Срещаме се със София Бобчева в София. Никак не е случайна тази наша среща, защото актрисата ще ни разкаже за ролята си в новия български филм "Екшън", както и за всички екшъни, драми, романтика, комедии и мюзикъли, които завъртат живота ѝ напоследък.

Вижте снимки на София >>

"Екшън" е на режисьора Радослав Илиев със сценарист Тео Чепилов и оператор Борислав Пенчев. Премиерата му в киносалоните у нас е на 31 януари 2020 г. Това е филм, който няма аналог в българското кино, сатира, която ще ви разсмее до сълзи и която събира на едно място трима почти непознати актьори, индианци, нинджи, известен екшън герой и две страхотни дами. Е, едната от тях е София Бобчева - мацка от 80-те години - актрисата, която играе "тъпата блондинка", макар че тя цял живот се бори точно с този образ, тъй като е една страхотна умна и талантлива блондинка. Но тя няма търпение филмът да излезе на екран и всички да се убедят колко страхотен е той.

Ако сте виждали някога София, а вие вероятно сте, защото тя не се спира и буквално не слиза от сцената, както в София, така и в други градове, то със сигурност знаете поне три неща за нея:

Тя е слънчева.

Тя има заразителна усмивка.

Тя определено може и знае какво говори.

Снимка: Павлин Даскалов

Здравей, София, как си? Какво се случва около теб?

Какво ли не. Ето, днес съм в София, което не ми се случва чак толкова често в последно време. Сега се връщам от Пловдив, преди това бях в Кърджали, преди това в Русе. Пътувам от единия край на България до другия, като в същото време имам и репетиции в Народния театър. Така... динамично ми е.

Това не те ли изтощава твърде много?

В началото си мислех, че ще е така, но всъщност успявам да си почивам, докато пътувам, дори е зареждащо.

А не е ли объркващо да си всеки ден на различно място?

Понякога е, особено когато си пътувал по-дълго. Събуждаш се сутрин и си мислиш "Сега какво трябваше да направя? Къде трябваше да отида?" После, разбира се, си спомням. Все още съм с акъла си (смее се).

По-скоро драма, екшън, комедия или друг жанр е животът на София Бобчева?

По-скоро клони към комедията. Много ми се иска да е романтична комедия, но засега си е само комедия.

(смеем се)

Снимка: Павлин Даскалов

От толкова пътуване ли не ти остава време за романтика?

Не ми остава, много ме е яд. Искам да има повече романтика. Искам да имам време, в което да си планирам една почивка, поне 5-6 дни. Много обичам да пътувам. Както в България, така и в чужбина. Макар че искам и романтика, в момента животът ми е комедия и екшън, но в един определен смисъл.

Като във филма "Екшън" ли?

Да, нашият "Екшън" е страхотен. Това е филм, който бих гледала с удоволствие. Очаквам с нетърпение премиерата му през януари следващата година. Той бе излъчен веднъж до този момент - на фестивала "Златна роза" във Варна, но официалната премиера предстои.

Какво е различното в този филм?

Че няма такъв филм, правен досега у нас. Това не е филм за прехода, за промените, това е тип сатира, екшън-комедия с много различни хора. Много ми хареса, че нашият режисьор Радослав Илиев е избрал непопулярни лица за главните роли, за да има повече разнообразие. Този филм може и да е смешен, но е много важен за развитието на киноиндустрия в България. Разбира се, доколкото може да се говори за киноиндустрия при нашите мащаби.

София Бобчева във филма "Екшън"

Снимка: "Екшън"

Твоята роля във филма каква е? Предизвикателство ли беше тя за теб? Забавляваше ли те? Има ли част от теб в тази героиня, която пресъздаваш?

Моето участие във филма е кратко, но запомнящо се. Много ми хареса дублажът на героинята ми във филма. Той е дело на Васил Кожухаров - гласът, озвучаващ всички филми от видеокасетите от детството ни. Сещате се, нали? Получило се е страхотно и ще е много приятно за всички зрители да видят крайния резултат. Ролята ми наистина ме забавляваше, надявам се, че съм се справила по най-добрия начин.

София Бобчева във филма "Екшън"

Снимка: "Екшън"

А как се работи с екипа на "Екшън"?

Страхотно. Режисьорът, актьорите, сценаристите, всички те са такива хора, с които ти е безкрайно приятно да работиш. Всички бяхме с нагласата, че ще направим нещо хубаво, нещо забавно, но не сме се борили за "Оскар". Много ми хареса идеята им с наградите, които са "вкарали" във филма. Чувствах се много приятно, спокойно, много се смяхме по време на снимките.

В сцената, в която аз участвам например, главният екшън-герой трябваше да ме спаси от едни страшни нинджи. Едни такива зли, маскирани... И когато си махнаха маските след снимките, какво да видя, те всъщност бяха малки момчета - може би в шести клас. Стана ми много смешно, когато видях тези "страшилища".

София, ти вече си направила не малко роли в киното, но на коя сцена се чувстваш по-добре, по-удобно - в киното или в театъра?

Разбира се, на двете. В театъра актьорът се развива, там става истински добър. Такъв е и примерът, даден от големи актьори, като Ал Пачино, Робърт де Ниро - те играят в театъра и същевременно са брилянтни в киното. В театъра най-ценна е комуникацията с публиката на живо. Този досег е страхотно емоционален. В киното пък има интензитет, който много ми харесва. Цялата подготовка, грим, костюми, ефекти - това е много привлекателно, освен това там имаш и втори дубъл. Но дано никога не ми се налага да избирам между киното и театъра, защото не мога да избера.

Има ли роля, която много искаш да изиграеш?

Вече сме в такова време, че стандартите са много различни. Може да изиграеш каквото искаш. Ако трябва да съм сериозна, много искам да изиграя Бланш от "Трамвай желание". Това е роля, която много харесвам. Гледала съм я в изпълнение на прекрасни актриси и очаквам да порасна още малко, за да се впиша докрай в този образ.

До каква степен би се променила за някоя роля? Би ли направила нещо екстремно, нетипично за теб?

Разбира се, това е част от работата на актьора. Просто на някои от нас им се налага доста по-често да се променят за роля. Всички знаем пък и какво правят холивудските знаменитости, като Крисчън Бейл, Хоакин Финикс например. Напълняват с 20-30-40 килограма или отслабват с толкова. Но при тях този процес на подготовка за определена роля тече дълго време - месеци, година, те се посвещават на ролята изцяло. При нас това е по-трудно, защото не можем да си позволим такова нещо. Докато се снимам във филм, паралелно с това имам и няколко роли в театъра и не мога да си разреша да отида на представление с коренно променен външен вид. Ако имах възможност, със сигурност бих се отдала на роля.

Снимка: Павлин Даскалов

Би ли написала писмо на Тарантино, както направи Марго Роби, за да участва в негов филм и в крайна сметка стана звезда от "Имало едно време в Холивуд"?

О, с удоволствие ще му пиша. И на Уди Алън ще пиша, но този път лично. Защото един мой приятел му беше писал за мен преди време, но още чакаме отговора. Не знам какво се случи. Дали не си чете пощата? Ще пробвам и с Тарантино, защото явно все пак отговаря или действа.

Да разбирам ли, че имаш симпатии към Уди Алън?

Много ми харесва как вкарва жените в тези типични за неговите филми роли. Не с ефекти, а изваждайки характера на актрисата. Например Мира Соровино в "Могъщата Афродита". За тази роля тя получи "Оскар" и "Златен глобус".

Имаш ли време за любов? Има ли специален човек в живота ти сега?

Успявам да отделям време на приятелите си, на хората, които ме обичат. Старая се по-често да се срещам и с по-старите си приятели от ученическите години. С тях си почивам и наистина много ги обичам.

Снимка: Павлин Даскалов

Ти също си една от възпитаничките на Стефан Данаилов, мир на праха му! На какво те научи той? С какво ще го запомниш?

Той ни научи на много неща, но едно от най-важните е как да бъдем приспособими актьори към абсолютно различни режисьорски изисквания, как да можем да успеем, работейки като актьори. Че актьорската професия е практика, колкото по-рано се сблъскаш с реалността - със снимките, с представленията, толкова по-добре. Мастъра винаги ни е давал свободата и куража да го правим. Освен това ни научи да бъдем добри хора.

Стефан Данаилов винаги ще е в сърцето ми, той е най-голямата звезда на българското кино и театър, един от най-добрите хора, които познавам и моят любим учител. Много ще ми липсва, много го обичам. Това, че няма да мога да чуя забележките му, напътствията му и смеха му в салона... Благодарна съм, че познавам тази личност и единственото, което можем да направим ние, неговите студенти, е да продължим делото му така, както той ни е учил и ни казваше "с добро, свободно, смело, мои малки Мастерчета".