Изследователи от Оуклъндския университет на Нова Зеландия, след анализ на данните на един от метеорологичните спътници на Американската Аерокосмическа агенция(NASA) - Тера, са стигнали до неочаквания извод, че през последното десетилетие средната височина на облачния слой се е понижила с около 1 процент и сега е около 300-400 метра над земната повърхност. Все пак учените предупреждават, че обитателите на планетата(или поне тези от тях, които са в състояние да го сторят:)  не си струва да се безпокоят. Оказва се, че средната долна граница(основата) на облачния слой се е понижила главно заради намаляването на количествата на високите и най-високите облаци, докато средната и ниска облачност не е променила височината си.
  Освен това учените предупреждават, че 10-годишният период е твърде кратък за да се правят каквито и  да е изводи за наличие на някаква тенденция. Въпреки това, според изследователя Роджър Дейвис, все пак може да се твърди, че с облаците нещо се случва. Ученият предполага, че намаляването на най-високите облаци позволява на планетата да излъчва по-голяма част от топлинната енергия в космическото пространство. Възможно е това да е своеобразен защитен механизъм на планетата, отрицателна обратна връзка, с която тя да се охлажда, ако по някаква причина средната и температура нараства. Дали заради глобалното затопляне, както твърдят привържениците на теорията, или на някакви други естествени причини, очевидно е, че нашата планета има механизми с които поддържа в определен диапазон своята температура в глобален мащаб. Това в никой случай не изключва локални промени в циркулацията, които да доведат до много съществени, дори драматични промени в температурите за определен регион или период на годината.