Глобалното затопляне постепенно повишава глобалната температура на атмосферата, но и тази на океаните: като за начало - на повърхностните няколкостотин метра.

Арктика се затопля над два пъти по-бързо от планетата като цяло, а през последните години ледът в Арктика става все по-тънък, а аномално ранното му топене започва все по-рано.

Сезонното есенно-зимно замръзване, от своя страна, става все по-късно, а някои области показват още по-големи и често повтарящи се топли аномалии, в сравнение дори със самата Арктика.

През тази година летният минимум на площта на леда в Арктика беше на второ място, но последвалия период през октомври и до момента през ноември почти непрекъснато държи рекорд по малка площ на леда за съответната дата. Виж графиката:

Ледът нормално се увеличава в навечерието на зимата, но това увеличение е все по-мудно и по-късно (виж графиките).

Особено се отличава един арктически регион през настоящата календарна година.

Докато Арктическият океан е по-широко отворен към Атлантика и обменът му с негови по-топли води го прави видимо по-уязвим за затопляне от запад, на източната си "порта" към Тихия океан Беринговият проток е доста по-тесен.

Но още през пролетта писахме, че Берингово море от южната му страна практически почти не замръзна (което беше абсолютен прецедент). Ударът откъм гърба на Арктика е особено осезаем през последните 2 месеца. Заради много по-топлите от обичайното води на североизточната и северна части на огромния Пасифик, почти непрекъсната положителна аномалия на въздуха има и над Аляска, и над земите на чукчите (Чукотка), и на прилежащите им от север ледени акватории на Чукотско море и това от страната на Аляска - море Бофорт. Вижте композитната картинка:

Тези аномалии, впрочем, са пряко свързани с "ледената епоха" в САЩ в момента, огъвайки силно и с голяма амплитуда струйния поток, който в източната си "пързалка" над американския континент доставя рекордния студ над част от САЩ. 

Какво ще последва, предстои да узнаем съвсем скоро, но промяната в климата не е само по-топло време като това в момента над Източна Европа, а и съответните обратни аномалии на местата от "другата страна на палачинката". Вижте картата на дневната аномалия:

Както е видно, на огромната отрицателна аномалия над Щатите и тази над част от Сибир, за която писахме вчера, се противопоставят три рекордни такива: тези над Атлантика, Над Тихия Океан, вкл. споменатите арктически области, но и наистина изумителната по площ, дълбочина и трайност източноевропейско-балканска такава.