Концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата на планетата варира на годишна база с няколко промила, като най-висока тя е към април-май, след което разлистилата се зеленина в Северното полукълбо, където е разгарът на пролетта започва да снижава това количество и годишният минимум е към средата на северната есен, след което отново се повишава до следващата пролет.
Разбира се, от година на година, заради ибжекциите на допълнителен диоксид от дейността на хората, всеки следващ минимум, както и максимум, е с 2-3 промила по-високи от този през предходната година.
Затова графиката през годините изглежда така:
Вчера данните внезапно рязко скочиха с над 3 части на милион, промяна, която обикновено става за една година.
Разбира се, това е възможно да са временни флуктуации, но все пак фактите са обезпокоителни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}