Уинстън Чърчил е казал: "Успехът се състои в това да вървиш от една грешка към друга, без да губиш ентусиазъм" и е бил напълно прав. Подобно на всичко останало на този свят, постиженията не идват лесно, дори и за онези, чийто имена днес са се превърнали в синоними на славата. В самото начало, повечето от тях са се сблъскали с не по-малко болка и разочарование от нас самите, чувствайки се обезсърчени от горчивия вкус на живота. Но по-важното е, че не са се отказали и въпреки изпитанията, редящи се едно след друго по стръмния път към триумфа, са продължили напред, докато не са превърнали мечтите си в реалност.

Ето една част от тези, които не се изплашиха, изправени пред лицето на провала:

Джим Кери напуска училище на 15, за да помага на семейството си

Всички знаем забавната страна на Джим Кери и добре познаваме филмите му, на които неведнъж сме се превивали от смях, неспособни да си поемем дори глътка въздух. Кери е различен от всички актьори и без вродения му талант, комедийният жанр никога не би имал днешния си облик. Но преди да започне да поставя усмивки по лицата на околните, превръщайки се в Краля на комедията, първоначално той опознава болката.

Джим е роден в семейство с трудно финансово положение, което често едва успява да свърже двата края, за да оцелее. Баща му Пърси Кери е саксофонист, който след раждането на 4-те му деца, решава да потърси по-доходоносна професия и става счетоводител. За жалост, обаче, не минава много време и той губи работата си. Дори и да иска, майка му Катлин не може да бъде в помощ на децата и съпруга си, защото страда от хипохондрия. Психоматичното ѝ разстройство постоянно буди у нея маниакален страх за собственото ѝ здраве, в резултат на което си внушава, че е болна от различни въображаеми болести. Като свидетел на тежките ѝ депресивни състояния, малкият Джим изпитва нуждата да ѝ помогне, нещо, което превръща в свой дълг. И го прави, посредством единственото познато му лекарство - смеха. Независимо колко му коства, той дава всичко от себе си, за да я развесели.

Но след като баща му бива уволнен от счетоводната фирма, настъпват още по-мрачни времена за фамилия Кери, които понякога дори нямат какво да сложат на масата за вечеря. Тогава семейството се мести да живее в каравана, разположена в предградие на Торонто, заедно със свои роднини.

Едва на 15 години Джим взема решението да напусне училище и да започне да печели средства, с които да помага за препитанието на домакинството. И макар че е най-малкото дете, той се труди наравно с родителите си в местната фабрика.

Първата му изява е в бар, където се провежда шоу за стендъп комедианти, но хуморът му остава неразбран и той е свален от сцената, под освиркванията на публиката. Това обаче не го сломява духом и по-късно се явява на прослушване за популярното телевизионно предаване "Saturday Night Live", където не са впечатлени от възможностите му.

И въпреки че вече на 2 пъти бива неоценен, той не спира да вярва в себе си и вместо да се върне в гимназията, завършвайки образованието си, Кери решава да започне работа в комедийни клубове. Така за известно време се отдава на пародийни превъплъщения на знаменитости.

Интересен факт е, че в продължение на 7 години той държи в портфейла си собственоръчно написан чек за 10 млн. долара, който не може да осребри, защото не разполага с посочената сума. Пази го единствено като символ на мечтите си, надявайки се, че някой ден ще има възможността да го използва.

След много труд и работа, късметът най-после му се усмихва и той добива популярност в тв предаването "In Living Color", което е афроамерикански вариант на "Saturday Night Live". Истинската слава го застига през 1994 г. с ролята на зоодетектива Ейс Вентура. Следват образите на Стенли Ипкис в екранизацията на едноименния комикс "Маската", в която си партнира с Камерън Диас, както и този на Лойд Кристмас - "От глупав по-глупав", който му позволява да оползотвори пазения чек. Останалото е история.

Силвестър Сталоун е бил бездомник

Героите, които Силвестър Сталоун играе на екран, притежават не само физическа сила, но и желязна воля. Въоръжени с тях, те успяват да преодолеят трудностите и изпитанията, пред които са изправени в сюжета на продукциите. Но това важи както за съответните персонажи, така и за актьора, който ги пресъздава, защото любимата на мнозина екшън звезда е преживяла изключително тежки времена на младини.

В началото на 20-те си години Силвестър обикаля многобройни прослушвания, надявайки се на големия си пробив, който ще го превърне в прочут актьор. Но по онова време непреклонността на съдбата, обаче, така и не му предоставя желания звезден шанс. Един ден безпаричието и отчаянието го подтикват да открадне бижутата на съпругата си и да ги продаде, с което допуска сериозна грешка, вследствие на която остава без покрив над главата.

Тогава той прекарва цели 3 седмици, през които живее като бездомник и спи на автогара в Ню Йорк. Накрая случайно попада на обява за работа във филм, носеща по 100 долара на ден. И макар да не е свързана с актьорски ангажимент, вместо да се подаде на безразсъдството, той решава да се яви. В продължение на няколко дни работи на снимачната площадка и със спечелените пари успява да напусне пейката на гарата, към която по онова време се връща всяка нощ.

Премеждията му обаче не спират тук и скоро той не може да си позволи да плаща за наема на помещението, в което живее с кучето си Бъткъс - верен спътник в трудното време. Когато закупуването на храна се превърнало в проблем, Сталоун се вижда принуден да продаде домашния си любимец, за да е сигурен, че поне четириногият му приятел ще бъде нахранен. Срещу 40 долара го дава на непознат мъж, който среща в магазин за алкохол. И до днес не крие, че това е един от най-болезнените мигове в живота му, в който не е успял да сдържи сълзите си.

Слай и Бъткъс

2 седмици по-късно гледа боксов мач между Мохамед Али и Чък Уепнър, от него черпи нужното вдъхновение, за да напише сценария на филма "Роки". Завършва го за рекордното време от 20 часа... Силвестър предлага историята на филмово студио и веднага получава предложение в размер на 120 хил. долара. И макар че се нуждае от парите, не се съгласява на сделката, защото компанията отхвърля предложението му той лично да изиграе Балбола. Причината е, че според тях Слай има странен външен вид и говори по нелеп начин. Те предпочитат утвърдена звезда да надене ръкавиците на боксьора вместо него, но Сталоун е категоричен и не желае да премахне условието си. Той напуска офиса, държейки сценария и пълните му права в ръцете си. Осъзнали потенциала на историята, представителите на студиото се свързват отново с него, този път с оферта за 250 хил. долара, а след последвалия отказ, качили цифрите на 350 хил. Само че Силвестър не е склонен друг да застане пред камерата, затова се съгласява едва на 35 хил. долара, но получава възможността за участие в продукцията.

Едно от първите неща, които си купил с хонорара, било... Бъткъс. Любовта му булмастифа го връща обратно към магазина за алкохол, където чака 3 дни, за да види отново мъжа и кучето. Сталоун обяснява на непознатия причините, поради които е продал четириногото, молейки да го откупи. Съзрял отчаянието му, мъжът не приема нито 100, нито 1 000 долара... И за да върне животното обратно на първоначалния му стопанин, той се възползва максимално от ситуацията, като иска 15 хил. долара. Получава ги!

"Бъткъс си струваше всяко пени", казва днес актьорът, номиниран за награда "Оскар", за изпълнението си в "Роки".

Дж. К. Роулинг е отхвърлена от 12 издателства

Джоан Роулинг влезе в историята, превръщайки се в първият писател милиардер. Няколко поколения израснаха с книгите ѝ за Хари Потър, които оставиха трайна следа в читателите. Едва ли някой лесно ще забрави приключенията на магьосника, защото авторката направи истински фурор, превръщайки детската история в сериозен разказ както за силата и възможностите на чистото сърце, така и за мрака, скрит дълбоко в човешката душа. Но преди да стане литературен феномен, животът на Роулинг далеч не е така магически.

Идеята за книгата я връхлита през 1990 г., когато пътува във влак от Манчестър за Лондон. По-голямата част от историята се оформя още когато фантазията ѝ рисува лика на Хари и поставя белега с форма на мълния върху челото му. Тя започва да пише веднага, но същата година майка ѝ, която от 10 години страда от множествена склероза, умира от усложнения в боледуването.

Това причинява огромно страдание на Джоан, която от мъка прекратява творческия процес. 2 години по-късно заминава за Португалия, за да бъде учителка по английски. Там се запознава с мъж, в който се влюбва. Двамата се женят бързо и скоро се ражда дъщеря им. Щастието ѝ обаче не трае дълго и през 1993 г. тя се развежда, след което се установява в Единбург, Шотландия, за да бъде по-близко до сестра си.

Безработна, самотна майка на социални помощи и само с 3 глави от първата книга за вълшебника, Роулинг гледа на себе си като на пълен провал. В лекция, която преди време изнася в университета Харвард, тя се определя като "толкова бедна, колкото можеш да бъдеш в съвременна Англия, без да си бездомник". В този период започва да се бори с чести депресивни състояния, от които излиза благодарение на чародейния свят, започнал да се лее наново изпод ръката ѝ.

През 1995 г. тя има не само завършен ръкопис, но и 12 отказа от различни издателства, които не виждат потенциал в книгата. Историята можеше да приключи тук и никой никога да не надзърне зад портите на Хогуортс, ако година по-късно малката издателска къща "Блумсбъри" не бе откупила романа, понеже дъщерята на собственика харесва творбата на Роулинг. Авторката получава скромен аванс от 1 500 паунда, а през 1997 г. са отпечатани само 1 000 бройки от "Хари Потър и философският камък", от които половината са разпространени в библиотеки, а едва 500 са пуснати в продажба.

Същата година романът печели наградата за Британска книга на годината и от този момент започва шеметното приключение на Джоан, която до днес е продала над 400 млн. копия от сагата и е най-успешната авторка на Обединеното кралство.

Звукозаписно студио заклеймява музиката на Лейди Гага като отвратителна

Днес Стефани Джоан Анджелина Джерманота, по-известна с псевдонима си Лейди Гага, е една от най-големите поп икони. Песните ѝ покоряват всички класации, а тя е горд притежател на над 200 награди, сред които 1 "Оскар", 9 статуетки "Грами", 2 отличия "Златен глобус", няколко рекорда на Гинес и др. Преди обаче да нареди тези признания по рафтовете у дома си, тя претърпява не едно разочарование.

Стефани от малка се увлича по музиката и театъра, като още от 4-годишна възраст започва уроци по пиано и често записва на касетофон свои изпълнения на песните на Майкъл Джексън. Макар на сцената днес да е изключително ексцентрична и дръзка, тя завършва частното девическо католическо училище в Ню Йорк, чиято възпитаничка е и Парис Хилтън.

На 19-годишна възраст, нетърпелива за музикална кариера, тя сключва сделка с баща си, по условията на която трябва да напусне дома и в рамките на година да подпише договор със звукозаписно студио, иначе ще се върне в колежа. Тогава започва да работи на 3 места и междувременно сформира своя банда, с която вечер обикаля по участия в различни барове. За жалост групата се разпада и Стефани решава да преследва успеха сама, явявайки се на многобройни интервюта и срещи, от които остава огорчена. Навсякъде ѝ казват, че притежава хубав глас, но не и визия. Това е едно от слабите ѝ места, защото в миналото хората често са се подигравали на външния ѝ вид и дори съседите ѝ в сградата, в която е наела апартамент, са я мислили за проститутка - мнение, базирано на начина ѝ на обличане.

Един ден изпраща свои демо записи на музикалния лейбъл "Def Jam Records", но новият му директор заклеймява музиката ѝ като отвратителна. Не след дълго, обаче, решава да ѝ даде шанс и тя подписва договор със студиото, който трае само 3 месеца... Причината, която посочват за отказа си от нея е, че тя просто не е за тях.

Въпреки всичко Джерманота не загърбва амбициите си в музиката и продължава смело напред, но с различен подход. Подписва договор със "Sony", само че като текстописец и композитор. Така започва да пише песни за звезди като Бритни Спиърс, Фърги, Pussycat dolls и др. В крайна сметка усилената работа ѝ се отплаща - певецът Acon чува няколко нейни демо записи и споделя добрите си впечатления с шефа си. Това се оказва съдбоносно за изпълнителката, която се присъединява към Interscope Records, а по-късно среща продуцента RedOne, с когото прави едни от най-емблематичните си песни, под псевдонима Лейди Гага.

Майкъл Джордан е изхвърлен от училищния си отбор по баскетбол

Майкъл Джордан е легенда. Независимо че активните му години отдавна приключиха, той все още е определян за най-добрият баскетболист, който светът някога е виждал. Благодарение на таланта и своя бизнес нюх, той става първият спортист милиардер. Но преди да полети към баскетболните кошове като Въздушния, както го наричат, мечтите на Майкъл биват временно приковани към земята...

Като дете тренира различни спортове, но този, който му е на сърце, е баскетбола. Треньорът на училищния отбор отказва да го вземе, защото счита 180-те сантиметра на Джордан за недостатъчни и го определя като "нисък за сериозна игра".

Въпреки че е разстроен от решението, Майкъл е твърдо решен да докаже на треньора, че греши. Той се упражнява и обучава извънредно, полагайки сериозни усилия. Накрая усъвършенства уменията си и за 12 месеца израства с цели 11 сантиметра. В предколежанската си година, вече част от тима, за един сезон той се превръща в истинска сензация, отбелязвайки (средно) по 29,2 точки, 11, 6 борби и 10,1 асистенции на мач.

Четирите най-добри колежански отбора в Щатите бързо го забелязват и му предлагат място сред играчите си. Той избира стипендията и баскетболната програма на Северна Каролина, където през 1985 г. се дипломира със специалност Културология. Още същата година влиза в НБА и слага емблематичния екип с номер 23, като част от "Чикагските бикове".

Следват награди, титли и признания, но Майкъл не крие цената, която е платил, за да ги постигне.

"Пропуснал съм над 9000 стрелби в кариерата си, изгубил съм почти 300 мача. 26 пъти ми е било възлагано да направя победния изстрел и съм изпускал. Провалял съм се отново и отново в живота си. Това е причината да успея", казва той.

Стивън Спилбърг е отхвърлен 2 пъти от университет по режисура

Едва ли някой може да си представи как човекът зад филмите "Списъкът на Шиндлер", "Спасяването на редник Райън", "Извънземното", "Идиана Джоунс", "Джурасик парк" и др., не бива приет в специалността Театър, кино и телевизия, но това е самата истина.

Когато родителите на Спилбърг се развеждат, той се мести заедно с баща си в Саратога, Калифорния, а майка му и 3-те му сестри остават в Аризона. Още от дете прави любителски филми, записвайки с камера как разиграва битка с играчките си, затова след като завършва успешно местната гимназия, решава да кандидатства в Университета на Южна Калифорния във факултета по кинематографично изкуство. Явява се... 2 пъти, но така и не го приемат. Първоначално не постига необходимия бал, а при втория опит комисията го нарича "прекалено бездарен". Тогава му се налага да се запише в Калифорнийския държавен университет.

Първите си стъпки в индустрията прави като неплатен стажант на пълен работен ден към "Universal Studios" в отдела за монтаж. Там е забелязан с късометражния си филм "Амблин", който създава през 1969 г. като стажант в компанията. След като Синди Шайнбърг - главен оперативен директор на студиата, гледа лентата, веднага предлага дългосрочен договор на Спилбърг, който го подписва без да се замисли и напуска университета, за да се занимава активно с кино и да се отдаде напълно на режисьорството.

Стивън все пак завършва образованието си и получава бакалавърска степен... макар и над 30 години по-късно. Интересен факт е, че същият университет, който 2 пъти го отхвърля, кръщава една от сградите си с неговото име.