Кой е най-топлият период в историята на Земята?

Кандидатите за това са няколко, но в по-новата история на планетата можем да ги ограничим до три-четири

Снимка: Shutterstock

Кой е най-топлият период в историята на Земята?

Кандидатите за това са няколко, но в по-новата история на планетата можем да ги ограничим до три-четири

18:05 | 12 август 2018

| Автор : Иво Некитов

2 5896 Снимка: Shutterstock

Преди да започнем, нека уточним: става дума не за целия период на съществуване на планетата, а за последните 450-500 милиона години. Ако разглеждаме най-старите времена, преди възникването на живота (който е и невъзможен при онези условия), безспорно най-горещо е било в началото на съществуването и, когато цялата е била покрита с магма, а в светлините на съвсем слабото най-младо Слънце, температурата е била няколкостотин градуса - жега с източник самата планета.

Пейзажът вероятно е напомнял онзи от планетата Мустафар от поредицата "Мецдузвездни войни", но без Анакин Скайуокър и Оби Уан Кеноби.

>>>Виж галерия от снимки>>>

Ако се ограничим с последния половин милиард години, когато в океаните тече експанзия на многоклетъчни и все по-сложни живи организми, а впоследствие - и на сушата, периодите-претенденти за най-горещи в историята са няколко.

Първата група от тях са от периодите на т.нар-"Земя снежна топка"

>>>Виж историята за Земята-снежна топка>>>>

В тези прастари времена, планетата се е мятала от една крайност в друга. Причината е, че за да бъде размразена почти изцяло покритата с отразяващ и без това по-слабата слънчева светлина, планета, е бил нужен наистина смазващ парников ефект, способен да задържи достатъчно от мизерната неотразена топлинна радиация на Слънцето. Според някои оценки, концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата за постигане на подобен ефект трябва да бъде поне 20 процента. Сравнете със сегашните 400 части на милион - това е разлика от над 4-5 порядъка. След бързото разтопяване на целия лед, планетата се е превръщала в непоносим парник за няколко десетки или стотици хиляди години. Липсата на живи същества на сушата прави трудна преценката за това колко би могла да бъде температурата, но с голяма вероятност бихме могли да предположим, че живот на сушата, особено в екваториалните области, не би оцелял. Същевременно в океаните водораслите и цианобактериите са поглъщали двуокиса, заедно с процеса на изветряне на разположените в топлите зони скали и след известно време отново е настъпвало захлаждане.

След това субдукцията на континенталните плочи отново е насищала постепенно атмосферата с парников газ, заради ограничената почти до нула фотосинтеза.

Това се е повтаряло няколко пъти, докато разположението на континентите не е станало такова, че процесът се е "изгладил".

Предвид времевата отдалеченост на тези периоди, между 400-440 и 500 милиона години, не можем да бъдем сигурни, точно колко горещо е било на планетата ни в тези далечни времена.

Да продължим напред.

За разлика от тези предполагаеми процеси, продължили до няколко десетки милиона години, вторият кандидат е в другата крайност - един миг. Събитието е отпреди 65 милиона години, а виновникът, т. нар "К-Т импактор" - метеоритът сложил край на ерата на динозаврите.

Виж още Климатичните катастрофи: краят на ужасните гущери

След удара, изхвърлените в околоземното пространство части лава, разтопени части от мантията и метеорита (т. нар. "еджекта"), започват да падат обратно с огромна скорост. Повечето от тях, за разлика от своя причинител, изгарят в атмосферата, но практически цялата планета е обвита от огнен екран, заради излъчваната при това изгаряне топлина. Представете си огромния планетарен грил.

Според мнозина учени, на почти цялата суша, освен с минимални изключения - под особено мощни >>>кумулонимбуси>>> и ураганни системи, температурата е преминала сто градуса. Всъщност, именно това е и унищожило динозаврите - те просто е нямало къде да се скрият. По сегашни преценки, продължителността на тази "фурна" е между няколко и десетина минути.

Оцеляват единични екземляри от яйца на големите влечуги, явно недостатъчни за продължаване на рода в последвалата няколкогодишна радиационна зима, както и дребни влечуги и гризачи, умеещи да се хранят с остатъци, подземни корени, риба и гниещи маси.

Остават още два претендента за най-топли периоди, с по-сериозни "препоръки" от палеоклиматолозите, за разлика от тези, описани в настоящия материал: единият твърде отдавна, вторият - твърде кратък, въпреки впечатляващата си температура. Тях ще разгледаме в следващ материал.

ИЗБРАНО