В началото трябва да направим много важно уточнение: Сравняваме еднакви показатели, а именно: морския лед. Ако дефинираме полярните области като кръговете, определени от полярните окръжности или за по-лесно, тези на 70 градуса северна и южна ширина, Арктика е основно море (океан), заобиколен от суша. Антарктика е суша, заобиколена от океан. Континенталният лед: на юг този над Антарктида, а на север значително по-малкия като площ и количество гранладски и този по арктическите острови и крайбрежия, на този етап не влиза в сметката.
Това прави морския лед на Арктика значително по-уязвим от глобалното повишение на температурите и последствията от това наблюдаваме на практика. На графиката - количеството на арктическия и антарктически морски лед по време на съответните одишни минимуми, за Арктика - март, за Антарктика - септември:
>>>В галерията можете да видите още снимки и диаграми>>>>
През последните десетилетия Арктика драматично губи лед всяко лято и това е проследим, неоспорим, дългосрочен тренд. Доскоро това се виждаше особено ярко през топлото полугодие, но от няколко години насам дори по време на зимния северен минимум, Арктика започна да не успява да достига дори долната част на средния коридор от времето до преди десетина години.
Над 90 на сто от допълнителната топлина, която "улавят" парниковите газове, се акумулира от океаните, а топлите океански течения "удрят" най-силно северния арктически морски лед.
Вероятно мнозина ще зададат въпроса: "Добре, нали тоя същия топъл океан мие и антарктическите ледове?". Тук влиза в сила голямата разлика: Антарктида е една истинска ледена крепост. Тя е много студена, като дори по време на южното лято температурите, с изключение на кратки периоди в по най-вдадените на север брегове, не преминават нула градуса.
Освен това, мнозина не си дават сметка, че освен вечно замръзнала, Антарктида е и много висока. Южният полюс е на близо 3 километра над океанското равнище, а северният - на нула метра над него. Това са близо 30 градуса в "полза" (или, за да не дадем повод за дребнаво заяждане - поне 20-25 градуса) на южния полюс, като по-ниски температури. Като следствие, Антарктида има огромен студен резерв: дори повишаването на температурата с няколко градуса няма да причини сериозно топене на континенталните ледове на ледената пустиня, напротив: по-топлият въздух носи повече влага (един градус по-висока температура на въздуха прави така, че един и същ обем въздух да може да "носи" няколко процента (до 7) повече влага!) и тази влага, все едно, вали под формата на сняг над Антарктида, натрупва се и с годините се превръща в лед. Този лед, макар и бавно, "тече" по склоновете на континента и навлиза над океана, където понякога се отчупва на огромни ледени блокове.
Друг е въпросът, доколко "качествен" е ледът от няколкогодишен сняг и този на няколко десетки хиляди и милиони години.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}