Необходимостта да се следи развитието на атмосферните процеси в Сибир не може да бъде обект на геополитически пристрастия. По силата на неизбежни географски причини, тя произтича от това, че фактически единственото място, от което в страната ни през зимните месеци може да дойде "истински" студ и поне за няколко дни или седмица-две да се установи "класическа" зима с много сняг и ледени дни, остава района на Северозападен Сибир, Северен Урал и Карско море.

Ако азиатският континентален антициклон е слаб, изместен на юг или, както тази зима, практически липсва, да се разчита на истинска и продължителна зима в България, дори като теоретична възможност, не си заслужава. Затоплената с 5-7 градуса Арктика също доставя въздушна маса към балканите при подходяща атмосферна циркулация, но последващата от това зима е, меко казано незадоволителна, на фона на историческия климат на региона ни. >>>>Галерия с карти и зимни снимки вижте тук>>>>

От ноември следим редовно времето и процесите в Сибир и едва в последните ден-два там се установява някакво подобие на антициклон. По-точно, разположеният южно от обичайното си местоположение антициклон над Монголия и Северен Китай, разпростря свой гребен към Западен Сибир. Може ли да се надяваме на някакви сериозни, макар и закъснели, зимни обстановки в следващите дни? 

Студеният клин е "сирак" сред огромни територии в червено

Не особено. Вижте картата с аномалиите на приземната температура над Европейска Русия и Сибир. Клинът с поднормени температури е разположен между два превъзхождащи го дори поотделно няколко пъти по площ, области. При това, тази над Централен и Източен Сибир е несравнима и по големина на аномалиите, достигащи стойности около 20 градуса, на територии сравними по площ с цяла Европа.

Същевременно и в европейската територия на Русия, но и особено около Урал, също се отчитат твърде сериозни положителни аномалии. Особени надежди не дават и прогнозите. Според тях, галено наричаният от любителите на студените зими "Сибирец" така и няма да се установи спокойно на "майчината" си територия.

Другият критичен момент е... календарът. Установяването на баричния вихър, нарастването му по площ, височина и сила на студа изисква и време, време трябва и за евентуална "доставка" на добре формирания сибирски студ до страната ни. Най-важното: трябва специална циркулация, при която потоците да бъдат от североизток-изток към нас. Под все по-голям въпрос са последните 2 условия, дори да приемем, че се формира достатъчно силен "Сибирец": в следващите дни скоростта на завръщане на слънцето нараства главоломно, за 3-4 дни слънцето по обед на нашите географски ширини се изкачва с един градус повече над хоризонта, а енергията, получавана моментно на квадратен метър от под 400 вата по Коледа вече е значително над 500 вата и бързо расте от ден на ден. 

Няма изгледи и за нужната промяна на циркулацията.

Не може да се каже, че зимата е свършила в края на януари, но към момента, сериозна "старовремска", класическа зима изглежда твърде малко вероятна - такава с десетки сантиметри сняг в низините и двуцифрени отрицателни минимуми.

Разбира се, сняг и по-ниски температури винаги са възможни през февруари, но без включването на "североизточната тяга' това не може да бъде сериозно.

Някакви зимни процеси и евентуален опит за частичен реванш са възможни като сценарий през вторите 5 дни на февруари, но дотогава има още доста време и всичко подлежи на уточнение - дали, кога точно и по какъв начин това би се случило. Достатъчно яснота може да се очаква едва след началото на следващата седмица.

Междувременно, преди това, през предстоящия уикенд ни очакват априлски температури. Според предварителните прогнози, през някои дни на първата половина на следващата седмица на места ще има дори максимуми, характерни за началото на май месец.