Един сценарий за смъртта на Слънцето

Преди дни астрономите получиха потвърждение за очаквания сценарий за смъртта на нашата звезда

18:00 | 14 август 2018 | Автор : Иво Некитов 5 2642 Снимка: NASA

Потвърждението дойде от обект, намиращ се в покрайнините на нашата Галактика в съзвездието Змия.

Обектът е звезда с наименование HuBi 1 и по размери е приблизително с размерите на Слънцето.

Според учените, един ден развитието на нашето Слънце ще приключи по подобен начин, тъй като по маса и размер е много подобно на звездата, родила HuBi 1.

Планетарните мъглявини са останките на звездите, които почти изчерпали водорода в недрата си, се взривавят в Нова и оставят след себе си планетарна мъглявина. Умиращата звезда или бялото джудже непрекъснато загряват облака прах и газ с ултравиолетово лъчение и той свети ярко.

Но звездата в мъглявината HuBi 1 не е просто бяло джудже. Учените са открили, че яркостта й през последните 50 години е намаляла 10 000 пъти и температурата през цялото това време е била твърде ниска за този тип обект. В резултат на това астрономите стигнат до извода, че това е звезда тип "Волф-Райет" - бивша особено гореща и активна синя звезда, която изхвърля голямо количество материя в космоса.

Трансформацията настъпила в последните мигове на живота на звездата, когато в сърцевината започва изгарянето на хелия. Остатъците от външните и слоеве биват изхвърлени в космоса и бившият вътрешен слой е обърнат "с хастара навън" от мощната ударна вълна.

Вследствие, външните слоеве на мъглявината стават най-светли и ярки, а вътрешните части - охладени и непрозрачни.

Изследването е публикувано в списанието Nature Astronomy.

Разбира се, не можем да бъдем сигурни какво ще се случи с нашето Слънце след около 4 милиарда и половина години: дали ще го сполети точно тази съдба, при изчерпването на водородното гориво в ядрата му.

Ако може да бъде някакво успокоение, животът на планетата ни вероятно ще е далечен спомен след 4 милиарда години, а човешката цивилизация - със сигурност, ако не поеме към звездите в следвасщите десетилетия и столетия.

Планетата ни би преживяла своята топлинна смърт далеч по-рано, с около един порядък по-малко време. До няколкостотин милиона години вътрешната и топлина, според мнозина учени, ще стане недостатъчна, за да поддържа континенталния дрифт, отделянето на въглероден двуокис ще спре и цялата ни планета ще се скове от лед, а впоследствие ще загуби и атмосферата си, подобно на Марс.

ИЗБРАНО