През последните десетина години площта на морските ледове в Арктика по време на годишните им минимуми неизменно са по-малки от многогодишните средни нива за миналия век.

Предишните 2 рекорда бяха през 2007 година, а последният - 2012 година.

““““Вижте галерия от снимки******

Оттогава минимумите са около 4 милиона квадратни километра, при почти 3 милиона и половина при минималното, рекордно засега количество през 2012 година, в началото на септември. Вижте актуалната графика:

Кога Арктика ще остане без лед: рекордно ниски нива в момента

За сведение, средните минимални нива за миналия век са били далеч над сегашните - около 7 милиона квадратни километра. Синята крива показва динамиката на площта през тази година, а прекъснатата червена - същата през рекордната 2012 година.

През последните години път си пробива и една нова тенденция. След относително стабилните нива на максималното количество лед (обикновено през март) допреди няколко години, започна видимо колебание и все по-ниски максимуми. 

Но да се върнем към летния минимум на леда в Арктика. В момента северната ледена шапка на планетата навлиза в период на рязък сезонен спад, както е нормално. Този спад е започнал в края на март и ще продължи до около средата на септември, когато и ще отбележим най-ниското ниво за годината, преди Арктика да потъне в 6-месечна полярна нощ и количеството да тръгне нагоре.

Интересното можете да видите на графиката. В момента топенето вече има твърде сериозен аванс пред това за същия период на рекордната 2012 (засега!) година.

Това означава, че има всички шансове рекордът за най-малка площ на ледовете в Арктика да бъде подобрен, шансовете за това стават все по-сериозни, освен, ако  не се случи някакво истинско чудо.

Следва да имате предвид, че глобалното затопляне не е равномерно повишение на температурите навсякъде: има и резки скокове, но и спадове. 

Същевременно, посоката е недвусмислена. Това важи и за ледовете в Арктика. Трендът им е рязко надолу и според някои учени до периода с напълно свободна от лед Арктика остават десетина-15 години.

Въпреки това, площта на ледовете зависи от преобладаващите морски ветрове на север, както и от доминиращите около полюса барични полета. 

Друг любопитен момент е влиянието на топлата есенна Арктика (и в ранния зимен период) на атмосферната циркулация в Европа и северна Азия.