Преди дни приключиха снимките на българската комедия "Ятаган". Филмът на режисьора Андрей Андонов, представлява низ от абсурдни ситуации, които за жалост много се доближават до нашата реалност. Сюжетът е изпълнен с редица изненади, обещаващи на зрителя стабилна порция здравословен смях. Сред актьорите в продукцията са Мариан Вълев, Васил Василев - Зуека, Евгения Калканджиева, Любомира Башева и Ивайло Драгиев. Премиерата на лентата е насрочена за догодина, когато ще бъде разпространена във всички киносалони у нас.

Пред Life.dir.bg Жени Калканджиева разказа за дебюта си като актриса, предизвикателствата в новото амплоа и сподели какво е да бъдеш едновременно майка и бизнес дама, докато тичаш между отговорности и професионални ангажименти.

Вижте снимки на Жени >>

- Това ви е първата роля в киното?

- Това е първата ми толкова сложна и многопластова роля. Аз играя различни хора - веднъж съм властна и амбициозна, друг път съм общителна, мека и обрана. Леко подмазваща се на медиите и тяхното експертно мнение. Персонажът ми има различни лица, но като цяло се развива през целия филм. Ставам все по-добра, не само като актьор, но и в кариерата на моята героиня. Трябваше да изиграя много и различни състояния, това ми беше много интересно. Експериментирах, наблюдавах се вкъщи.

- Открихте ли нещо ново за себе си?

- Открих, че актьорската работа ми харесва и усетих тази магия на киното, за която всички говорят. Преди това никога не съм била амбициозна на тази тема, въпреки приятелството си с много продуценти. Но сега разбрах какво е да те запали магията на снимачния процес. В началото бях просто изпълнител и слушах всичко, което ми се казва, докато в даден момент от снимките усетих, че започвам да искам да участвам в работата и ако мога да я подобря, да покажа на режисьора няколко варианти на ролята. Другото важно нещо, което осъзнах за себе си, е че нямам нищо общо с моята героиня - коренно различни сме. Аз съм от хората, които не обичат нещата да се случват на всяка цена. Обичам всичко, което правя да ми носи удоволствие. Не съм от онези, които мачкат и прегазват всичко наред, само и само да постигнат целите си. По-деликатна съм. А героинята ми е абсолютна противоположност на всичко това.

- Какво е усещането да притежаваш такава власт в ръцете си?

- Не е лесно (смее се). Шегувахме се с режисьора, че към края на снимачния процес съм започнала да гледам още с по-голямо самочувствие. Усещането е ужасно - манджа с грозде. Властта е опиат и по-дребнавите хора, биха се впуснали в него. Но онези, които са над нещата, хората с достойнство, със самочувствие, тези които се съобразяват с останалите, усещаме, че не е нашето и ни е трудно.

- Разбираме, че вашата роля във филма е доста иронична. Не ви ли засегна, че ви канят точно за такъв персонаж?

- Напротив. Това ми е най-интересно. Ако трябваше да се изиграя такава, каквото съм, нямаше да бъде никакво предизвикателство. В случая е провокация да вляза в кожата на съвсем друг човек. Смеят ми се, казвайки: "Жени, това не си ти" и точно това ми харесва. Радвам се, че екипът е силно сплотен, че кастингът също е направен много добре.

Кадър от снимачната площадка на „Ятаган“

- Бързо ли се съгласихте за ролята?

- Първо ми хареса целият сценарий, целият филм. Това не е някаква евтина, обикновена комедия. Това е комедия, в която всички играем много сериозно. На моменти дори стига до драма. Затова казвам, че лентата е много интересна, завъртяна, персонажите са сложни. Всеки от тях преминава през своите вътрешни проблеми и противоречия, до професионалното си израстване. Всеки един образ е извадка от обществото. Продукцията глобално разглежда нашата българска, даже балканска, действителност.

- Може ли да загатнете с няколко думи филма "Ятаган"?

- Той е олицетворение на абсолютно некомпетентните хора и тяхното издигане и израстване в обществената йерархия. Символ на българския политически елит, за който важни са единствено резултатите. Да оправдаем бюджета, да спечелим нов, да бъде по-голям, да ни пишат по медиите, да се покажем в Брюксел. Резултатите! (смее се) Вярвам, че филмът ще има успех защото хората, от една страна ще припознаят някои герои, а от друга - ще видят много повече за вътрешните отношения на всички онези, които са болно устремени към върха.

- Следите ли политиката по принцип?

- Интересувам се от нея. Аз съм човек с обществено мнение, защото все пак вкъщи възпитавам дете. Искам да видя след време по какъв начин ще живее то. Надявам се общество да се промени. Да стане по-критично, защото в момента е недостатъчно такова, неглижира и премълчава много ситуации на сериозни немарливости от страна на управляващите. Всичко това се отразява най-вече на обикновения човек. Няма как да не следя политиката, защото се вълнувам. Както всяка майка, искам 9-годишният ми син да живее добре и спокойно. И въпреки че не съм от тези родители, които презадоволяват децата си, се надявам да има устроен и добре уреден живот.

- Казвате, че най-сложното във филма е превъплъщаването ви в политик, а кои моменти ви бяха най-интересни и любими?

- Най-интересни са ни взаимоотношенията със Зуека (Васил Василев), където преминаваме през различни етапи на връзката си. Дори имаме и по-любовна сцена, в която стигаме до някакъв апогей (усмихва се). С него през целия филм имаме едно надиграване, знаем, че си трябваме взаимно, но всеки гледа да надцака другия. Особена, фина игра на различни състояния на съмнения, на изучаване един друг, на близост и отдалечаване. Сложни професионални взаимоотношения, които в някакъв момент стават интимни.

- Кое е най-абсурдното във филма?

- Това, че отивам в Брюксел (смее се). Защото след цялата заплетена история, трябва всички да ни разформироват и да сме в затвора. А ние стигаме до Брюксел (смее се).

- Харесвате ли българското кино?

- Българското кино се развива все повече и повече и това много ме радва. Преди години се ядосвах, защото моите приятели актьори оставаха встрани, когато в България идваха чуждестранните продукции. А нашите актьори са страшно добри, не по-малко от останалите. Затова сега появата на повече български филми и сериали, дава възможност те да развиват себе си. Харесвам киното ни, защото сега се правят хубави неща с много добри сценаристи, режисьори, актьори, оператори, които изпипват всичко професионално, до последния детайл, и резултатът е добър. Единственото тъжно нещо тук е, че сме малка държава и парите обикновено не стигат.

- Как се работи с режисьора Андрей Андонов?

- Андрей Андонов е невероятно младо момче, което дава много от себе си, но същевременно слуша много и актьора отсреща. Приятен и лек човек за работа. Когато някой е оптимистичен, усмихнат, разбиращ, експериментираш - снимачният процес е ползотворен. Мога да кажа даже, че вече го обичам режисьора. Много е сладък (смее се).

Кадър от снимачната площадка на „Ятаган“

- Да се отдалечим малко от киното и да поговорим за личността на Жени Калканджиева. Вижда ли сме Жени на модния подиум, като кралица на красотата, тв водеща и в още много роли - каква е Жени в личния живот?

- Вкъщи съм майка, съпруга, в офиса съм бизнес дама. В личния живот ходя да пазарувам в супера, водя детето на училище, на спорт, помагам му за уроците - въобще най-най обикновен човек. Аз съм от хората, които съвсем не се взимат насериозно. Не съм претенциозна, изпълнителна съм и въпреки, че преди да ме познават, хората ме мислят за надута, след като ме опознаят, виждат че е точно обратното. Така стана и сега с екипа на този филм, с всички сме си приятели и се държим свойски, между шеги и закачки. Процесът върви лекичко и няма напрежение, защото гледам да се съобразявам с всички.

- Както споменахте давате вид на много силна жена, която всява респект в хората, може ли да кажем вече, че всъщност сте много ранима.

- Ранима бях на 19 години. Сега нямам време за такова нещо, защото когато животът те поочука оттук-оттам, нямаш шанс да си такъв. Ставаш поотупваш се леко и продължаваш. Аз съм голям оптимист. Винаги правя така, че каквото и лошо да ми се случи, си намирам свои си позитивни неща, които да ме пазят да не се затворя в себе си и да изпадна в депресия. Между другото, мисля, че никога не съм изпадала в депресия. И ако някой ми каже, че е в такава, се чудя: Тия хора луди ли са и кога имат време да се депресират (смее се). Когато животът ти е тече на бързи обороти - работиш, имаш дете, снимаш филм, а през другото време си в офиса и имаш страшно много проекти, ти нямаш особено време да се замисляш за лошото и да се затваряш в себе си. Досега винаги съм се опитвала да се справям с всички проблеми. Единственото, което може да ме разстрои наистина сериозно, е загубата на близък човек. Но дори и в тази ситуация, вярвам че някой ден ще се намерим някъде. Сигурна съм, че те са в рая и аз ще отида там. Мисля си, че съм добра и помагам доколкото мога на хората. Считам, че съм готин човек и това си личи по хората, които ме търсят и имат необходимостта да общуват с мен. Готина съм си! (смее се)

- Светът се промени последните години, но все още жените, като че ли, биват подценявани, а моделите още повече. Някога били ли сте подценявана?

- Не. Подценявана е силно казано. Просто в онези години, когато започнах да се занимавам с бизнес - 92-ра година съм била 19-годишна, исках да изглеждам сериозна бизнес дама. Даже и така се обличах, въпреки че не ми отиваше. Стараех се в очите на мъжете да изглеждам строга и недостъпна, за да не си позволяват да ме свалят по време на работа. От тогава ми е останал навикът да бъда леко рязка в отношенията си. Опитвам се в работата си да не завъртам нещата, надувайки балони, и да се лъжем, а да си ги казваме директно. Това ни спестява и време, и нерви. Дори и нещо да не може да стане, предпочитам ясен и конкретен отговор, за да търся друг вариант, отколкото да се надявам и накрая нищо да не се случи. Не обичам да давам невъзможни обещания. Изрази от рода "Няма проблем", говорят вече за такъв. Така съм се изградила, защото работя и се оправям съвсем сама от много малка. Не бях направила и 16 години, а заминах да живея в чужбина. Нямаш време за излишни глупости, защото разчиташ единствено на себе си.

- След целия този опит, кой остана най-важният урок, който получихте?

- Може би, че в крайна сметка всичко си зависи от теб самия. Не може да разчиташ на другите тотално. Да, може да те подкрепят, изслушат, да поискаш съвет, но в крайна сметка трябва да направиш това, което чувстваш. Най-важният урок е, че ние самите не бива да се предаваме. Сами да си поставяме цели и сами да си ги постигаме. Когато изпитваме разочарование, трябва намерим сили и да се съберем със себе си. Другото е, че всяко ново начало, което съм опитала, ме е обогатило. Обичам предизвикателствата и ми харесва да се предизвиквам, да видя дали мога да се справя. Когато подходиш към тях с плам, жар и желание те се получават. Всяко ново амплоа ти обогатява общата култура. Общувам с най-различни хора, от всякакви професионални сфери и прослойки и виждам, че отвсякъде може да извлечеш нещо полезно, умно и интересно.

Кадър от снимачната площадка на „Ятаган“

- След всичко, което сте постигнали, мечтаете ли?

- Разбира се! Ако човек спре да мечтае, какъв човек е?! Ето, доскоро не си бях и сънувала да вляза в киното и да играя роля, сега, понеже много ми хареса, бих искала да изиграя някакъв друг интересен персонаж. По-загадъчен и мистериозен. Вече по-сериозно си мечтая на тема кино.

- Вярвате ли в по-доброто бъдеще на България?

- В близкото - не, но в по-далечното - да. Все си мисля, че всички, които крадат, ще се накрадат. Надявам се, хората малко да се съживят, с наша си помощ и натискане отвън. Не казвам, че всички политици са такива, защото аз познавам много сериозни и свестни хора от тях. Лошото е че, когато има няколко корумпирани, дори и да са по долните етажи на властта, те заразяват и останалите. Гледам сега и в социалните мрежи, какви простотии имат по хиляди последователи и не мога да повярвам, че е възможно. Но въпреки това имам надежда за промяна на хората. Трябва да се наблегне на образованието. Със затъпял народ, тези отгоре си правят каквото искат.

- Вашият син е на 9-години, как го опазвате от насилието в училищата, което напоследък стана нещо обичайно?

- Това се дължи на родителите и първите 7 години, които са важни. Моето дете веднъж като настъпи охлюв, го накарах да го изяде. Исках да разбере, че ние имаме право да убиваме, само ако животът ни зависи от това. Възпитанието и личният пример вкъщи са изключително важни. Синът ми знае, че когато един учител каже нещо за него, аз ще застана на страната на учителя. Не можем да прехвърляме родителската си отговорност изцяло на тях. Насилието между децата идва от чувството за безнаказаност, която цари навсякъде. Това идва от проблемите ни в законодателната система, която трябва да се подобри, а не хора с десет присъди да вилнеят необезпокоявани. Хората трябва да живеят по-спокойно, да мислят как да се развиват, да работят върху неща свързани с бъдещето на поколенията и държавата ни. Но това не може да се случи, защото имаш пречки отвсякъде. Въпреки всичко, аз си мисля че ще оправят нещата и тук е важен личният пример на всеки един от нас.