В Антарктида започна разтоварването на наистина уникални структури върху леда съобщава изданието Взгляд.

 Става дума за модулите на новия зимен комплекс на станцията "Восток", които по сложност са сравними с космически кораб. Как се осигурява комфортен живот при 80-градусов студ и защо работата в Антарктида е особено важна за Русия?

Най-недостъпният континент на планетата представлява не само научен интерес за човечеството. В крайна сметка тя е гигантски склад на природни ресурси. Какво ли не може да се намери тук! Уран, злато, торий, осемдесет процента от световните запаси на прясна вода и много други.

Доскоро изглеждаше, че е много трудно да се използва тази съкровищница, но технологиите не са спрели. Въпреки че Антарктида е обявена за зона на мирно сътрудничество, която принадлежи на човечеството, повече от три дузини държави са предявили претенции към нейните ресурси. Сред тях са САЩ, Китай, Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Франция, Турция и Саудитска Арабия.

Необходимостта от модернизация

Добре известно е, че Русия има особени заслуги за откриването и развитието на антарктическия регион. Но след експедицията на Белингсхаузен и Лазарев, които за първи път виждат очертанията на земите отвъд Южния полярен кръг, страната се завръща тук едва сто тридесет и четири години по-късно - като част от Първата съветска антарктическа експедиция през 1955 г. През следващите години СССР изпраща двадесет и седем научни станции в Антарктида.

Една от най-известните станции - "Восток" - е кръстена на шлеп, на който плава Белингсхаузен и е основана на 16 декември 1957 г. Мястото за изграждането му е уникално - тук през 1983 г. е регистрирана най-ниската температура в историята на наземните наблюдения: минус 89,2 градуса по Целзий. Тук се намира и магнитният полюс на Земята. Под станцията има реликтово субглациално езеро с незамръзваща вода. Жителите на станцията наблюдават климата, изучават ледените образувания и измерват промените в магнитните и електрическите полета в атмосферата. Всичко това е изключително важно, например при изготвянето на прогнозите за времето на планетата.

Около 30-35 учени пристигат във Восток всяка година през летния период (декември, януари и началото на февруари в региона). През останалото време тук постоянно пребивават 12-13 полярни изследователи. Метеоролози, аеролози, геофизици, магнитолози, океанолози, електротехници, механици-водачи, готвачи, лекари-хирурзи и анестезиолози, радиооператори и програмисти са персоналът на станцията.

 

 

Въпреки това, през последните десетилетия сградите на "Восток" доста се амортизираха и попаднаха под леда и снега. Впрочем не за първи път - през 1970 г., след тринадесет години експлоатация, тогавашните сгради на станцията се оказват затрупани от сняг и лед. Тук това е реалност, с която трябва да се съобразяваме: снегът вали постоянно, уплътнява се и образува дебели блокове. Полярните изследователи постоянно отстраняват замръзнали преспи и с трактор. Но сградите на "Восток" са под 3-метров слой сняг и в него трябва да се прокопаят тунели, за да се стигне от жилищния комплекс до електроцентралата, например.

Освен това, през последните десетилетия технологията отбеляза голям напредък: днес такива материали и устройства се използват при изграждането на полярни станции, за каквито през 80-те години на миналия век дори не се е мечтало. Като цяло отдавна стана ясно, че "Восток" се нуждае от обновяване, сочи материалът.

През 2019 г. (датата неслучайно съвпада с 200-годишнината от началото на експедицията на Белингсхаузен/Лазарев) руското правителство подписа заповед за създаване на нов зимен комплекс в непосредствена близост до съществуващата станция "Восток". На свой ред председателят на борда на директорите на Новатек Леонид Михелсон е инвестирал около четири милиарда рубли във възстановяването на "Восток".

Миналата година започна подготвителният етап на строителството на новата станция: започна уплътняването на снега за строителството. Контролният сбор се проведе в Гатчина, а след това корабите на научната експедиция транспортираха оборудването за новия зимен комплекс на станцията "Восток" до Антарктида. Между другото, това беше планирано още миналата година, но тогава корабът, който превозваше модулите на станцията, претърпя инцидент по пътя и повреди витлото. Операцията по доставката трябваше да бъде отложена за тази година.

Осемдесет процента от оборудването, което ще бъде необходимо за строежа, е натоварено на борда на контейнеровоза "Mys Dezhnev". Общо 133 модула са транспортирани през океана - това са жилищни помещения, лаборатории и гараж.

В момента, както съобщи източник от Института за арктически и антарктически изследвания (AARI) пред вестника, товарът се разтоварва активно върху антарктическия лед. След това специален транспорт ще се погрижи за доставката му до мястото на гарата.

Обновеният "Восток" ще се състои от пет големи модула (съставени от по-малки) с обща площ 2500 кв.м: жилищна част, лаборатории, електроцентрала и гараж. Тридесет и пет души ще могат да живеят там през лятото и петнадесет през зимата. Станцията ще бъде поставена върху специални подпорни конструкции с вградени повдигачи, високи три метра, за да се предпази комплексът от свличане на снега. Повече от сто души ще участват в издигането на конструкциите. Очаква се, че поради тежките климатични условия на "полюса на студа" строителството ще се забави с няколко години, а първите гости всъщност новата станция ще може да приеме в завършения си вид през 2024 г.

Елена Фокина, главен архитект на проекта на обновената станция (ОАО "Запсибгазпром"), заяви пред VZGLYAD, че новият "Восток" ще бъде първата подобна сграда в света - никой досега не е строил такива модерни сгради в Антарктида, на "студения полюс" на Земята.

"Каква беше предишната антарктическа станция? Просто набор от контейнери, доставени по море, елементарно пригодени за жилища и оборудвани с отоплителна система. Но през ХХ век не е имало концепция например за системи за подаване и извеждане на механична обща вентилация, автономни за всеки отделен блок, за всяка функционална зона на сградата. Точно такава система е предвидена в нашия проект.

В системите за захранване се използват електрически радиатори за външно подгряване, за да се предотврати замръзването на топлообменниците. Всички вентилационни отвори и жалузи, които влизат в контакт с външния въздух, също се отопляват. Движещите се части на климатичните инсталации се смазват с устойчива на замръзване грес, а ремъците са устойчиви на замръзване", казва архитектът.

Фокина нарича неприемливи условията, в които е трябвало да съществуват полярните изследователи през миналия век. Например в станцията "Восток" през нощта на 12 април 1982 г. възниква извънредна ситуация - пожар по неизвестна причина, при който загива един човек, изгарят всички основни дизелови генератори и станцията е изключена от електрическата мрежа. След това двайсетте останали полярни изследователи трябваше да изтърпят тежък осеммесечен зимен сън, сгушени в импровизирани хижи, задвижвани с дизелово гориво. Както отбелязва Фокина, дизайнерите са направили всичко възможно, за да предотвратят повтарянето на подобни ситуации. "Жилищните и техническите помещения са проектирани така, че в случай на повреда на един или друг модул или механизъм, по всяко време да има на разположение друга резервна инженерна система и жилищно пространство", обяснява Елена Фокина.

Практически като Марс

При проектирането на модернизирания "Восток" основният акцент беше да се гарантира, че хората в него ще могат да живеят и работят нормално при почти марсиански външни температури. Хората, които отиват на експедиция във "Восток", се подбират почти като космонавти.

Въпреки всичко това рядко някое  зимуване преминава без операция, защото в такъв лют студ вътрешните органи често спират да функционират. Ситуацията се влошава от факта, че влажността е почти нулева, а налягането - много ниско, което отново е изключително вредно за човешкия организъм.

"Затова се погрижихме медицинското звено да бъде оборудвано с най-добрата и най-модерна техника. Но също толкова важно е, че е приета много сложна схема за пречистване и извличане на вода, за да се осигури на полярните изследователи достатъчно влага. Това е много важно в областта на абсолютния студ, където всяка течност се втвърдява мигновено. В Антарктида водата обикновено се добива от топящия се сняг, но трябва да се използват и пречистват и отпадни води. За целта е необходимо огромно количество енергия, която се добива с помощта на дизелови генератори. Сега на "Восток" те ще бъдат повече от пет, тъй като ще трябва да дублират функциите си. Ще бъде инсталирана и специална горивна инсталация за оползотворяване на топлината на димните газове и слънчеви панели", обяснява архитектът на проекта.

Трябва да се има предвид, че през деветте месеца на годината няма никакъв транспортен достъп до Восток. През тези девет месеца е по-трудно да се стигне до там, отколкото до космическа орбита - сегашните технологии не могат да издържат на толкова ниски температури.

"Плъзгането е сериозен проблем и за полярните птици, които са принудени да зимуват на място като това. Финият сняг буквално навлиза в сградите, но ние сме намерили начин да се справим с това. Ето защо беше решено "Восток" да бъде поставен на специални "крака", оборудвани с мощни повдигачи. През лятото, когато температурата е минус 30-40 градуса по Целзий, което позволява на машините да работят на открито, тези повдигачи се задействат и "краката" могат да се повдигнат, за да се раздроби снегът под тях и след това да се спусне върху увеличената снежна покривка. Това ще предотврати възможността станцията да бъде засипана - така че да не попадне под натрупания сняг. Освен това проектът е проектиран по такъв начин, че при премахване на опората на един от краката, цялата конструкция няма да се деформира", обяснява архитектът на проекта.

Реконструираната станция ще работи 25 години, докато не се нуждае от основен ремонт. Най-важното е, че сградата на "Восток" ще може да издържи на адския студ през целия период от време. "Всеки отделен модул е облицован със слоеве изолация от минерална вата по периметъра, като са запълнени всички кухини. Общата дебелина на външните стени е до 650 мм. Стените са облицовани с фасадни панели отвън и с негорими плоскости от фибростъкло отвътре. По време на транспортирането отворите за прозорци и врати са снабдени с компенсатори на диференциалното налягане, така че станцията се доставя цяла и без деформации или повреди", казва Елена Фокина.

Модернизираният "Восток" е необходим не само за метеорологични наблюдения. Служителите му могат да направят важни научни открития. Подземното езеро, разположено под станцията, отдавна предизвиква безпокойство у учените. Не е изключено то да е обитавано от неизвестни на науката микроорганизми и като цяло водата на това езеро представлява голям интерес. Но проблемът е, че никога не е било възможно да се извлече тази вода в течно състояние - тя веднага замръзва. Може би сега, на ново технологично ниво, ще бъде възможно да бъде направено.