Частично слънчево затъмнение се наблюдава от нашата страна тази сутрин. Затъмнението започна в 8.04 ч. и завърши в първите минути след 9 ч. тази сутрин.

За нашите георграфски ширини затъмнението се виждаше съвсем бегло. Покритието на слънчевия диск беше около 10-12%. 

Голямото затъмнение беше в Индия, Централна Африка и Азия, където явлението беше в своята пълна фаза.

Мъж се любува на явлението в Чангчун, Североизточен Китай

Астрономическото явление започна малко слез изгрева в Централна Африка, преминавайки през ДР Конго, Южен Судан, Северна Етиопия, преди да се насочи към Азия, за да приключи над Тихия океан, южно от о-в Гуам. Луната блокира над 99 процента от слънчевата светлина по време на максимума, който беше в в 6,40 по Гринуич (9,40 българско време). Той беше само над 2 процента от земната повърхност.

Любители наблюдават явлението на места в префектура Окинава, Япония

Слънчевото затъмнение започна 3,45 ч по Гринуич (6,45 ч. българско време). Ще приключи в 9,34 часа по Гринуич (12,34 ч. българско време).

Частично затъмнението се наблюдава над Югоизточна Европа, Северна Австралия и части от Тихия и Индийския океан. То се излъчва наживо от проекта "Виртуален телескоп" (Virtual Telescope Project).

Предишното пръстеновидно слънчево затъмнение беше през декември миналата година.

Затъмнението, снимано от Лхаса, Тибет (Автономен район на Китай))

При пръстеновидно слънчево затъмнение звездата ни, Луната и Земята се подреждат в линия, докато естественият ни спътник е максимално отдалечен от нас. Затова Луната покрива центъра на Слънцето, но оставя периферията му видима, образувайки огнен пръстен.

Луната частично затъмнява погледа ни към Слънцето, очертавайки пръстен от звезден огън по краищата му - явлението се нарича пръстеновидно слънчево затъмнение. То се случва, когато Луната е най-отдалечена от Земята по своята орбита и следователно изглежда по-малка от наша гледна точка в небето спрямо диска на Слънцето.

Слънцето почти изчезна в Пакистан.

Тази малка разлика във видимия размер е това, което отличава пръстеновидните затъмнения за разлика от пълните слънчеви затъмнения, когато по-близкото положение на Луната (със средния й радиус от 1800 километра) изглежда със същия размер като нашата далеч по-голяма звезда, който има радиус около 696 000 километра.