Певецът Стефан Илчев спечели последния сезон на "Като две капки вода". В челната тройка се класираха още Мария Илиева и Милко Калайджиев, съответно заели второто и третото място в шоуто. Във финала любимецът на публиката заложи на изпълнение на Лили Иванова и изпя емблематичната песен "Camino". Стефан е известен с това, че е един от най-добрите имитатори на Лили. В "Като две капки вода" Стефан се превъплъти в образите на Кичка Бодурова, Марая Кери, Селин Дион, Бритни Спиърс, Мария Илиева, Бон Джоуви и др. Ето какво сподели той вече като победител за участието си в шоуто. Един откровен разговор със Стефан Илчев за Life.dir.bg.
Вижте превъплъщенията на Стефан >>
Г-н Илчев, честито! Спечелихте формата "Като две капки вода". Защо приехте да участвате?
Не знам дали някой би отказал на това предизвикателство. За мен бе огромно удоволствие да приема поканата на Маги Халваджиян и на Влади Априлов да съм част от седмия сезон на шоуто.
С какво този формат предизвиква интереса на изпълнителите?
За всеки един, който вярва в таланта си, в това, което е, и е приел музиката за своя път, неминуемо е интересно да види какво все още може да покаже. И точно тези превъплъщения в изпълнители, които са изключително чужди от всеки един от нас, това е нещо, което не всеки може да го направи. Все пак мисля, че големите артисти го правят с удоволствие.
Питам ви не за друго, а защото да влезеш в образа на друг изпълнител не е лесно. И не при всички се получава. Като цяло има и рискове от провал. Мислихте ли за това?
Това е вече отговорността и възможностите, които всеки изпълнител има, както и подходът към всеки един образ, който трябва да изгради. Ако подходиш с уважение, както винаги е било в моя случай, образите ми са се получавали. Не съм имал нито един образ, който да е като гротеска, който да изглежда смехотворно или като пародия. При мен това го е нямало. Радвам се, че успях да покажа, че може да се направи и по този начин.
Образът ви на Кичка Бодурова беше повече от впечатляващ. Отговорност, предизвикателство или просто работа. Как го изградихте?
Това е един от образите, които много се радвам, че направих. Мисля, че успях да го направя - хайде, да не е на 100% гласово и визуално, но имаше екипна работа, а това е много важно в този формат. Човек, когато иска да покаже нещо, няма как да го скрие. Харесва ми и възможността, че ми се падна Кичка Бодурова. Много се изкефих. Може би това бе един от забавните образи и определено е нещо, което ще ми остане за дълго. Трябва да имаш вяра, трябва да имаш умения и да успяваш да подхождаш сериозно към образите.
Пеенето е едната страна, когато трябва да се изгради един образ. Когато един мъж влезе в женски дрехи, чувството е...
(Смее е се.). Странно. (Смее се.). Никога не бях ходил на токчета.
Това се предполага...
Рокли, перуки... малееее. И тези многочасови гримове. Това е просто толкова чуждо за мен. До момента това е било, не искам да обидя никого от гримьорите, но това е най-неприятната част от моята професия - гримовете.
Самото усещане един мъж да излезе на сцената като жена е... Как го приемахте? Определено е нетипично, определено има елемент на притеснение...
Със сигурност има притеснение. Особено като ти се падне Селин Дион, Марая Кери... А ти си мъж и трябва да направиш нещо. Пак казвам, че подходът е много важен, за да не го направиш пародия, да не изглежда смешно. Трябва да се подхожда изключително сериозно.
И на финала вече бяхте в свои води - Лили Иванова...
Мои води... Пял съм песните на Лили Иванова.
Така де...
Избрах Лили Иванова, за да видя какво е да пееш в образа на Лили Иванова и да правиш пълна имитация. За мен имитацията е това, което се случи на финала. Да пееш нейните песни не е имитиране. В България доста са размити понятията, но това не е проблем. Избрах си точно това, защото исках да направя един подарък за всички, които непрекъснато ме питаха: "Хайде, няма ли да пееш Лили Иванова? Хайде, кога? Защо не ти се пада?". Казвах им, че не знам, че не зависи от мен.
Когато говорим за Лили Иванова, изниква следният въпрос - Стефан Илчев или Виктор Калев... На кого ще заложите?
Аз да залагам на себе си. (Смее се.). Много го уважавам Виктор Калев и за мен той е гениален, невероятен актьор. Заедно сме попадали в ситуации, в които сме си говорили като Лили Иванова.
Къде е било това...
Доста пъти сме се засичали по участия заедно, а и сме достатъчно близки. Общуваме си. Той ме поздрави за победата. И като си говорим по телефона, си правим шоу...
Казахте, че много държите на ученето наизуст на текстовете, за да се чувствате свободен по време на изпълнението? Какво значи свободен по време на изпълнението...
Да имаш едно нещо, за което да мислиш по-малко. Текстът, когато го научиш наизуст, вече ти дава много повече свобода да изградиш образа, да направиш жестовете, погледите, движенията, походката дори. Това са много важни неща за изграждането на образа. Когато си освободен от това да гледаш в аутокюто и да не следиш текст, е много по-лесно.
Имате вече много фенове. Но по време на шоуто чувахте ли с ваши преподаватели, за да чуете тяхното мнение?
Да. Много от тях ми писаха и съм супер изненадан, защото не съм вярвал, че ще получа подкрепата на хора, от които съм се учил, от хора, които са ми давали от своите знания, за да мога да вървя напред. Чувах се с професорката ми по пеене от Музикалната академия Благовеста Карнобатлова-Добрева, оперната певица Дарина Такова, Тони Димитрова, Мариана Попова. Учителите ми по пиано, по солфеж. Въобще това са хора, които изключително много са ми помагали, за да съм днес това, което съм.
Приемахте ли като меродавни оценките на журито или за вас те бяха по-скоро като част от шоуто, защото все пак трябва да кажат нещо?
Донякъде са част от шоуто, донякъде съм се вслушвал в това, което казват за всяко конкретно изпълнение. Наистина в началото беше малко странно за мен, че изглеждаше, че е много лесно. Изглеждаше, че за мен, едва ли не, е било супер лесна задача. Впоследствие, мисля, че нещата се обърнаха и се видя,че не е никак лесно. Иначе няма как да се избяга от формата, защото оценки трябва да има. Но за мен най-важната оценка бе тази на публиката и благодарение на нея стигнах до финала и го спечелих.
Колко се притеснявахте преди първото участие?
Преди първото, преди всяко, почти съм треперил.
Странно звучи, защото сте човек, който има опит...
Да излезеш като себе си е едно, да излезеш като друг човек, когото целият свят знае или цяла България знае, и да влезеш в неговия образ, е съвсем различно. Гледат те под лупа. Очи, уши, всичко е настръхнало и вниманието е изцяло към теб насочено, защото няма запис, няма повторение. Това са три минути, в които трябва да покажеш това, което си научил.
Както се казва - един човек, едно шоу?
Абсолютно.
Къде е по-трудно - да пееш пред хора в пиано бар или на сцената в "Като две капки вода"...
Никога не съм ги разграничавал. Отговорността е малко по-голяма, когато хората са пред теб на една ръка разстояние. Не мога да кажа. Винаги, когато пред теб има публика, е приятно и прекрасно. От това да имаш възможността да зарадваш хората по-хубаво няма.
Как изглеждат закачките на Рачков и Зуека, когато са до вас на сцената...
Радвам се, че преди всеки лайф има генерална репетиция и имаме възможност да присъстваме. Ако тези неща, закачките, не ги знаеш предварително, а ги чуя за първи път по време на лайфа, сигурно няма да мога да стоя дълго време прав. Непрекъснато импровизират и това нещо е неудържимо. И когато чуеш нещата на репетицията, направо е страшно. След това на живото предаване вече си малко по-подготвен. И въпреки всичко има надграждане на живото предаване и ...
Да разбираме, че елемент на изненада винаги присъства...
Винаги, винаги. Винаги може да се очаква всичко от двамата.
Същият купон ли е зад завесата на предаването, както изглежда и на сцената?
Забавляваме се. И това е хубавото, че всички участници са супер позитивни, няма злобеене, няма го това състезание, винаги сме си помагали, винаги сме подхождали с разбиране един към друг. Наистина има много голяма доза забава в това, което виждат зрителите. Кефим си се, забавляваме се и се смеем изключително много. Дори и по времето, когато текат оценки и т.н. Винаги има коментарчета, които си казваме помежду си. Смеем се и се забавляваме. Това е.
Страх ли ви е да ходите на зъболекар?
Обожавам да ходя на зъболекар. Това беше детската ми мечта.
Точно заради това питам...
(Смее се.). Благодарен съм, че съм роден със здрави зъби. Но въпреки това обичам да ходя, но е добре, че не ми се налага.
Как се развиват детските ви мечти? Колко сте изпълнили? Явно не и тази, да станете зъболекар.
Тази със зъболекаря не стана. Въпреки че не вярвам, че е късно. Най-детската ми мечта я сбъднах - да срещна Марая Кери. Иначе мечтите ми са сбъднати.
Питам ви като човек, който има музикално образование. В каква тоналност свири машинката в зъболекарския кабинет?
Интересен въпрос. Не знам, но мога да я имитирам.
Жалко е, че няма как да се чуе в написан текст...
Да, да... (Смее се.).
Кога музиката взе превес над вашата същност?
В седми клас, когато трябваше да решавам с какво искам да се занимавам.
После учите оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Съветът от нея, който никога няма да забравите?
Много са. Благодарен съм, че попаднах в нейния клас, защото тя не ни научи само как да пеем. И на много неща от живота ни научи. В лицето на човек като нея, който е стъпвал на световни сцени и знае какво е, много може да се научи. Не мога нещо конкретно да откроя. Ще кажа това, че за всичко, което съм научил от нея, ще съм ѝ благодарен цял живот.
Как ще довършите текста от песничката " ...аз съм мъничко човече..."
(Смее се.). Вие сте доста запознат май с мен...
Примерно...
Явно знаете, че от тази песничка тръгнахме, за да стигнем до това имитиране на Лили Иванова.
Точно заради това питам?
Леле, леле, колко запознати журналисти имало. (Смее се.). Как ще довърша ли... с "... на децата добър другар". (Смее се.). И вече се радвам да съм другар не само на децата, а и на хората в голяма част от България. Не съм очаквал такава реакция към мен и такава всенародна обич.
Какво искате да си казват хората за Стефан Илчев след 10 години?
Първото и най-важно е да знам, че хората ще ме помнят и очаквам да съм в полезрението им. Надявам се да имам много песни, които да се пеят тогава. Какво искам да казват, каквото и сега - че съм скромен талантлив човек, на когото му предстоят още прекрасни неща.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}