Сами Хоссни е познат на българския зрител като един от най-атрактивните участници във "Фермата", където стигна до финал. Макар и да не си тръгна от шоуто като победител, той спечели сърцата на публиката със своята широка усмивка и позитивност. Той притежава състезателен дух и силна воля, които не се притеснява да подлага на изпитания. Сега, като участник в онлайн риалитито "Maximal Revenge", той отново тества себе си, преодолявайки не само физически, но и психически препятствия. Пред Dir.bg Сами сподели повече за новите премеждия, пред които е изправен, усещането да преоткриеш себе си на неочаквани места, както и какво е чувството да бъдеш секссимвол на годината.

Вижте снимки >>

Как би се описал с няколко думи?

Точно както и във "Фермата" - аз съм гражданин на света, притежавам свободен дух и съм човек, който е фокусиран върху работата си и в това да помага на хората да постигнат по-добър начин на живот.

Понеже спомена "Фермата", каква беше причината, мотивирала те, да влезеш в предаването?

На първо място, това бе предизвикателство към мен самия. Още преди да вляза исках да разбера какво е усещането да живееш месеци наред без телефон. Работата ми е свързана с технологиите и интернета. Факт е, че те са съществена част от ежедневието ми, затова имах желание да се върна години назад и разбера как са живели хората без улеснението на модерните устройства - в среда, в която за да се нахраниш, трябва сам да отгледаш храната. Реших да се поставя в ситуация, в която едва ли друг път през живота си ще имам шанса да се озова - да общувам единствено с хората и природата около мен.

След като стори всичко, което описа, то оправда ли очакванията ти?

Това със сигурност беше най-готиното изживяване в живота ми и желая на всеки да преживее това усещане, посредством което да преоткрие себе си в тишина - без излишния шум на обществото и интернета, далеч от множеството хора, "инсталиращи" мисли си в съзнание ти... Става въпрос за тишината на сутрешната зора и вечерната луна, там покрай лагерния огън, където можеш да се "намериш" наново, да си направиш реална равносметка и да си припомниш наистина важните неща, изграждащи дните ти.

В такъв случай, какво ново научи за себе си там?

Със сигурност разбрах много за мен самия. Потвърдих тезата, че именно пътуванията и опознаването на нови територии са нещата, които ми дават сила... Всъщност, те ме правят позитивен и енергичен човек. Но също така научих, че съм социален човек и мога да общувам с различни хора, без ограничения. По принцип, всеки сам подбира онези, с които комуникира в ежедневието си, докато във "Фермата" бях поставен в група от 20 човека, които не бяха моя селекция, а на предаването. Когато обаче правиш компромиси със себе си и се опиташ да разбереш околните, без да ги принуждаваш да сторят същото, тогава проумяваш, че всеки е способен да допринесе по някакъв начин за живота ти, защото всеки разбира от определено нещо повече от теб.

Кой бе най-трудният ти момент в шоуто?

Финалните седмици, когато останах единственият представител на отбора на Чорбаджиите, сред мнозинство на Сиромаси. Тогава бях изолиран като вълк единак, понеже не бях част от тяхното предварително създадено "общество". И тъй като нямах възможността да общувам и споделям емоциите си с тези хора, минах на "интровертен режим" и се затворих в себе си. Но цялата ситуация ме накара да преоткрия силата си в момент на слабост.

Напоследък животът ти е от риалити в риалити - сега си част от онлайн предаването "Maximal Revenge". Ще обясниш ли малко повече за него?

Това е проект на моя приятел Димитър Господинов, който е голям ентусиаст в създаването на изпитания-сблъсъци. Всъщност, това е човекът, който създава двубоите във "Фермата". Той искаше да комбинира елементи от различни риалитата, като "Survivor", "Fear" и др. Проектът бе една чудесна възможност за бягство от "полифонията" на нашата реалност, която ми дойде като шок след 3-месечния ми престой в предишното предаване. Предложението му да участвам дойде абсолютно навреме и аз се съгласих. Така заминахме с още 20 души за Козлодуй. Там ни разделиха на три отбора, всеки от който има свой капитан. Аз съм капитан на нашия отбор - "Вола", а другите два носят имената "Радецки" и "Козлодуй". Групите бяха различни, но приятелски настроени и равностойни. През шоуто се изправяме в битки - отбор срещу отбор, събирайки точки. Имаше множество физически и психологически изпитания.

Например?

Митко подложи лидерските ни качества на сериозен тест, в който неведнъж бяхме изправени пред избора или да предадем съотборниците си, или да направим нещо, което не бихме, извън конкретната ситуация в рамките на предаването. Аз трябваше да изям сурово агнешко око, най-лютата чушка на света - Каролина Рийпър, както и куп други гадории. По принцип не бих сторил нито едно от тях, но виждайки надеждата в очите на отбора ми, разчитащ на мен за последната точка, се пречупих.

Колко усилия са необходими, за да преодолееш собствените си бариери в такъв момент?

Всичко опира до настройката на съзнанието ти. Винаги съм твърдял, че да бъдеш беден или бодат, щастлив или тъжен, е нагласа. Дали дадено нещо гадно или хубаво, също е въпрос на гледна точка. В случая, яденето на гореизброените неща за мен бе чест, дори радост, защото го направих заради моя отбор.

Пропусна да споменеш, че твоята приятелка - Мила Савова, участва в риалитито с теб.

Точно така. Тя беше един от силните играчи във "Вола". Въпреки факта, че е много хора я подценяваха, понеже е само 50 кг, тя е изключително издръжлива, находчива и атлетична. Това го казвам не защото е половинката ми, а понеже действително е такъв човек.

Трудно е да си представя, че са омаловажавали физическите ѝ качества, при положение, че тя е европейски шампион по джу-джицу.

Тя е и европейски шампион по рафтинг.

Ти пък си 10-кратен шампион на България по кикбокс и шампион на Азия по муай-тай.

Да, ние сме шампионска двойка (смее се) и качествата ни определено се допълват.

Някога мерили ли сте сили двамата?

Опитвали сме се (смее се), но 30-килограмовата разлика в теглото ни си казва думата. Когато обаче става въпрос за прозорливост, проницателност и решаване на логически задачи, например, сме доста равностойни.

Тогава кой надделява в споровете?

Истината е, че рядко се случва да навлезем в спор. По-скоро водим дискусии. Разбира се, не е изключено понякога те да преминат в по-разгорещена полемика, но тогава предпочитаме да "направим крачка назад", за да разберем как сме стигнали дотам. В подобни случаи и двамата винаги имаме силни доводи и подкрепяме тезите си с факти, накрая просто стигаме до консенсус.

В такъв случай имате добре балансирана връзка, което не се постига лесно.

Отстрани повечето връзки изгледат хармонични, а хората в тях - щастливи, но когато си "вътре", тогава разбираш, че нещата стоят по различен начин. Ние също имаме противоречия, но се стараем да поддържаме баланса.

Къде се запознахте?

С Мила имаме редица общи познати, понеже дълго време сме се занимавали със спорт, но интересното е, че се засякохме в социалните мрежи. Първоначално започнахме да се следваме в Инстраграм и чак след 2 години се срещнахме. За сметка на това, след като се видяхме, нещата между нас се случиха бързо.

Каква е тайната на вашето щастие?

Всеки от нас дава на човека отсреща лично пространство, в което той да развива себе си и своите качества. Когато сме заедно се стараем да създаваме повече приятни моменти и спомени, а не просто да избутаме някак това време. Един човек може да прекара и 10 часа с някого, но двамата реално да комуникират едва час, възможно е обаче и да бъдат заедно само за 30 мин., но да ги изживеят пълноценно. Ние се стараем да сме от втория тип.

Преди ден ти връчиха наградата "Секссимвол" сред мъжете, участвали в риалити формати. Как се чувстваш?

Чувствам се секси (смее се). Благодарен съм на всички хора, които са гласували за мен в тази класация. Честно казано, това не ме кара да се чувствам различно. Не мисля, че съм по-готин отпреди. Приемам наградата с усмивка и продължавам напред, фокусирайки се върху онова, което е по-важно от външния вид, а именно - как влияеш на хората около себе си.

Знам, че твоето мото гласи: Моите мечти не спят.

Да, това е едно тях (смее се)

А труден ли е пътят към копнежите ти?

Думата "труден" е относителна. Всеки успял човек, независимо от сферата, не се е родил научен и преди да достигне големите постижения, той е положил неимоверно много усилия. За съжаление повечето хора виждат някого, едва след като той стъпи на върха. Тогава си мислят, че всичко му се е случило лесно. Но пътят нагоре минава през много и различни препятствия, които обаче ни правят силни и ни изграждат като личности. Дали е трудно? Да, но си заслужава. Истината е, че колкото по-мъчително постигаш нещо, толкова по-сладко е то, а после имаш причина да се гордееш с успеха си.

Кое тогава бе най-сериозното изпитание за постигането на твоите цели?

Това, че невинаги съм имал модел за подражание, който да следвам. Повечето хора се сблъскват с премеждия по пътя към мечтата си, а аз - търсейки този път. Нямах "карта", ако мога така да се изразя, затова се е случвало една година да вървя на изток, след което да осъзная, че посоката всъщност е на запад... после се връщах обратно. Но впоследствие, вглеждайки се в другите хора и работейки усилено - наваксах изгубеното време и разбрах как да скъся дистанцията към копнежите си.

Все пак успя ли да намериш своя пример за подражание?

Детството ми премина без баща, майка ми беше тази, която ме отгледа. Години наред ме питаха какво е да израснеш без баща, а аз винаги съм задавал въпроса какво е да израснеш с баща... Никога не съм имал това изживяване. С течение на времето осъзнах, че бащината фигура е от водеща за едно подрастващо момче, затова я търсих у хората, които имаха силно влияние върху живота ми. Първият бе треньорът ми по кикбокс в Стара Загора. Той ме взе под крилото си, когато бях още начинаещ атлет и сподели с мен своя 50-годишен житейски опит, от който научих много. Когато се преместих в София, близък приятел ми стана тогавашният ми адвокат. Той бе човекът, който ми даде изключително силен тласък напред, което до голяма степен се дължи на градивната му критика. Благодарен съм и на двамата. Щастлив съм, че имах възможността и късмета правилните хора да бъдат до мен в точното време, защото и до днес, използвайки техния начин на мислене, се движа с лекота през живота.

Върху какво работиш сега?

В момента, съвместно с няколко значими за България личности, създаваме компания, която да доставя здравословни храни до домовете и офисите на хората, като по този начин ги улесняваме.

Предвид добрата ти физическа форма, предполагам, че ти самият водиш изключително здравословен начин живот.

Със сигурност мога да променя доста неща в настоящия си начин на живот. Има един израз, който гласи: "Не прави това, което правя аз, а това, което ти казвам". Например, препоръчвам на клиентите си да спят повече, но, предвид натоварения си график, аз едвам  постигам 6 ч. сън. Въпреки това, успявам да компенсирам с малки почивки през деня, както и с интензивни тренировки, които помагат на тялото ми, за да бъде тонизирано, но и на мисълта ми - да бъде "по-флуидна" и да тече по-добре.

Иначе спазваш ли диета?

Не, но съм запознат добре с храната и с това, което ми дава тя. Знам какво да ям, когато имам нужда от енергия, концентрация и т.н. Според мен всеки човек трябва първо да бъде запознат с храната на микробиологично или поне на структурно ниво - въглехидрати, протеини, мазнини, и да бъде наясно как да я комбинира, за да получи резултата, който иска.

Определят те като "лайф коуч", какво означава това?

Накратко - човек, който ти помага да структурираш живота и ежедневието си така, че да можеш да постигнеш целите си с конкретен план. С моите клиенти поставяме пред тях един голям стремеж, независимо дали е в личен или професионален план, който разбиваме на малки стъпки. Например, задаваме една двугодишна цел, която разделяме на 2 едногодишни цели, като всяка от тях разпределяме на 12 едномесечни, а оттам - 4 едноседмични. Всяка седмица трябва да направим определено постижение, за да може в края на месеца да преминем към следващото ниво, с което ще сме с едно стъпало по-близко до желаното. Ако човек иска да промени живота си, първо трябва да промени нещата, изграждащи ежедневието му, това е.

Звучи ми като начинание, което изисква познания в много и различни области, а ти си едва на 27 години...

Това определено е една необятна сфера, но човек умее да вижда нещата, изискващи промяна в живота на другите. Аз, от своя страна, също имам ментор, който ми помага за моите цели. Всеки има нужда от някой, който да го наблюдава отстрани и да го направлява. Някой, който вече е постигнал исканото от теб самия.