Денят е 23 юни 1988 г.

Джейсън Хансен се появява пред сенатска комисия във Вашингтон, повикан като експерт от висшия законодателен орган и заявява експертното си мнение, че "парниковият ефект е доказан и променя климата ни".

По това време Хансен е бил ръководител на института за космически изследвания "Годард" на НАСА и макар че свидетелските му показания определено не са първото официално предупреждение за "парниковия ефект" (има  доклад на президента Линдън Джонсън през 1965 г.), докладът на Хансен беше първият, който получи национален ефир.

"Таймс "разказва историята в горната част на първата си страница с графика, показваща дългосрочно нарастване на средните глобални температури. На графиката на Хансен той рисува три сценария и, както вече можем да се убедим, доста добри като сбъдваемост. 

Снимка: skepticalscience.com

Но да се върнем към доклада на климатолога преди 30 години.

Тази седмица отбелязва тридесетата годишнина от свидетелствата на Хансен и би било трудно да се мисли за по-тежък крайъгълен камък.

През следващите три десетилетия почти половината от ледената покривка на Арктика се разтопи, океаните повишиха киселинността си, голяма част от Американският запад е изгорял, ниските части на Манхатън, Южна Флорида, Хюстън и Ню Орлиънс са редовно наводнявани и средните температури продължават да се покачват.

Само миналата седмица екип от учени съобщи в Naturethat, че  скоростта на разтопяването на Антарктика се е утроила през последното десетилетие. Както отбелязва Вашингтон пост: "Ако това продължава, имаме сериозни проблеми." (Ако антарктическият лед се разтопи, нивата на морското равнище ще се покачат с около 70 метра, а ако се разтопи само най-уязвимата Западна Антарктика, морските нива биха се увеличили с около три метра.)

Също миналата седмица учените съобщиха, че повечето от най-старите баобаби в Африка са загинали, вероятно поради изменението на климата, а миналия месец изследователите показаха, че повишаващите се нива на CO2 намаляват съдържанието на хранителни вещества в ориза, което е може би най-важният хранителен източник за голяма част от хората.

Все пак Вашингтон продължава да пренебрегва проблема или, още по-лошо, активно да възпрепятства усилията за решаването му. Как е възможно това?

Възможният отговор, с  когото, изглежда,  самият Хансен би се съгласил е, че учените са виновни.

Хансен сега е  на седемдесет и седем и се е оттеглил от НАСА. Той наскоро заяви пред Асошиейтед прес, че съжалява, че не е "способен да направи тази история достатъчно ясна за обществеността".

Много учени в областта на климата сякаш смятат, че не са добри в предаването на информация, за да направят достъпна за широката публика. В резултат на това са създадени десетки уеб сайтове и няколко цели организации, които да им помогнат да общуват по-добре с широката аудитория от неспециалисти.

Още през 1988 г. почти единствената налична информация за изменението на климата е написана в академичен стил, който се отличава със суха стандартна терминология и математика.

На следващата година Бил МакКибен публикува първата книга по темата, насочена към популярна аудитория "Краят на природата".

Оттогава има  и по-общодостъпни книги за климата, с които и най-неизкушеният неспециалист- читател би могъл да се справи.

Те включват книги за деца, комикси и дори книжка за оцветяване.

В същото време има и безброй статии по вестници и списания, телевизионни спектакли и документални филми по темата.

Не на последно място, изменението на климата става очевидно.

Не е нужно да четете или да гледате или да чувате за него; в много части на света, всичко, което трябва да направите, е да огледате наоколо.

Например в Югозападните Съединени щати се наблюдава такава суша, че водните ограничения са налице и много национални паркове вече са затворени.

"Преди трийсет години виждахме  това като влак в далечината", каза Дийк Арндт, ръководител на мониторинга на климата в NOAA  в Ашвил, Северна Каролина и добавя: "В момента влакът ни удря челно".

Преди три десетилетия, екип, ръководени от Хансен, направи серия прогнози (виж графиката). В по-голямата си част те се оказаха зрелищно точни.

Това, че ние, широката общественост, не успяхме да действаме по тези прогнози, говори  много повече за нас, отколкото за тях.

В интервю на Хенсен миналата година за видео проект, на въпрос, дали има послание за младите хора, доайенът отговори с тъга: "Само това: съжалявам, че им оставяме такава бъркотия".

Виж видео с коментари на колеги на д-р Хансен, както и много графики:

Статията е от електронния сайт на "Ню Йоркър", превод с незначителни съкращения Иво Некитов