Това изглежда нелогично. Полярната окръжност се дефинира точно като очертана от местата, разположени най-близо до полюса,  от които слънцето може да се види по времето на зимното слънцестоене. То е след седмица, а северно от тази окръжност слънцето не успява да изгрее през цялото денонощие.

Т е на юг при ясно време, слънцето би се показало  за няколко минути, а северно - не.

Как тогава на цели 200 километра от полярната  окръжност успяват да видят слънцето? Отговорът е...заради височината. Всичко, описано по-горе важи за място, разположено на нивото на морската повърхност.

Вижте картата. Мястото, отбелязано с виртуален пин, се намира в Гренландия, на приблизително 200 километра северно от северната полярна окръжност, но е и издигнато, благодарение на дебелия гренландски леден щит, на над 3 километра (3070 метра) над морската повърхност и, ако  времето  е ясно по обед, наблюдател, разположен там, би успял да види слънчевия диск, нищо, че е на цели 200 километра на север от окръжността, на която по дефиниция може да се види то, а северно от нея - не.

Не  и по време на най-ниското зимно слънце или зимното слънцестоене.

У нас в момента слънцето практически  е достигнало най-ниската си точка над хоризонта по обед (до 22 декември ще слезе само с малки части от ъгловия градус. В северната част на страната, приблизително по поречието на Дунав, то е на около 23 градуса над хоризонта по време на най-голямото си отдалечаване от хоризонта по обед или така нареченият транзит.

Заради астрономически особености (въртенето около оста, но едновременно с движението по орбитата) часът на залеза на светилото ни вече започва да закъснява (т.е Слънцето залязва с малко, но по-късно от предходните дни).

В замяна на това, изгревът има да закъснява още десетина минути (фактически по-ранните изгреви започват едва след Нова година и  до средата на януари лъвският пай от първоначалното слабо удължаване на деня идва от залеза) и до 22-23 декември това компенсира по-късния залез, след което вече денят започва да нараства.