони, и детските ни игри бяха креативни и истински. Детството ни миришеше на домашна лютеница, на скъсани гуменки и безброй бели. Ние може би сме последното поколение, което израсна свободно.

- Омъжила ли се за ученическата си любов. Дългото познанство как се отрази на брака ти?

- Най-прекрасното нещо е да се омъжиш за човек, който познаваш добре, който е всичко за теб, но най-вече приятел. С годините характерите се напасват и се създава една идилия и спокойствие, които очaкваш с трепет след напрегнатия работен ден.

- Имаше ли амбиция да направиш добра кариера?

- Волята ми за успех ми помогна не само да науча холандския език до ниво на роден, за да се интегрирам в тяхното общество, но и да постигна всяка своя мечта. Нещо, което холандците ценят много високо. Тук амбициозните и работливи хора се приемат с овации и възхищение. Аз работя с любов и уважение към професията си и това е най-важното.

- Защо замина точно за Холандия?

- След като завършихме гимназия, с приятеля ми Виктор се оженихме и заживяхме при моите родители. Като всяко младо семейство копнеехме да се отделим и да заживеем отделно. Разбрахме, че в Холандия се търсят работници. Така първо мъжът ми замина и малко след като той се установи, се присъединих и аз.

- Как се чувства една българка в Хага?

- Живея почти 10 години тук и вече се чувствам у дома си, макар, че всяко лято си прекарваме ваканцията във Варна. В началото не ни беше никак лесно. Сами, без близките, без да знаеш езика, без помощ... Трудностите ме амбицират и с много труд и воля съумях да изградя своето място тук.

- Някога чувствала ли си се дискриминирана в нещо, защото си чужденка?

- Да...  Но за моя радост имах само един-единствен случай на дискриминация, но такива хора има навсякъде и дори не ме впечатляват вече. Кандидатствах за работа в една счетоводна кантора, но собственикът, като разбра, че съм чужденка, заяви, че няма да повери бизнеса си на източноевропеец....

- Разкажи за работата си!

- От края на миналата година си имам собствена счетоводна кантора след повече от 4 години работа в холандска фирма. Имам български клиенти, на които помагам във фирмените и личните дела. Специализирах се в "оправяне на каши", забъркани от неразбирането на езика. С много от клиентите си през годините изградихме и чудесно приятелство, и се чувствам много удовлетворена от това, което правя.

- Трудно ли ти е да се развиваш професионално и да отглеждаш децата си в Холандия?

- Да, много е трудно, защото тук детските градини са частни и чак когато детето навърши 4 години, започва да посещава държавна предучилищна група. Децата от 2 години и половина ходят почасово на общински занимални. Нямаме майчински 2 години, а само 4 месеца и то заедно с бременността. Когато имам натоварен период за приключване на тримесечията, разчитам на подкрепата на майка ми и сестра ми - те винаги са насреща. През останалото време комбинирам работата си в офиса и вкъщи. Радвам се, че успях да намеря баланса между кариера и семейство - важни неща за мен. Не е лесно, но в края на деня съм много уморена, но щастлива.

- Кажи ни нещо повече за децата си...

- Имаме 3 прекрасни деца. Даниел на 8 г., Микаел на 5 г. и Габриела на почти 2 годинки. Палави и забавни! Те са моята мотивация да работя и да им осигурим спокойно и безгрижно детство.

- Как изглежда един работен ден на Юлия Бакалова?

- Ставам в 6 часа, за да се приготвя и да събудя децата в 7. След като закусим, ги водя на училище и детска градина и отивам в офиса. Работя до обяд и взимам дъщеря ми от детска градина. След това работя от вкъщи, а към 14:30 прибирам и момчетата. Когато сме всички у дома, обичам да готвя, защото в Холандия вечеряме рано - към 17 часа. Денят ни приключва в 8 вечерта, когато всички си лягаме.

- А как прекарвате уикендите?

- Събуждаме се към 8 заедно с децата и след като напазаруваме за седмицата, прекарваме следобедите в парка или детския кът.

- Холандците изглежда не са шовинисти. Как така дадоха титлата "Мисис Холандия" на чужденка?

- Давайки ми титлата, доказаха точно това, че не са шовинисти и гледат на теб като на човек - без значение от произхода и цвета на кожата. Най-важното в конкурса "Мисис Холандия" беше образът на жената, майката - прекрасна отвън и отвътре. Тук не търсят само едно красиво, но празно отвътре Барби! "Мисис Холандия" трябва да е очарователна и умна, както обичат да казват. Благодарна съм, че ме удостоиха с тази чест. Короната на "Мисис Холандия" беше за мен короната на успеха на реализираната жена и майка.

- Как балансираш между счетоводството и конкурсите за красота?

- За финала на "Мисис Европа" имахме списък с неща, които трябва да подготвя. Не беше никак лесно да ги съчетая и след тези две огромни победи, смятам да си дам заслужена почивка за предстоящите празници.

- Какво вълнува младите момичета и жени в Холандия?

- Със сигурност не ги интересуват пошлостта и скъпите коли. Младите момичета са усмихнати и упорити, учат се и се трудят, за да се реализират. Не се гримират и не позират, просто следват мечтите си.

- По какво се различават от българските момичета?

- Това, което виждам по българската телевизия и всяко лято, като се приберем, е огромната разлика в понятието "красота". В Холандия се цени естественото и натуралното, докато в България по-често се срещат жени с хирургични интервенции, понякога граничещи с абсурда. Дори и с раждането вече е така. Постоянно се пропагандира раждането с операция, вместо естественото. В Холандия т. нар. цезарово сечение е допустимо само по медицински причини, а не по личен избор. Аз самата съм родила трите си деца естествено и съм много горда от този факт.

- Каква е тайната за успеха?

- Тайната на успеха е дисциплина, упорство, постоянство в учението. Красотата е преходна. Всеки успял човек ще ви го каже. А и най-сладко е да береш плодовете на собствения си труд.

- Ще издадеш ли тайната си как една толкова заета жена с три деца, като теб, поддържа красотата си, перфектната си фигура?

- Ежедневието ми е достатъчно натоварено и нямам много време за спорт. Случва ми се рядко - 1-2 пъти седмично да открадна време и да отида до фитнеса. Не ям месо и мисля, че това плюс гените допринася за моята стройна фигура. А и да тичам след 2 годишната ми дъщеря си е истински спорт.

- Правиш ли някакви разкрасителни процедури?

- Не, но не пропускам да се намажа всяка сутрин с дневен крем за лице, който да ме защитава от вредните външни влияния.

- Къде почивате със семейството ти?

- Всяка година сме във Варна на море, за да се видим с близки и приятели. Варна е чудесен град с голям потенциал и се надявам да успея и аз да допринеса за неговото развитие. От ефира на една варненска телевизия пожелах среща с кмета на Варна и се надявам тя да се реализира.

- Сестра ти също живее в Хага. Предвиждате ли да се върнете в България със семействата си?

- България си остава родина за мен и не случайно всяка ваканция летим с радост, за да видим близките си. Смятам, че ако българинът започне повече да се усмихва, вместо да се оплаква - нещата ще тръгнат на добре! А дали ще се върнем - това е отворена тема за нас.

 Хага-София