Миналата седмица националното управление по океаните и атмосферата (NOAA) на САЩ пусна своя годишен доклад за Арктика и резултатите показват, че регионът е в процес на бърза трансформация. Естествените популации намаляват, морският лед се топи и вечната замръзналост деградира, отделяйки въглерод и ускорявайки климатичните промени.

Тази година докладът отбеляза някои нови моменти, включително въздействието на изменението на моделите на вятъра и колко уязвими са коренните жители на Арктика.

Най-яркият признак за промяната в Арктика е покачването на температурата. Средната температура през последните 12 месеца заема второто място от 1900 г. насам, като надвишава нормата с 1,9 ° C. Това допринася за топенето на морската ледена покривка, която е намалява по дебелина и площ.

Състоянието на леда го прави уязвим за случайни метеорологични събития, например, когато струйният поток носи топли въздушни маси далеч на север. Точно това се случи през есента на 2018 г., когато топлите югозападни ветрове предотвратиха замръзване на акваториите по крайбрежието на Берингово море. Това се случи отново през зимата на 2019 г. и продължи до пролетта. Според учените по-рано подобни случаи не са имали голямо влияние, защото ледената покривка по това време вече е била оформена и доста дебела.

В резултат на притока на топъл въздух, свързан с горещите вълни, които удариха Европа през тази година, ледената покривка на Гренландия претърпя масивно топене миналото лято. Единствената година с още по-голямо топене беше 2012 година.

В допълнение към дългосрочната заплаха от повишаване на морското равнище, загубата на морски лед в Арктика застрашава начина на живот на местните общности, които се нуждаят от стабилна ледена покривка, за да се движат и търсят храна.

Освен това поради топенето в региона много местни семейства са принудени да се откажат от традиционния начин за съхранение на храната в ледените изби.

Тази година докладът съдържа и предупреждение за размразяване на вечната замръзналост, което отделя въглерод в атмосферата с по-бърза скорост, отколкото растенията го усвояват. Прогнозите за въглеродните емисии в Арктика варират от 300 до 600 милиона тона.