Няколко признака за настъпването на пролетта

Повечето от тях са видими, но не толкова очевидни

09:05 | 27 февруари 2019 | Автор : Иво Некитов 9 21647 Снимка: Shutterstocl

Формално, пролетта ще дойде след по-малко от три дни (климатично, пролетта настъпва на 1 март и продължава до последния ден на май месец, за разлика от астрономическата), но за повечето от нас нейното пристигане е отбелязано не от датата в календара, а от първите цветя, зелени листа на дървета и пеещи птици. Накратко, когато сме свидетели на промени в дивата природа. Но има и други видими, но не винаги очевидни за хората признаци за настъпването на пролетта в природата.

Още по темата

>>>Виж галерията от снимки>>>

Още преди първите цветя да разцъфнат, ние чувстваме промяната на въздуха през пролетта.

Първата миризма на пролетта е миризмата на бактериите стрептомицети, които започват активно да се размножават с настъпването на топлината.

"Стрептомицетите живеят в горния слой на почвата, а миризмата на едно от летливите съединения, които те излъчват - геосмин - е познатата, земна миризма на мокра почва", казва Сюзан Пъркинс, микробиолог от Американския музей по естествена история. За стрептомицетите, геосминът е средство за плашене на другите бактерии, но за нас това вещество определя миризмата на влажна земя. "Отворете капака на петриево блюдо с колония от стрептомицети - миризмата ще бъде такава, сякаш сте поднесли саксия с цветя към носа си", добавя Перкинс.

На дърветата се появяват гъсеници-педомерки (виж галерията).

"Пролетта идва, когато отида на разходка в гората, а гъсениците падат върху главата ми", казва ентомологът Емили Мейнеке. През пролетта гъсениците от това огромно семейство пеперуди, разпространени по целия свят, включително Европа, се излюпват от ларвите си и се носят на почти невидими нишки на дърветата. Въпреки това, малките гъсеници могат да причинят големи проблеми: тези гладни създания предпочитат млада листа и в някои случаи могат да причинят сериозни щети на дърветата. Когато гъсениците изядат цялата листна маса на едно дърво, те хвърлят нишките си на следващото и така нататък, докато настъпи времето за образуване на пашкули. След това гъсениците попадат на земята и започват да се превръщат в какавиди.

За младите диви животни е време за забавление.

Когато дойде пролетта, лисичетата, както и младите на другите диви животни, излизат от дупките си и започват да играят. Родени през пролетта, лисиците са в дупките си, които им осигуряват защита срещу гладните койоти. "Първоначално родителите внасят храна в дупката, но идва ден, когато лисичетата стават достатъчно силни, за да излязат от дупката и тогава разбирам, че е дошла пролетта", казва Роналд Кейс, биолог от Университета на Северна Каролина, САЩ.

През пролетта прелетните пристигащи от юг, правят гнезда и залагат яйца. Едни от първите сред тях са скворците. След кратък инкубационен период от 12-14 дни слепите им, безпомощни пилета, се излюпват. След пет дни пилетата отварят очите си и след две седмици младите птици започват да се учат да летят. Родителите хранят младите си и ги защитават четири седмици, докато последното се научи да лети. След това младите дроздове започват самостоятелен живот.

На сателитните снимки на Земята се появяват повече зелени нюанси.

Видеото на НАСА, съставено от 360 снимки - по една за всеки ден от годината, събрано в няколко секунди, показва как кафявите и сиви тонове се сменят със зелени:

Сивите китове продължават дългото си пътуване

През пролетта двата вида сиви китове, които съществуват в света, започват миграцията си към северните морета.

Първото стадо, чукотско-калифорнийското, напуска Калифорнийския залив, където китовете прекарват зимата и се отправят към северните морета на Русия. Това е пътуване с дължина 16 хиляди километра. "Когато китовете напуснат водите ни, осъзнавам, че е дошла пролетта", казва Кен Питърсън от аквариума в залива Монтерей в Калифорния.

Второто стадо от сиви китове зимува близо до Корея, а през лятото се връща към Охотско море, на шелфа на североизточен Сахалин.

Всичко цъфти

През пролетта, разбира се, се появяват първите цветя. Но как растенията разбират, че е дошло времето, необходимо за цъфтежа? Според Барбара Амброуз, специалист в Нюйоркската ботаническа градина, растенията реагират на външните стимули, като продължителност на деня и температура. Растенията, както и хората, имат циркадни биоритми, т.е. циклични колебания на биологичните процеси, свързани с промяната на деня и нощта.

ИЗБРАНО