Летните утрини през повечето дни и месеци, ако и да са по-хладни от следобедите, са с достатъчно комфортни температури, за да не се усещат като неприятно студени.

Зимните пък често са мразовити малко или много, а следобедите на кратките зимни дни с много ниско слънце също обикновено са достатъчно студени, за да останем по тениска или дори лека риза или блуза. 

Затова денонощните амплитуди през есента и пролетта ни правят впечатление, а често провокираната от тях нужда да носим връхна дреха, която след обяд се чудим къде да денем, ни дразни.

Но...няма как. Тези амплитуди са не просто нормални, те са "визитна картичка" на преходните месеци. И докато радостното очакване за предстоящо все по-топло време през април, както и  дълго греещото слънце някак притъпяват неудобството, октомври е "цар" на дискомфорта от температурните скокове през денонощието.

За това има няколко обяснения.

Първото е чисто субективно. След горещото лято, през което дори синоптиците рядко съобщават минималните температури, рязкото и трайно захлаждане през октомври приковава вниманието ни по-добре от тъй или инак, все по-топлия, макар все още с хладни утрини, април.

Субективното усещане играе много важна роля, но и обективните фактори през октомври са много по-подчертани от пролетните. 

Първо: Денят все още се съкращава с най-бързи темпове. Средната продължителност на деня е 11 часа, но бързо намалява и в края на месеца доближава десет. Но е важна не само продължителността, а и количеството енергия, получавана от единица площ. 

Докато през лятото получената от квадратен метър земна повърхност на нашата географска ширина слънчева енергия е над 6 киловата и половина за един ден, в момента тази стойност е намаляла близо 3 пъти - само два киловата и половина. Отделно трябва да вземем предвид и... дългите сенки. В гъсто застроен с високи сгради град огромна част от улиците е в сянка. Обяснението - огрените от намиращото се на 35-40 градуса над хоризонта само по обед слънце хвърлят сенки по-дълги от собствената им височина, докато от май до август те са по-къси от половината им височина. Така много често сме на сянка и, изключая обедните и ранните следобедни часове, чувството за хлад не се смекчава от директните слънчеви лъчи.

Какво можем да сторим? Нищо. Да си носим в ръка сутрешните връхни дрехи след обяд  и... да чакаме април