Първо едно уточнение, какво се нарича "стандартно измерена температура". Такава температура се измерва в метеоклетка с двойни жалузи, покрив и под, през които, обаче, въздухът да може да циркулира свободно.
Тя е боядисана в бяло и се разполага при определени условия, отдалечена от източници на топлина. Тя трябва да отговаря и на още някои други стандартизирани условия, едното от които е да е разположена на определена височина (най-често - два метра над земята). Само измервания от калиброван термометър, поставен в подобна клетка, са "стандартни" и представителни за пункта, в който се мери.
Всяко отклонение от тези параметри дава малко или повече изкривяване на реалните данни. Пример: широко разпространеният екран на Стивънсън, (подобен на шишарка) използван често при термодатчиците на автоматичните метеостанции, при определени условия (ясно и тихо време и определен наклон на слънчевото греене) може да даде завишаване и с около два градуса.
Но да се върнем на съобщението от Антарктида.
Според учени от института в Боулдър, Колорадо, температурният рекорд е бил зафиксиран на 31 юли 2010 година. Сега...внимание! Предният рекорд е бил измерен през....2013 година.
Тук няма мистификация или фалшива новина. Работата е там, че това не е реална температура на въздуха на 2 метра височина, а са сателитни измервания.
В зависимост от калибровката на сателитните инструменти, те измерват "пиксели", виртуални квадратчета в различни слоеве на атмосферата, а в случая - на повърхността.
Анализирайки данни от сателитни наблюдения, вече с давност почти 10 години, те откриват това "пикселче", вероятно в центъра на някой антициклон или ос на антициклонален гребен, с ясно и тихо време по време на 6-месечната полярна нощ и - ето я готовата сензация за журналистите.
По подобен показател, може да се обзаложим, че със сигурност от време на време има места, на които подложната повърхност изстива и под минус 100 градуса. Достатъчно е да хвърлим лист ламарина на леда и той ще изстине с още десетина градуса под температурата на повърхността на околния лед.
По същия начин, в ясна, но не толкова студена зимна утрин може да измерим температура на въздуха от плюс 3-4 градуса, а същевременно колата да бъде покрита със лек скреж. Именно по-силното радиационно изстиване на повърхностите, особено белите и металните, прави възможно подобен феномен. Всъщност изстиването на въздуха нощем и зиме, се дължи именно на подложната повърхност - ясно е, че тя винаги е с няколко градуса по-студена от него.
Затова, не бива да се сравняват ябълки с круши или, в случая - дори "с кебапчета". Един ясен и конкретен параметър се сравнява със същия тип такъв. Така, най-ниската стандартно измерена температура на планетата ни е малко под минус 89 градуса, измерена 21 юли 1983 година на антарктическата станция 'Восток".
Лете и денем е в сила обратният феномен. Мнозина са се чудели на трика с пържените яйца на плажа. Няма нищо ненормално: ако температурата на въздуха е 40 градуса, слънчево е и липсва вятър, един оставен черен тиган на слънце ще доближи и 100 градуса, дори може да ги премине (за коагулация на яйчния белтък дори не са нужни 100 градуса Целзий, стигат и 70-80).
Точно поради тази причина и няма правилно измерена "температура на слънце". Един бял датчик, незащитен от слънчевите лъчи, ще покаже една температура, такъв с розов спирт - друга, с черен - трета, с метални датчици с различен цвят - 50-та и всички ще се различават помежду си, както и от стандартно измерена температура в метеоклетка.
Накратко: Минус 98 са измерени на Антарктида, но това не е тази температура, за която съобщават синоптиците в измервателните станции, нито тази, която прогнозират безспорно интелигентните и начетени презентаторки по телевизиите. Разбира се, за сензация върши работа.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}