Срещите с новаторите на Ловеч в поредицата ни DIRections продължават с един човек, който ще ни разкаже за пътя на бирата от 7-литровата тенджера, взета назаем от сестрата на приятел, до първата ловешка крафт пивоварна "Мелтум".

Познавам Павел Павлов, или както всички го наричаме - Пальо, отдавна, много отдавна. От времето, когато телефоните не бяха по джобовете ни, а в Ловеч пиехме бира "Плевен", когато просто излизахме от вкъщи, минавахме от другата страна на Покрития мост и нямаше начин да не срещнем някого, за да си побъбрим на много важни теми за... всичко.

Сега се виждаме в София, за да направим интервюто, в което ще ни разкаже как така един мениджър снабдяване в голяма месопреработвателна компания решава да прави бира. Как животът му върви на бързи обороти между София и Ловеч. Кой е човекът, който е бил най-големият скептик за успеха на начинанието, но сега е най-големият му фен. И кой е човекът, който не пие бирата му.

Наш партньор в тези срещи е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години. Започваме директно с въпросите по същество, защото всичко около това начинание е интересно и не ми се иска да се бавим с въведения.

Как се роди пивоварната "Мелтум"?

Най-напред започнах като домашен пивовар - буквално тук на терасата ми в София. За първите 30 литра си направих инсталацийка, но те все не стигаха. Увеличихме на 50 литра, а след това започнахме да мислим как да стане по голяма. Но уви, законите не позволяват да правиш по-големи обеми. В един момент с моя съдружник и приятел (Тодор Тодоров - бел. ред.) решихме, че така и така не стигат - да вземем да си направим една пивоварна. Мислихме къде, къде и накрая решихме, че ще бъде в Ловеч, където си живеем. Повече от половин година търсихме обекти, защото в Ловеч няма много места, които са удачни за тази цел. Обикаляхме от място на място, накрая се свързахме с РПК-то, тези, които държат КООП-а и те ни извадиха един списък с обекти. Тръгнахме с тях, даже водихме и "Храните"(представители на Агенцията по храните - бел.ред.) с нас, за да им хареса. Най-накрая се спряхме на село Пресяка - много хубаво, китно селце, близо до Ловеч. Там избрахме цехче, което е било месарница - унищожено до краен предел, дори бяха извадени кабелите от стените. Решихме, че ще го съживяваме. Като го видях първи път, направо ми се дорева. Баща ми, който също се включи в тази дейност, беше с нас. Той каза: "Ще стане!", аз му казах: "Как ще стане?! Това не е възможно!". Партньорът ми намери майстори, закара ги на обекта, те, като го видяха, казаха: "Това няма да стане, но ще пробваме". Работиха 3-4 месеца и горе-долу го съживиха. Стана! След тях имахме още сума ти корекции - и от тях и след тях.

Пальо и Тошо

Колко време ви отне?

Само за ремонта се блъскахме 7-8 месеца. Паралелно се борихме с общината, защото трябваше да сменим статуса на обекта, за да стане на пивоварна, което си е живо приключение. Това е все едно да строиш от поляна - почваш от нулата. Общината ни разказа играта. Минахме през всички инстанции - една година ни отне само да получим статут на пивоварна. След това дойдоха "Храните" - и те с техните особености и изисквания. И с тях се занимавахме няколко месеца и всъщност най-малко проблеми имахме с "Митниците" (Агенция "Митници" - бел.ред.). Горе-долу година и половина борба. От идея до пивоварна - две години.

Кога всъщност започна да вариш бира?

Преди 5-6 години. Един ден, докато бях на работа, си мислех - "Всичко може да се прави - вино се прави, ракия се вари, а толкова да обичам бира и да ми се пие бира, че не може да не мога да я направя вкъщи." Седнах, рових се в интернет и попаднах във форума на домашните пивовари. Там имаше една статия "Моята първа варка", снимка по снимка, създадена като за Dummies - като за малоумници. Тогава с един приятел отидохме до сестра му в Нови Искър, за да вземем тенджера от 7 л, защото няма как да събереш 1 кг малц в по-малка. За прецеждане вързахме една тениска със свински опашки и направихме първата варка. Тя се оказа най-хубавата бира, която сме пили някога. Тогава от магазина на домашните пивовари си накупихме 50 г Nugget, 50 г Cascade (видове хмел - бел.ред.), 11 г Nottingham  (вид ейлова мая за бира - бел. ред.) - съвсем прости съставки, събрахме всичко и взе, че се получи бира. Тогава решихме - ще сглобяваме инсталация за домашна варка. Поръчвам си всичко от магазина, човекът ми го праща, вече съм ербап, направил съм първата си бира - голям майстор съм! Правя първа варка и няма такъв провал. (Смее се.). Беше най-гадната бира на света. Това обаче не ме накара да се откажа, а ме нахъса да видя къде са ми били грешките и стъпка по стъпка, варка след варка, започнахме да изчистваме. Какво ли не сме правили...

А кой е любимият ти стил?

Обичам си американските ейлове - сухо охмелените, в които се усещат вкусовете и мирисите на хмеловете. Това са моите бири.

Ако трябва да препоръчаш на някого, който не е любител на бирата, каква да си вземе, какво ще му препоръчаш?

Е, "Г-н Хопс" (Смее се.). Какво да му кажа?!

А в Ловеч хората как приемат начинанието. Радват ли се, че има местна бира?

Много странно. Хората започнаха да я харесват. Възприеха я много позитивно и я харесаха като бира - млади и стари, дори най-възрастните хора. Най напред някои казаха: "Не, не, това не е моята бира", защото те са си научени на старите бири. На Цветница (празникът се чества много тържествено в Ловеч - бел.ред.) имаше един дядо, който изпи 20 бири за един ден, направо ме съсипа. Двама души имаше такива - едно момче, колкото мен, той изпи 20 бири, и дядото - на тях им подарих по една тениска. Дядото беше супер щастлив. "Вкус другар няма" - на едни им харесва, на други - не. В Ловеч продаваме в магазинчето (H&S Petkoff - магазин за крафт бира, вино и твърд алкохол в Ловеч - бел. ред.) и хората ходят да я пият само нея - много се харесва. Направил съм си рецептата такава, че да ми харесва на мен, да не е от тези бири, от които като изпиеш една и не искаш повече. Изчистил съм я да ми е балансирана на моя вкус. Не съм търсил вкуса на пазара. Аз имам моята бира, ако другите я харесат - да я купят, ако не - пазарът е пълен с различни бири.

На Цветница в Ловеч

Планираш  ли да пуснеш и други стилове?

Ние сме предприели обратна стратегия. Няма да стартираме с 10 вида и да чакаме да видим коя ще отпада с времето, а почваме една по една. Първо тази - правим я флагман, след това пускаме друга. Сега варим ексклузивно NEIPA (New England Indian Pale Ale - стил в бирата - бел.ред.), която ще си бъде само за магазина в Ловеч, за да видим как ще се възприеме. Ако ловчалии я възприемат, значи ще излезе на пазара.

Щом ловчалии могат да възприемат нещо, значи всеки може...

(Смее се.). Ако в Ловеч се възприеме, ще излезе навсякъде. С магазина имаме уговорка при тях да пускаме ексклузивни рецепти, пък след това - каквото сабя покаже.

Къде, освен в Ловеч, може да се пие от вашата бира? Видях, че в Севлиево вече я има.

Да, започнахме полека-лека да зареждаме, но ние сме млади - имаме лиценз от 4 април. Стъпка по стъпка - има я в Севлиево, сега знам, че и в Троян ще я доставим, в Ловеч, в София.

В София къде може да ви намери човек?

Заработихме със "100 бири" и с "Пивотека" - те са ни дистрибутори. Вече ни има и в Birabar.

Засега сте в Централна северна България и в София...

Така се и зароди идеята. В нашия район няма никъде пивоварна. И дали заради района, дали заради възприятията, но решихме, че ще се пробваме да сме първите и стана.

А името откъде дойде?

Мелтум е най-старото регистрирано име на Ловеч, поне ние така знаем. Може някой историк да ни обори. Много хора казват, че първото е Мелта, но ние знаем, че има източници, които доказват, че е Мелтум. Оттам решихме - правим го да е в Ловеч, целта е да се развие в Ловеч и оттам дойде и името на пивоварната.

А "Г-н Хопс" как се роди?

Беше дълго умуване. Първо искахме бирата да стане "Мелтум", после получихме негативни коментари, че е сложно за произнасяне, не звучи добре. Какво ли не измисляхме и накрая си казахме: "Хубаво, Г-н Хопс". Като го направихме и почнаха да ни питат: "А Г-жа Хопс?"

Ще има ли г-жа Хопс?

Не знам. (Смее се.). Трябва да измисля някой киселяк...

Жена ти каква бира обича да пие?

Никаква! Тя пие вино.

Пальо със съпругата си Таня

Трябва и вино да правиш...

Баща ми прави вино. (Смее се.). Ще се разберат. Майка ми беше голям противник в началото, а сега не можеш да я накараш да пие друга бира. Тя се шегуваше с мен, че в тези казани си вари компотите... Даже си е купила чаша на столче, защото гледала някакво тв предаване, как бирата трябвало да бъде в чашка на столче, за да може човек да си вкара носа и да усеща ароматите.

Бирата как трябва да се пие?

С удоволствие (Смее се.), даже не знам мярката за какво я пишат... Това с чашите не го разбирам много - едни казват чаша с тясно гърло, други - чаша с широко гърло... Аз обичам голям, широка чаша, като за ейл.

Какво би посъветвал всички, които обичат бира?

Да не спират! Да си пият и да си гледат кефа.

А бъдещите пивовари, които искат да се захванат с тази работа?

Успех! И да знаят, че ще им трябват много здрави нерви, защото към момента държавата не е благосклонна да помага на този бизнес. Трудна, но невъзможна задача... всъщност е възможна. Отнема време, но става!

Колко души са ангажирани в начинанието?

Трима души сме - аз, баща ми и Тошо. Аз варя бирата, баща ми е майстор по карбонизацията и разливането по кегове и бутилки, а Тошо е директор продажби.

Как се справяш с работата в София и постоянното пътуване?

Трудно, но няма как. Тичам - от понеделник до петък съм в София, петък вечерта отивам в Ловеч, събота и неделя се вари, прибирам се в София в неделя по нощите. През седмицата баща ми тича след работа да разлива бутилки, да разнася в Ловеч, пък Тошо в свободното си време снабдява по другите градове. Някак се получава засега. Има химия. Криво-ляво върви, още не можем да кажем колко ще е устойчиво.

В средата на юни ще има фестивал на крафт бирата и рок музиката в Ловеч. Там ще се представите ли?

Е, да, как... Там ще дойдат и други приятели-пивовари, така че ще бъде интересно събитие. Надявам се има повечко хора. Помогнахме с какво можахме, разнасяхме брошури насам-натам...

Павел Павлов