Висококачественият набор от данни на НАСА за температурата, въз основа на който последните пет години бяха обявени за най-горещите в света, получи нова подкрепа от независими спътникови записи.

Изследователите установиха, че темпото на изменението на климата може да бъде малко по-опасно, отколкото се смяташе досега, поне в най-бързо затоплящата се част на света - най-високите му географски ширини.

"Всъщност може да сме подценявали колко се е затоплила Арктика", казва Гавин Шмид, който ръководи Института за космически изследвания "Годард" на НАСА. Институтът съхранява данните за температурата.

Водещият набор от данни на НАСА, известен като GISTEMP, е един от двата, съхранявани от агенциите на американското правителство, като другият се поддържа от Националната администрация по океаните и атмосферата, НОАА.

Двете мрежи данни, заедно с няколко други, поддържани от институции и академични групи по света, се основават на обобщаването на записи от хиляди термометри, разпръснати по земните повърхности и нарастващ обем на океанските измервания от буйове и други инструменти.

Тъй като наборите от данни показват не само стабилно глобално затопляне, но също и представлява обширна база данни от нови температурни записи, те са подложени на засилен контрол. Някои критици твърдят, че данните са "скалъпени и манипулирани", съшити с цел да докажат определена теза в случая - за наличие на антропогенно глобално затопляне)

Изследователите обаче твърдят, че техните методи са валидни и, че различните данни се потвърждават значително повече, отколкото дори самите те са очаквали, което предполага, че тенденцията за затопляне, която те сочат, е повече или по-малко реална.

Спътникът на НАСА Aqua, който е в орбита от 2002 г.  носи инфрачервено устройство, което може независимо да измерва температурите на повърхността на Земята и всъщност го прави с доста висока степен на резолюция.

Температурният запис, осигурен от сателита, който се води от 2003 г. до 2018 г. и в момента, подкрепя констатацията на НАСА, че 2016 г. е най-горещата година и като цяло тенденцията на затопляне продължава, както твърдят повърхностните термометри, според проучването, споделя Джоел Съскинд от НАСА.

"Онова, което откриваме, е наистина впечатляващо съответствие между тенденциите, които виждаме в този сателитен продукт, който е напълно независим от температурата на повърхността и от интерпретациите на метеорологичните станции", казва Шмид, един от тримата съавтори.

 

"Тези открития би трябвало да помогнат да се преодолеят всички продължаващи опасения, че съвременното затопляне се дължи някак на местоположението на сензорите в градските топлинни острови или други грешки в измерването на повърхността", казва Зек Хаусфат, изследовател в Калифорнийския университет в Бъркли.

Вижте промяната на глобалната температура през последните 150 години, според Бъркли Земя:

Ученият работи върху друга база данни за температурата -  Бъркли Земя (Berkeley Earth) и коментира новото проучване, в което той не е участвал:

"Сателитните данни на AIRS улавят цялата повърхност на планетата и показват, че ако не друго, нашите измервания на повърхността леко подценяват скоростта на съвременното затопляне,".

Проучването също така потвърждава, че "Арктика се затопля много по-бързо от останалия свят и че правилната оценка на температурите в региона е важна за разбирането на това какво се случва със света като цяло", споделя Хаусфат.

Новото изследване "потвърждава (още веднъж) от независим източник, че данните за температурата на повърхността през последните няколко десетилетия са стабилни", добавя Еуд Хокинс, изследовател на климата в Университета на Рединг във Великобритания.

Методологиите, използвани за изчисляване на температурата на Земята, се подобряват през цялото време - и наборите от данни се актуализират постоянно с най-новата информация. 

Новото изследване предполага, че никой от "доводите" на скептиците не поставя под съмнение основния извод: затоплянето продължава; и Земята продължава да достига нови рекордно високи температури, поне в контекста на последните 140 години.