Тази седмица е "Безкраен празник" (бел.авт. заглавие на книгата на Ърнест Хемингуей, която се състои от спомени на писателя) за българския рок. Днес своя 50-и рожден ден празнува вокалистът на най-яката съвременна рок банда у нас Б.Т.Р. - Атанас Пенев, когото всички знаят като Наско.

Момчето, което не спира да дава най-доброто от себе си в музиката и в живота вече толкова години, изобщо не се чувства възрастен, а само пораснал. В него младежкият дух и уроците на времето са си дали една много приятна среща, която завладява хората около него, когато говори, по същия начин, както умее да го прави и когато пее.

Срещаме се с Наско в навечерието на 50-ия му рожден ден, за да ни разкаже за своята лична равносметка, за уроците, които е научил и които е дал на вече порасналата си дъщеря, за съпругата му, която винаги е била точният човек за него и за музиката, която с Б.Т.Р. правят вече повече от 25 години. За музиката, която е възпитала вкуса му, за онази, която го кара да лети и за онази, която го прави толкова земен. За музиката, която кара почитателите на Б.Т.Р. да тръпнат в очакване на новия албум на групата и на нови концерти. Феновете на бандата могат да бъдат спокойни и щастливи, защото нов албум на групата ще има и то съвсем скоро.

Вижте снимки на Наско >>

Здравей, Наско! Благодаря ти, че си наш събеседник и то в един толкова (надявам се) хубав период от живота ти - 50-тата ти годишнина.

От една страна това е един много хубав момент от живота - този юбилей, макар че за целия свят периодът не е много хубав. Но аз се старая да не обръщам внимание на лошото, а само на позитивните неща, на онези, които носят радост, познание, самоусъвършенстване.

Каква е твоята равносметка? С Б.Т.Р. имате и една страхотна песен, озаглавена "Равносметка".

В нея пееш:

"Да срещна себе си поне, поне веднъж

не в огледалото, което е пред мен.

Оттам ме гледа непознат, небръснат мъж..."

Тази песен е писана за нашия голям приятел - актьора Христо Мутафчиев, който преживя доста труден период и успя да се измъкне от сполетялата го беда по един достоен начин. Но той се отказа да я изпее впоследствие и ние в групата решихме, че това е страхотна песен със страхотен текст на големия наш поет Александър Петров, която не можем да си позволим да не запишем. Така аз изпях "Равносметка", но опитвайки се да вляза в неговия образ (на Христо), да съм достатъчно убедителен, за да го представя.

Не, тази песен не е определяща за мен, но мога да се видя и този текст. Човек трябва да умее, когато се погледне в огледалото, да види себе си. Защото, когато не видиш един непознат герой, това не говори добре за теб. Трябва да се познаваш добре, да знаеш мястото си в този живот, в обществото, в семейството и да не се чувстваш несигурен, да не ти се налага да се правиш на някой друг.

Ти успяваш ли да го правиш?

Да, категорично. И то от много време. Още като млад, вероятно покрай групата и покрай професията, дойде момент, в който станахме известни и аз разбрах, че не е естествено да се правя на някой друг, навярно това е една от тайните за дълголетието на Б.Т.Р. Ние сме отговорни, каквито сме, не правим компромис нито с музиката си, нито с отношенията си с хората.

Имам много важен принцип в живота - винаги трябва да търсиш първо доброто у човека, но ако те разочарова... прав му път!

Достигнал си до някаква мъдрост за това време сякаш?

За мъдрост можем да говорим при по-възрастните хора, а аз все още не се считам за възрастен. Независимо че 50 са едни години, на които си казваш "Дали съм на половината от съзнателния си живот, или не съм?" Човек никога не знае.

Никой не знае какво го чака зад ъгъла днес или утре. Или след 50 години.

Така е. Дядо ми, Бог да го прости, си отиде на 99 години. Другият ми дядо си отиде на 101. Така че, може би, имам и аз такъв шанс.

Дано, пожелавам ти и да надминеш тяхното дълголетие. И поне до 98 на сцената, нали? (смеем се) Какъв беше Наско преди 20-30 години? Какво се промени в теб от тогава до сега?

Ако се замисля за преди 30 и повече години, давам си сметка и то сега, покрай дъщеря ми, която сега ще стане на 25 години, аз какъв бях на нейните години. Ние винаги сме много настойчиви към децата си, поощряваме ги да преследват цели, да се борят, съветваме ги и т.н. И осъзнавам, че на 24-25 години, горе-долу по времето, когато влязох и в Б.Т.Р., аз бях много по-неразумен от нея на тези години.

Контролиращ баща ли си?

Не, в никакъв случай. Като родител се опитваш да съветваш децата си и в повечето случаи те изобщо не те слушат. Израстването на всеки човек минава през това. Никога не слушах и малкото съвети, които родителите ми са ми давали, защото непоискани не съм и получавал. Така си върви животът.

Дъщеря ти Мартина е вече на 24 години, нали? Тя с какво се занимава?

Да, родена е през 1996 г. и ще стане на 25 след пет месеца. Завърши НАТФИЗ и в момента е актриса в Пазарджишкия театър. Започна с малки поддържащи роли, което е нормално, но сега репетират "Ромео и Жулиета", където тя ще играе Жулиета. Още след влизането си в Академията, имаше възможността да се качи на голяма сцена, да се научи на много неща, да подобрява уменията си.

Ходиш ли да я гледаш, когато играе?

Винаги, когато мога. Не успявам абсолютно всеки път, но я гледам при всяка възможност.

А тя идва ли редовно на твоите концерти?

О, да, разбира се. Тя от малка познава този живот. Вече идва на концерти с приятели, когато може. Но и тя е все по-заета и това е хубаво. Аз се радвам за нея. Намерила е своя път.

Какво е бракът в твоя живот? Заема ли централно място?

Бракът заема наистина централно място в моя живот. Ние с моята съпруга Ивана се оженихме късно, но не мисля, че това промени нашите отношения. Ние сме вече от много години заедно. Още от първия момент разбрах, че това е човекът за мен и до момента съм сигурен в това. Тя е човекът за мен, до мен, който ме подкрепя.

Наско и съпругата му Ивана на сватбата им в Ниш през октомври 2017 г.

Твоята съпруга ревнува ли те от музиката, от групата, от времето, което прекарваш по турнета?

Не, никога не е имало такава ревност. Тя също е музикант и знае за какво става дума. Случвало се е да не съм със семейството си заради работата си, но такава е работата ми. Свиква се. Това е нашият живот.

Каква музика слушаш в колата или когато си вкъщи?

В колата много рядко слушам музика, но вкъщи понякога имам голяма потребност да слушам старите неща, които съм слушал като тийнейджър. Покрай моята съпруга слушам и много класическа музика. Опитвам се да слушам и музиката на нови, на съвременни артисти. Все по-малко за себе си намирам в модерната музика. От няколко години имам усещането, че много способни певци и певици в попа нарочно ги "смачкват" и ги насочват да пеят по определен начин, като така не могат да развият своя потенциал. Един от артистите за последните 10 години, които следя, говоря за поп музиката (в рока слушам почти всичко), е Лейди Гага. Не харесвам всичките ѝ песни, разбира се, но тя успява да не се съобразява със студиото, с компанията, която я издава, а прави нещата така, както тя иска.

Кои са старите банди, които слушаш? И кога започна да се запалваш по тях?

При мен пътят в това отношение беше много класически. Започнах като малък с Beatles, след това Queen, Deep Purple, Whitesnake, Rainbow, в тийнейджърските години слушах Judas Priest, Accept, Saxon и други хеви метъл банди. От тях съм изградил своя поглед кое е добро в музиката. Защото съм се учил от най-добрите за мен.

А на теб колко често ти се случва да чуеш израза "Израснах с вашите песни"?

(смее се) Доста често. Това е страхотен израз и наистина идва да покаже уважението на човека срещу теб. Странно е, когато го чуеш от някого почти на твоите години. Даваш си снимка колко си пораснал, не остарял, и колко много време е минало от издаването на първия албум.

Ако сега беше на 20, какво щеше да промениш? Би ли променил нещо изобщо?

Не. Нали заради този път съм това, което съм сега. Така казвам и на моята дъщеря - когато трябва да вземеш решение, взимаш го и продължаваш. Ако е било правилно - хубаво, ако се окаже не чак толкова правилно, не седиш и не мислиш какво е можело да стане, ако... Няма ако, решил си, действал си, продължаваш...

Как вървят нещата с Б.Т.Р.? При предварителния ни разговор ти спомена, че репетирате. Подготвяте ли нещо ново?

Ние сме вече 28 години заедно в този състав. Искаме да издадем един албум съвсем скоро и за 30-годишнината на групата да направим още един албум. Но в това време не можем да направим точни планове. Гледаме доста напред, но не можем да знаем кое, кога, как и дали ще се случи.

Б.Т.Р.

По-конкретно кога да очакваме новия ви албум? Той има ли си вече име?

Скоро. Вече представихме на концерти първата песен. Тя се казва "Пъзел". Това ще бъде и името на албума. Не мога да кажа точна дата, на която ще го издадем, но ще бъде тази година.

Как ви се отрази пандемията? Без съмнение това е огромен удар върху всички хора с професия като вашата.

Доста тежко. Още при първия локдаун пропадна турнето ни, което трябваше да започне от Виена. За съжаление държавата има навярно много по-големи проблеми от нашите, за да не обръща внимание на музикантите на свободна практика.

Ние не се нуждаем от помощи, а от компенсации, защото не ни се позволява да работим. Имаме професия, която е много уважавана и хубава, но на нас в момента ни е забранено да я упражняваме. Не сме в изгодно положение, но никога не се оплакваме. Даваме си сметка, че има хора, които са в много по-тежко положение. Опитваме се да гледаме в бъдещето с оптимизъм.

Какво ви свързва в Б.Т.Р. толкова силно вече толкова години? Повече от 25 години сте заедно.

Музиката. Любовта ни към музиката. И нашите лични отношения. Ние се намерихме. Различни сме, всеки има своята индивидуалност, но сме свикнали да сме заедно. Успяваме да се смеем заедно, да запазим хубава творческа атмосфера, не сме имали сериозни различия и не сме се карали. Имаме си спорове, най-вече за музиката, но в Б.Т.Р съществува демокрация. Ние гласуваме за общите си решения и действаме според вота.

Има ли ваш концерт, който никога няма да забравиш?

Много са, всеки концерт е различен и носи своята енергия. Един от основните концерти, който си спомням, бе подгряването на Iron Maiden през 1995 г., когато ние не бяхме все още познати на публиката и успяхме да обърнем настроенията на 5000 човека, които бяха дошли да чуят Maiden, а след края на нашия 20-минутен сет викаха "Още!". Това е нещо, което не се забравя и ни даде криле, за да работим за нашите песни, за нашата музика.

Спомням си и първия ни самостоятелен концерт в Стара Загора, първия ни самостоятелен концерт в НДК. Всеки наш концерт ни е давал повече хъс и увереност.

Като спомена този концерт като подгряваща банда на Iron Maiden... Какво ти липсва от онова време, в което не бяхте толкова известни?

От една страна е по-лесно сега, от друга страна, когато си млад, действаш по-смело. Ако човек си направи равносметка, ето, дойде моментът за равносметката, когато е млад, той не знае какво го очаква. Но ако сега си помисля дали пак бих извървял целия този път, не знам... Ние винаги сме били дръзки, гледали сме да пробием стената и смело да вървим напред. Когато си млад, сякаш не усещаш тези усилия, а просто действаш.

Кои са най-блажените години в българския рок според теб?

Може би първите. Тогава всяко излизане на сцена беше празник. В онова време, след падането на "режима", ние бяхме наистина бедни, но това изобщо не ни интересуваше.

Ако можеш да избереш една песен, която описва живота ти, коя би била тя?

Такава песен все още не е написана...

Как ще прекараш 50-ия си рожден ден?

Не знам... По принцип този празник предполага да събереш много приятели и близки хора, което в момента не мога да си позволя. Няма как да се случи. Може би ще отпразнувам по-мащабно следващия юбилей - 51 години (смеем се). Дано дотогава обстоятелствата го позволяват.

Какво си пожелаваш?

Скоро да сме отново на сцената, където ни е мястото.

Наско с Б.Т.Р.