Когато си мислим за  Антарктида, вероятно си представяме безкрайни ледени пространства и пингвини. Но по времето на динозаврите континентът е бил покрит с влажна блатиста тропическа гора.

Екип специалисти съобщава, че са открили доказателства за това в растителен материал, извлечен от морското дъно в по брега на Западна Антарктида.

Креда е третият, последен период от мезозоя, преди 145 до 66 милиона години. Той е бил топъл период, през който Земята е имала парников климат и растителност е покривала цяла Антарктида.

Според учените, новото откритие разкрива не само, че блатистите тропически гори са процъфтявали близо до южния полюс преди около 90 м. години, но и че температурите са били доста по-високи от очакваните. Такива условия, добавят те, биха могли да бъдат произведени само ако нивата на въглероден диоксид са далеч по-високи, отколкото се смяташе досега и в региона няма ледници.

"Не знаехме, че този парников климат е толкова екстремен", каза д-р Йохан Клагес от Института "Алфред Вегенер" в Германия и съавтор на изследването. "Това ни показва какво е в състояние да направи въглеродният двуокис."

Пишейки в списанието Nature, цитиран от Гардиън, екипът обяснява как през 2017 г. пробиват дупка в морското дъно близо до ледника на остров Пайн в западна Антарктида. Това местоположение е на около 2 000 км (1200 мили) от днешния южен полюс, но преди около 90 милиона години е било на около 900 км от полюса.

Отворът е пробит и материалът е извлечен с помощта на дистанционно управлявана платформа. "Това е като космически кораб, закотвен на морското дъно", казва Клагес.

Първите няколко метра материал са ледникови утайки, датирани преди около 25 000 години, докато следващите 25 метра са пясъчник, датирани преди около 45 милиона години - нещо, което Клагес каза, че е доста интересно за екипа.

Докато те работели, огромно поле от морски лед се приближававал към мястото. "Ставаше малко опасно", казва Клагес. "Ние казахме:" Добре, още три метра и тогава можем да евакуираме мястото за кариране тук. "И в тези три метра имахме този вълнуващ нов материал."

Този триметров участък беше съставен от кал, покрит с материал, наподобяващ въглища, и пълен с пръст от древната гора, пълен с корени, спори и цветен прашец - като последният е идентифициран като идващ от растения, включително иглолистни дървета и папрати.

"Все едно да отидете някъде в гора, близо до къщата си и пробиете дупка в горската почва", каза Клагес. "Това е наистина откритие ... беше невероятно."

Екипът намерил доказателства за повече от 65 различни видове растения в материала, разкривайки, че пейзажът близо до южния полюс би бил покрит с блатиста иглолистна гора, подобна на тази, съществуваща днес в северозападната част на Южния остров на Нова Зеландия. Материалът е датиран преди между 92 и 83 милиона години.

Регионът би имал средни годишни температури от 12-13 С, "което е по-топло, отколкото в Германия днес", споделя ученият и добавя, че анализът на химикалите, оставени от фотосинтезиращите организми, наречени цианобактерии, разкрива, че повърхностните води, например езера , са имали приятна температура от около  20 С.

От съществено значение, добавя  специалистът, е, че компютърното моделиране показва, че такава среда толкова близо до южния полюс - където през зимата има пълна тъмнина в продължение на около четири месеца, би била възможна, само ако концентрациите на парникови газове в атмосферата тогава са били далеч по-високи, отколкото се смяташе досега, а повърхността на сушата - покрита с растителност.

С други думи, нямало е ледени покривки - нещо, което Клагес отбелязва, че досегае било въпрос на спорове.

Д-р Джеймс Бендл, експерт по органична геохимия от Бирмингамския университет, коментира, че изучаването на екосистемата в Антарктида е изключително важно за разбирането на миналото и бъдещото изменение на климата, добавяйки, че необоснованата употреба на изкопаеми горива може да изтласка концентрациите на въглероден диоксид до нива, подобни на тези преди 90 милиона години още в началото на следващия век.

"В крайна сметка, ако имаме атмосфера от повече от 1000 части на милион въглероден диоксид, ние се ангажираме с бъдеща планета, която няма почти никакъв лед,  а Антарктида, отново ще се покрие с растителност и няма да има ледено покритие", заключава ученият.