Ледената покривка в северните акватории започва да намалява ежегодно около средата на март. Топенето е естествен процес и продължава до последната декада на месец септември, когато започва дългата арктична нощ и възстановяването на леда. Този цикъл е ежегоден, но през последните години площите, покрити с лед, сравними към една и съща дата, стават все по-малки. Има и колебания, ала като цяло ледът през летните месеци е по-малко от средното количество за периода в края на миналия век с няколкостотин хиляди квадратни километра.
Рекордът понастоящем принадлежи на 2007 година, когато в средата на септември площите, покрити с лед в Арктика са били само малко над 3 милиона квадратни километра или кръгло два пъти по-малко от същите в края на миналия век. Данните са на авторитетния Датски център по океаните и леда (леденият остров Гренландия е датска територия).
Забележете, че става дума само за океанския лед, не ледниците на сушата и по арктическите острови. Освен това, датските учени отчитат площите, покрити с поне 30 на сто и повече лед и по този показател се различават от Американския център по снега и леда в Болдър, Колорадо, който отчита площите с поне 15 на сто ледено покритие.
Към 16 август(актуални данни), с цял месец по-рано, количеството лед в Арктика вече е под второто рекордно, измерено през 2010 година.  Засега рекордът от 2007 година все още се държи, но отчитайки факта, че към днешна дата ледът е значително по-малко от този на същия ден през рекордната 2007 и че предстои още около месец топене, вече е сигурно, че 5 години по-късно рекордът е на път да падне. Въпросът е по-скоро не дали, а  кога през следващите няколко дни ще се случи това и с колко още ще намалеят ледените площи до края на септември.