Метанът е около 30 пъти по-силен парников агент от въглеродния двуокис. След няколкогодишна пауза в ръста на концентрацията му в началото на това столетие, през последните десетина години той отново рязко тръгна нагоре. Че вечните замръзналости в Арктика и полярните крайбрежия се явяват засилващ се източник на този мощен парников газ, учените знаят отдавна.
В свой вчерашен материал БиБиСи съобщава за откритие на учените на изключително мощен източник на метан в Африка, Южен Судан.
Изследователи, ръководени от университета в Единбург, Обединеното кралство, твърдят, че техните проучвания сочат към голям скок на емисиите, идващи само от влажните зони на Южен Судан.
Сателитните данни показват, че регионът е получил голям прилив на вода от източноафриканските езера, включително Виктория.
Това е повишило емисиите на CH4 (метан) от влажните зони, което представлява значителна част от покачването на глобалния метан.
Може би те са виновни за до една трета от ръста, наблюдаван в периода 2010-2016 г., ако се разглежда Източна Африка като цяло.
"В този регион няма много наземно наблюдение, което може да докаже или опровергае нашите резултати, но данните, които имаме, се вписват без противоречия заедно", споделя един от изследователите, проф. Пол Палмър.
"Имаме независими доказателства, които показват, че влажните зони на Судан се разширяват по размер и дори можете да видите това на сателитните изображения - те станаха по-зелени", каза той пред BBC News.
Метанът е мощен парников газ и - подобно на въглеродния диоксид - увеличава концентрацията си в атмосферата.
За разлика от СО2, обаче, покачването на метана не е толкова стабилно и сравнително еднородно. В действителност, в началото на 2000-те, количеството на газа дори се стабилизира за известно време. Но след това концентрацията скочи рязко, започвайки от около 2007 г., като през 2014 г. бе регистриран допълнителен скок.
Изменение на концентрацията на метан през последните десетилетия
Снимка: НОАА, ББСCH4 (метан) сега се покачва бързо и днес възлиза на малко над 1860 части на милиард по обем. (Това са кръгло 2 части на милион и имайки предвид, че ефектът му е над 25 пъти по-голям от този на същата концентрация диоксид, тези количества са равни по ефект на още приблизително 50 части на милион диоксид, към сегашните над 410 части на милион.- бел. на vremeto.dir)
В момента тече дебат относно вероятните източници, като виновни са несъмнено емисиите от човешки дейности като селското стопанство и използването на изкопаеми горива. Но има и голям естествен компонент и много настоящи изследвания са съсредоточени върху приноса на тропиците.
Групата в Единбург използва японския космически кораб GOSAT, наблюдавайки поведението на парниковите газове над торфени зони и влажни зони в Африка и установи значително увеличение на емисиите на метан над Южен Судан, съсредоточени в периода 2011-2014 г.
Вярвайки, че регионът, наречен Суд, може да бъде виновник (почвените микроби във влажните зони са известни с производството на много метан), екипът започна да търси други спътникови набори от данни, за да направи връзката.
Наблюденията на температурата на земната повърхност подкрепят идеята, че почвите в региона са станали по-влажни; гравитационните измервания в Източна Африка също откриха увеличение на теглото на водата, налична в почвите, а сателитните висотомери са проследили промените във височината на езерата и реките на юг.
"Нивата на източноафриканските езера, които захранват Нил до Суд, се увеличиха значително през периода, в който изучавахме. Той съвпадна с увеличаването на метана, което видяхме и би означавало, че получаваме този увеличен поток надолу по реките във влажните зони ", обясни д-р Марк Лунт.
Голяма част от допълнителната вода вероятно е следствие на изпускане на язовира нагоре по течението.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}