Бреговете на Ирландия се "мият" от топлото течение Гълфстрийм.

Страната е разположена сравнително далеч на север в Атлантическия океан, така че топлината на Гълфстрийм е истински дар за климата и.

Съществено влияние има и взаимодействието на водите му с атмосферата.

Това океанско движение на водите е познато научно като атлантическата меридианска обратна циркулация (англоезична абревиатура Amoc). То носи топла и солена вода от Карибския регион към Северно море на повърхността, а охладените води се спускат в дълбочина и се връщат обратно на юг.

Снимка: Wikimedia

Океанологът К. Пратериос обяснява в  научното списание "Нейчър":

"На север тези води се охлаждат и се спускат надолу.

 Тази дълбочинна конвекция е ключова част от Amoc, който може да се смята за океански конвейер, който изстрелва топлина в атмосферата над Северния Атлантически океан, преди да премине през бездната на океана, за да изплува отново  в други части на света".

Преториус коментира  тези въпроси в представянето на две изумителни изследвания на Amoc и Гълфстрийм, които показват, че той се е забавил с около 15%.

Това е еквивалентно на загубата на вода, произведена от 15 реки с големината на Амазонка, или три пъти по-голяма от ефекта от спирането на реките и потоците на Земята. Това е най-голямата промяна, за която знаем за последните 1600 години.

Предишни изследвания показаха, че подобни промени могат да бъдат резки и да имат големи ефекти върху климата.

Според изследванията на седиментите по източното крайбрежие на САЩ е имало поне  25 смени от по-студени към по-топли води и обратно, през последните 115 000 години.

Един от водещите океанографи, професор Стефан Рахстфорд в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия, заявява:

 "-От проучването на климата в миналото знаем, че промените в Amoc са били едни от най-резките и въздействащи събития в историята на климата ".

През последната ледникова епоха зимните температури се променят до 10 градуса в рамките на три години на някои места.

Изследване на професор Рамсторф  и колектив разглежда промените в температурите на морската повърхност в подполюсната циркулация - циклонната система на океанските течения, насочена срещу вятъра, която лежи в южната част на Исландия и ги свързва с последните модели на изменение на климата, свързани с влиянието на повишения атмосферен въглероден диоксид.

То им дава 15-процентна разлика, която те свързват и с това, как изменението на климата засяга ледовете на Гренландия, като добавя прясна вода към повърхността на океана и намалява плътността на водата, задвижваща конвекционния транспор и дълбочинната конвекция.

Те заключават, че забавянето в Amoc най-вероятно е следствие на затоплянето, причинено от човешките емисии на парникови газове.

Друго изследване отива още по-далеч, като използва прокси измервания на ядрата на дълбоководните седиментни зърна, отразяващи скоростите на дъното на водите по пътя на връщането на дълбоководното реверсно хладно течение на Amoc.

Това им дава представа за промяната през последните 1600 години. Устойчивият период от 400 до 1850 г. от н.е. отслабва след това и съвпада с края на "малката ледникова епоха" в Европа от 1300 г.

В тяхната работа се набляга повече на променливостта на климата, отколкото на човешката индуцирана промяна. Но удивителното сходство между констатациите за забавянето на Amoc и потенциалното му въздействие върху климата в Европа е очевидно в светлината на неотдавнашния опит на Ирландия с тропически урагани през есента и силни виелици и снеговалежи през изминалата зима.

Обратно действие

Това изследване показва ярко, че естествената история на нашия климат е нелинейна и съдържа "точки на пречупване" ("tipping points"), които биха могли драматично да засегнат условията на живот и са свързани с промените, предизвикани от човека.

Това, че тези изследвания са привлекли толкова малко медийно внимание в Ирландия, е наистина изненадващо, като се има предвид прякото и силно въздействие на климата на острова от страна на Атлантическия океан.