Топлинният капацитет на единица обем вода е с кръгло 2 порядъка (сто пъти повече) от този на същия обем въздух.

Поради тази причина, над 90 на сто от допълнителната топлина, която остава на нашата планета заради парниковите газове, се "инкасира' от океаните. Без тях, глобалното затопляне отдавна би направило планетата ни необитаема (не, че без океаните тя би била обитаема по принцип).

Световната метеорологична организация обяви изминалата 2019 година за най-горещата за океаните. На графиката можете да видите допълнителната топлинна енергия, която са поели океаните от средата на миналия век до днес. Спрямо тази от последното десетилетие на миналия век, приета за отправна точка, повишението е близо 250  Зета Джаула (числото се изписва напълно като 250 и още 21 нули!).

Снимки: Twitter, СМО

Ако погледнем графиката, виждаме как до средата на осемдесетте години на миналия век количеството топлина в слоя от нула до 2000 метра дълбочина в океаните се е повишавало с определен среден тренд.

След осемдесетте години и до днес, трендът е видимо по-бърз, т.е  погълнатата топлина се е увеличила значително за единица време. Това кореспондира много добре и с увеличените емисии от тогавашните ускоряващи се икономики (най-вече китайската), дали тласък на процеса от деветдесетте години и насам.

За да разберем какво е това количество топлина, може да го сравним с енергията, отделена от една атомна бомба като ртая над Хирошима. Цялата планета е поела допълнително топлина заради парниковите газове за последните 150 години почти колкото 3 милиарда атомни бомби.

Частта на океаните в тази "торта" е над 90 на сто. Останалото се разпределя между атмосферата, повърхността на сушата и ледниците.

Практическите следствия от затоплянето на океаните са няколко: от повишаването на нивата вследствие на топлинното разширение на водата (да не се бърка с допълнителното такова, следствие на топенето на ледовете на сушата!), до промяна на климата по островите, крайбрежията и изобщо моделите на циркулация и съответно цялостния климат на планетата ни.

В много голяма степен, сегашната уникално мека за цялото северно полукълбо, особено арктичните и умерени области, зима, също може да припишем на затоплените океани.