Тя е обявена за най-добрата имитаторка на Уитни Хюстън и днес е… момче

09:54 | 20 октомври 2019 | Автор : Стелиян Стоименов 26 16591 Колаж: Getty Images/Guliver Photos / Instagram

Наричаха Уитни Хюстън - Ангелският глас, защото, когато запееше, всичко останало потъваше в мълчание. Светът сякаш постепенно се забавяше и накрая замръзваше в тишина, унесен в изпълнението ѝ. Когато животът я напусна, хората тъжаха както за нея, така и за безграничния ѝ талант, чиято мощ достигаше далечните звезди.

Вижте снимки >>

Феноменът, като изключително явление, особено на музикалната сцена, е неповторим. Ето защо почитателите на певицата страдаха за това, че никога повече няма да чуят нито удивителния ѝ тембър, пропит с емоция и заряд, нито виртуозната ѝ техника, демонстрираща перфектност от първия до последния тон.

Но всяко правило си има изключения...

Ето го и нашето - Шарис Пемпенко. По това време все още сравнително малко хора бяха чували за нея. Филипинското момиче, което едва на 7-годишна възраст бе определено за Детето-чудо, а на 14 г. вече беше посочена за най-добрата имитаторка на Уитни. Звучи невъзможно, но все пак е факт.

Когато Шарис запее култовите хитове "I Will Always Love You" и "I Have Nothing", спечелили милиони сърца и превърнали приживе Хюстън в легенда, ако човек затвори очи, може да се закълне, че слуша самия оригинал. Сякаш гласът на Уитни бе преминал в тялото на филипинката. Усещането надхвърля границите на удивителното. Ето защо бе невъзможно дарбата ѝ да бъде незабелязана, не и при положение, че тя притежава силата на буря, помитаща всичко по пътя си. Затова, съвсем очаквано, правилните хора не само видяха потенциала и възможностите ѝ, но също така ѝ подадоха ръка, за да може един ден всички да осъмнат с нейното име, устремено и ярко блестящо по пътя към върха.

Но тъкмо когато световната слава я застигаше и всичките ѝ мечти бяха едва на крачка от реализирането, Шарис взе решение, което промени из основи съдба ѝ. Момичето, което можеше да опитоми и подчини успеха на себе си, днес е... момче. А с тази промяна, тя завинаги осъди музикалните си способности, които сега са само бледа сянка на онези, спечелили възторга на всеки, заслушал се нея.

Всяка история, обаче, има своето начало, затова нека започнем от него...

Чармейн Кларис Релошио Пемпенко, известна като Шарис, е родена на 10 май 1992 г. в провинция Лагуна, Филипините. Щастието обаче не е постоянен обитател в къщата на семейството и от ранна детска възраст двете деца на Ракел Пемпенко стават свидетели на тормоза и насилието, на които нейният съпруг Рики системно я подлага.

Детството на Шарис е пропито с болка и ужас, като и досега в съзнанието ѝ не могат да избледнеят някои картини от него. Един най-ранните ѝ спомени, запечатан у нея, е свързан с панически страх, сковал тялото ѝ. Мигът, който тя не може да заличи от мислите си, датира отпреди 24 години, когато е на 3 г. Тогава присъства на поредния скандал между родителите си, който ескалира дотам, че баща ѝ изневиделица изважда пистолет и заплашва майка ѝ.

"Той щеше да я застреля, а аз не можех да направя нищо по въпроса", с огорчение си спомня тя в свое интервю с Опра.

В този момент в дома им нахлуват притеснени съседи, чули разправията, които обезоръжават изпадналия в ярост Рики. След случилото се, Ракел напуска мъжа си, вземайки със себе си дъщеря си и по-малкия си син - Карл. Те отсядат временно при бабата на децата по майчина линия, но не остават там за постоянно. С малкото финанси, които получава, работейки във фабрика за дрехи, Ракел не може да подсигури много на децата си и в даден момент те остават без покрив над главите си.

Решение в обезсърчението намира 6-годишната Шарис, предлагайки да започне да се явява в музикални конкурси, осигуряващи парични награди за победителя.

"Нямахме пари и исках някак да помогна", казва тя.

Майка ѝ, която е бивша певица, вече е забелязала уменията на момичето, още когато то е на 4 г., изпявайки "Happy Birthday" в своя баладична версия. И както често се случва, отчаяните времена изискват отчаяни мерки... Макар със свито сърце, Ракел се съгласява и Шарис участва, буквално, в почти сто конкурса, които през 2005 г. я отвеждат до сцената на предаването "Little Big Star", което е филипинския еквивалент на "American Idol". Колкото и изумително да звучи, предвид вокалните ѝ възможности, тя така и не успява да спечели шоуто, вместо това се класира на трето място. Но песента, която избира за финал, ѝ донася повече от една победа...

Неин почитател, който е сред публиката във въпросната вечер, заснема изпълнението ѝ на "I Will Always Love You" и качва видеото в YouTube. И макар журито да не оценява по достойнство представянето ѝ, светът го прави. Само за една вечер броячът на клипа навърта няколко милиона гледания, превръщайки я в сензация.

Шведската компания "Ten Songs/Production" първа се свързва с младата певица и веднага ѝ предлага да работи с тях, така през 2007 г. тя записва 7 песни с лейбъла. Още същата година получава обаждане и от създателите на предаването "Star King", излъчващо се в Южна Корея, които я канят да бъде гостуващ чуждестранен изпълнител. С подкрепата на Майка си, която е неотлъчно до нея, Шарис приема поканата.

И точно тук е един от най-ключовите моменти в живота ѝ. В шоуто тя изпява песента "And I Am Telling You I Am Not Going" от бродуейския мюзикъл "Dream Grils" (по-късно пренесен на голям екран с участието на Бионсе) по начин, който смайва участниците, публиката и... всички потребители в интернет пространството. Въпреки че не е взела нито един урок по пеене, Пемпенко звучи като завършен артист. Никой не може да си обясни как е възможно толкова малко момиче, без професионална подготовка, да притежава тъй мощен глас, характерен единствено за малцина величия с голям опит и дълга подготовка зад гърба си.

Над този въпрос се чуди и тв водещата Елън Дедженеръс, която не крие, че попадайки на видеото в мрежата и чувайки как Шарис пее, се е разплакала от вълнение. Възхитена от способностите ѝ, Елън кани филипинката в токшоуто си през декември 2008 г. и за първи път я представя на американските зрители. Но след фурора, който причинява, Детето-чудо отново лети за Корея, където за втори път участва в "Star King" по желание на публиката.

Още на следващата година излиза дебютният ѝ албум "Charice" издаден от "Star Records", който е обявен за платинен във Филипините и съдържа 6 авторски песни и 6 кавъра.

През месец май същата година тя участва в предаването на Опра Уинфри, където очарова всички с имитацията си на Уитни Хюстън. Тогава водещата моли Дейвид Фостър - звукозаписен продуцент и носител на "Грами", работил с един куп звезди, да бъде неин ментор. Така още същия месец тя пее на неговия концерт "Hitman: David Foster and Friends" в Лас Вегас, през който гласът ѝ пленява самия Андреа Бочели и той я кани да изпълнят дует на концерта "The Cinema Tribute" по случай рождения му ден, провел се в Италия.

И макар всичко това да звучи като сбъдната мечта, Шарис все още не е осъществила най-големия си блян. Именно Опра Уинфри е тази, която отново влиза в ролята на Добрата фея кръстница и повторно я кани в шоуто си, където я моли да изпее песента "My Heart Will Go On" на Селин Дион - най-големият кумир на Пенпенко. Оказва се, че посредством директна връзка от Вашингтон със студиото, Дион през цялото време е слушала изпълнението на филипинката, затова се включва на живо с видео разговор и кани момичето да присъства на концерта ѝ в Ню Йорк, част от турнето ѝ "Taking Chances", на който да направят дует на "Because You Loved Me". Със сълзи на очи, Шарис приема и скоро се озовава на сцената на Madison Сquare Garden, редом до жената, която е била нейното вдъхновение в музиката.

От този момент кариерата на Пенпенко започва да се развива главоломно и стремглаво. Тя издава два нови албума, бива поканена за жури във филипинската версия на "X-Factor", както и за гост-изпълнител в "Азия търси талант", започва да обикаля цяла Америка заедно с Дейвид Фостър, изнасяйки концерти-трибюти към Уитни, като през турнето пее песните без да навлиза в имитация, а ги изпълнява като себе си.

Междувременно един от албумите влиза в класацията "Billboard 200" и заема 8-ма позиция, превръщайки я в първия азиатски артист класирал се в топ 10, след което получава собствена звезда на "Eastwood City Walk of Fame", булевард изграден по подобие на "Hollywood Walk of Fame". През 2009 г. с нея се свързва адвокатът на Майкъл Джексън, предлагайки ѝ тя да вземе участие в предстоящото турне на Краля на попа, но само 2 седмици по-късно той умира. През 2010 г. обаче тя става част от екипа на успешния сериал "Glee" ("Клуб веселие"), в който затвърждава позициите си като любимка на американската аудитория.

Тук историята поема обрат и летежът се превръща в свободно пропадане...

През 2011 г., докато пазарува в Сан Педро, 40-годишният баща на Шарис е намушкан в гърдите с шило за лед и умира. И въпреки че не го е виждала 16 години, тя отменя предстоящите си ангажименти в Сингапур и се връща във Филипините, за да присъства на погребението му и да бъде до семейството си.

Пенпенко вече гледа съвсем различно на живота, затова взема решение да спре да потиска дълго пазената в себе си тайна, за която дори и близките ѝ са в неведение, и да я сподели. Прави го, при това в ефир. Така през 2013 г. признава, че е с хомосексуална ориентация.

"Сега се чувствам наистина свободна, знаейки, че мога да изляза от нас, без да се налага да крия нещо. Обичам себе си, затова сметнах, че е време да сторя това", споделя тя по филипинската телевизия.

В разговор с Опра Уинфри, провел се година по-късно, тя казва, че е усещала, че е различна още на 5-годишна възраст, но едва на 10 г. разбрала точно как. В интервюто Шарис обяснява, че не мисли за смяна на пола.

"Ще подстрижа косата си късо и ще нося мъжки дрехи, но това е всичко", заявява тя.

Само че, въпреки намеренията си, певицата стига малко по-далеч. След промяната на гардероба и прическата си, Шарис сменя и името си на Джейк Зайръс, а кратко след това се подлага на операция, с която премахва гърдите си. Новото ѝ "аз" изхвърля от репертоара си творчеството на Уитни Хюстън и Селин Дион, а на тяхно място добавя песни на Кърт Кобейн и Фреди Меркюри. Джейк, който вече прилича и звучи като истинско момче, продължава да пее, макар сега да не е способен да достигне височините в гласа на Шарис. Средствата, с които "поддържа трансформацията" си, са накарали тембърът му да мутира, придобивайки плътно звучене.