Учени: гората представлява единен организъм

Огромни мрежи от микроорганизми, гъби и бактерии съединяват под земята корените на десетки хиляди дървета в единно цяло

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Учени: гората представлява единен организъм

08:48 | 24 май 2019

| Автор : Иво Некитов

3 3028 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Дърветата не биха били това, което са, без микроскопичните им помощници.

Още по темата

Милиони видове гъби и бактерии обменят хранителни вещества между почвата и корените на дърветата, играейки ролята на посредници и образувайки обширна взаимно свързана мрежа от организми в цялата гора. Наскоро за първи път учените подробно описаха тази "горска кръвоносна мрежа" в световен мащаб, използвайки база данни с повече от 28 000 дървета, растящи в повече от 70 страни.

Преди учените да направят карта на подземната горска екосистема, те е трябвало да знаят нещо по-фундаментално: къде и как живеят дърветата. Швейцарският природозащитник Томас Кроутър е събрал огромно количество данни за това, започвайки от 2012 г., от правителствени агенции и отделни учени, които са идентифицирали дърветата и са измерили размера им по света. През 2015 г. той картографира глобалното разпределение на дърветата и е изчислил, че на Земята има около 3 трилиона дървета.

Вдъхновен от тази работа, Кабир Пей, биолог от Станфордския университет в Пало Алто, Калифорния, е предложил Кроутър да направи същото за мрежата от подземни организми, които свързват горските дървета. Всяко дърво в базата данни на учения е тясно свързано с определени видове микроби. Например, корените на дъба и боровете са заобиколени от ектомикоризни (EM) гъби, които могат да изграждат обширни подземни мрежи в търсене на хранителни вещества. Боровете и кедърът, за разлика от тях, предпочитат арбускуларната микориза (АМ), която се спуска директно в кореновите клетки на дърветата, но образуват по-малки почвени мрежи.

Други дървета, предимно от семейство бобови (като соя и фъстъци), са свързани с бактерии, които превръщат азота от атмосферата в здравословни растителни храни, процес, известен като "фиксиране на атмосферен азот".

>>>Виж галерия от снимки на тропически и умереноконтинентални гори>>>

Изследователите съставили компютърен алгоритъм, за да намерят корелации между дървесните микроби в базата данни на Кроутър и местните фактори на околната среда, като температура, валежи, химия на почвата и топография. След това те са използвали корелациите, открити от алгоритъма, за да запълнят глобална карта и да предскажат кои видове гъби ще живеят на места, които включват по-голямата част от Африка и Азия.

В студените умерени гори, където дървесината и органичната материя се разпадат по-бавно, доминират мрежови формиращи гъбички. Около четири от пет дървета в тези региони са свързани с тези гъби, а авторите откриват, че мрежите от микроорганизми, намерени при местни изследвания, всъщност оплита в мега-мрежи почвите на Северна Америка, Европа и Азия.

Обратно, в по-топлите тропици, където дървеният материал и органичната материя се разпадат бързо, доминират АМ гъбичките. Тези гъби образуват по-малки мрежи и създават по-малък обмен между областите си на разпространение, което означава, че мрежата от тропически дървета вероятно е по-локализирана.

Около 90% от всички дървесни видове са свързани с АМ гъби; по-голямата част са групирани в тропиците. Азотните фиксатори са най-често срещани в горещи и сухи места, като пустинята на югозападните щати на САЩ, например.

Резултатите могат да помогнат на изследователите да изградят по-добри компютърни модели, за да предскажат колко гори ще изчезнат и колко въглеродни емисии ще се отделят в атмосферата, в която климатът се затопля.

Но Кроутър е готов да направи прогноза още сега.

Неговите резултати показват, че тъй като планетата се загрява, около 10% от дърветата, свързани с ЕМ, могат да бъдат заменени с дървета, свързани с АМ. Микробите в AM-доминираните гори произвеждат по-бързо въглерод-съдържащи органични вещества, така че те могат бързо да отделят много въглероден диоксид, който задържа топлината. Това потенциално би ускорило процеса на изменение на климата, който вече се случва с тревожна скорост, формирайки още една положителна обратна връзка.

Любопитно:

За мнозина може да се стори куриозно, но лозето също е....гора. Според изследвания, публикувани още в средата на миналия век, в тих, безветрен и слънчев летен ден, концентрацията на въглероден двуокис в едно добре гледано и здраво лозе е с от 50 до 90 на сто по-ниска от тази извън масива. Това се дължи на невероятно силната способност на лозата да фиксира атмосферния въглероден двуокис, за да се "храни", изгражда тъканите си и налива бъдещата гроздова реколта!

>>> Посетете и нашата Фейсбук-страница>>>>

ИЗБРАНО