>>>>Виж галерия от снимки>>>>>

През последните 2 десетилетия, макар да стават по-неравномерни във времето и по места, валежите в страната ни като цяло остават стабилни като количество и дори леко се увеличават. Ново изследване сочи, обаче, че до края на столетието в Южна Европа и части от Балканите, сухите периоди ще зачестяват.

Относно очакваното повишение на температурите, сред климатолозите съществува пълен консенсус. Дори заради някаква катастрофа или с магическа пръчка, човечеството да спре да отделя въглероден двуокис в атмосферата, в следващите десетилетия температурите ще растат още, докато постигнат еквилибриум (равновесие) с вече отделените парникови газове.

По отношение на очакваните валежи по региони такъв консенсус е доста по-хлабав. Ясно е, че по-топлата атмосфера е способна да "носи" в себе си повече абсолютни количества влага. Същевременно, непредвидимостта на регионалните процеси  на атмосферната циркулация, следствие на промяната на климата, не може да даде еднозначен отговор къде ще вали много повече и къде - пошмалко.

На картата са посочени очакваните изменения на валежите в края на този век, спрямо количествата от последните години на 20 и  началото на 21 век.

Снимка: scepticalscience

Както се вижда, регионът ни попада в зона с осезаемо (Западните Балкани) намаление на валежите, особено през лятото и зона с номинално намаление, но не чак толкова драстично (източната част).

Тук следва да се има предвид, че малкото намаление не бива да ни  успокоява, тъй като валежите и сега проявяват тенденция за неравномерно разпределение и по периоди, и  като количества. Ако в края на май и юни паднат 5 на сто от валежите, обичайни за периода (такъв случай имаше на много места в страната през април!), за слънчогледа

Снимки: Shutterstock

и особено за влаголюбивата царевица в неполивни местности,

Снимки: Shutterstock

Снимки: Shutterstock

Снимки: Shutterstock

две месечни норми (за юни и юли), паднали в началото на юли, вече няма да донесат никаква полза, а за хората - напротив: твърде вероятно биха предизвикали локални  наводнения.

В глобален план, почти 2 млрд. души живеят в райони от северното полукълбо, които разчитат на топенето на снега като основен източник на вода.

Но ново проучване предупреждава, че този източник може да бъде застрашен от нарастващите глобални температури.

Търсенето на вода

За много хора, живеещи в подножието на планинските вериги, снежната покривка е критичен източник на вода. Сняг се натрупва по високите върхове през зимата.

Тъй като температурите се повишават през пролетта и лятото, снегът се топи и водата слиза до низините, където се ползва от хора, култури и екосистеми.

Новото проучване, публикувано в Environmental Research Letters, казва, че по-малкото снеговалежи и по-ранното топене могат да застрашат количеството и продължителността на наличие на този воден ресурс.

Проучването оценява 421 басейна в северното полукълбо.

Басейнът е район, в който всеки дъжд, който пада, ще се влее в дадена река. От 421 басейна, 97 в момента разчитат на снеготопенето, за да задоволят нуждите си от вода. В тези райони живеят около 1,9 милиарда души.

В 68 от басейните може да се види, че снегът ще намалее дотолкова, че вече няма да  отговаря на нуждите от водоснабдяване до 2060 г., се казва в доклада - дори ако търсенето не се повиши.