Проучване сочи, че  преди появата на първите хоминиди, бозайниците са били много по-големи от тези, които ни заобикалят днес. Преди около 2,6 милиона години нашата планета е била обитавана от огромни бозайници, като мамутите са били доста по-големи от днешните си братовчеди - слоновете, а саблезъбите котки са били с размера на слон.

>>>>Виж снимки на други праисторически изчезнали бозайници>>>>>

Веднага след като първите ни предци се научили да ловят и започнали да преследват големите животни в края на плейстоцена, големите бозайници на нашата планета започват бавно да изчезват, да се превърнат в по-малък и по-добре адаптирани версии на себе си.

Според водещият автор на проучването Феличе Смит, палеонтолог в Университета на Ню Мексико, екипът е изучил "всички геоложките находки за 65 милиона години", за да се разбере в кой момент започнало  смаляването на големите бозайници.

"Преди 65 милиона години, е нямало значение колко голям сте," казва Смит. - Но щом се появяват хората, земните бозайници започват да намаляват, тъй като "да останеш голям, става лошо".

Въпреки че има много фактори, които в крайна сметка водят до изчезването на най-големите бозайници на Земята, единият е климатът, все пак разпространението на хоминидите и хората на всички континенти изиграва първостепенна  роля.

"Редуцирането на  размера на бозайниците съвпада с глобалното разпространение на хоминидите в края на кватернера", пишат авторите на изследването.

Това е и моментът, когато най-големите бозайници на Земята започват да изчезват със скорост "безпрецедентна за 65 милиона години съвременна еволюция".

Появата на Homo erectus преди 1.8 милиона години съвпада с промяната в хоминидната диета, която става много по-малко зависима от растенията и се съсредоточава върху лова за месо.

Логично е, че големи групи хора преследват големи животни. "Ловувате зайци - имате храна за малко семейство за един ден. Търсите мамути - храните цяло село за седмица "- обяснява Смит.

Въпреки че най-мощните същества на Земята са се превърнали в източник на храна за хоминидите, възможно е и хората да преследват големи бозайници не само заради глада.

Древните хора биха могли да започнат да ги ловуват, за да избегнат конкуренцията, какъвто е случаят днес с вълци, слонове, орангутани и големите хищни котки в Африка. Дори и сега големите животни се ловуват, ако посегнат на човешките селища, крадат добитък и посеви.

Изненадващо, проучването показва, че където и да се появят хоминидите, животните значително намаляват размерите си. За 100 хиляди години, бозайниците са загубили почти 50% от средния размер на тялото, открил е екипът на  Смит.

Сега в Африка живеят най-големите бозайници, но преди 125 хиляди години животните тук са намалели и са почти наполовина по-малко, отколкото на другите континенти.

В Австралия средният размер на животните е само една десета от тази, която е била преди 125 000 години. В Северна Америка бозайниците намаляват средно от 98 до 7 кг.  и тенденцията продължава, главно заради хората. "Ако настоящата тенденция продължи, тялото на земните бозайници ще стане по-малко, отколкото през последните 45 милиона години", предупреждават изследователите.

Въз основа на прогнозите за изследванията, ако човешкото влияние върху намаляването на животните продължава с настоящата скорост, най-големият бозайник след 200 години ще бъде домашната крава.