Гори растат близо до Южния полюс, морските нива са с 20 метра по-високи от сегашните, а глобалните температури са с 3C-4C по-високи. Това виждат световните учени, гледайки назад във времето, когато за последно нивата на въглероден двуокис в атмосферата, са били колкото тези днес.

>>>Вижте снимки от Антарктика и графики, сочещи намаляването на леда>>>

Изследвайки седименти и растителни фосили, изследователите са открили, че температурите в близост до Южния полюс са били с около 20 ° С по-високи от сега в епохата на Плиоцена, период преди от 5,3 до 2,6 милиона години.

Много учени използват сложни компютърни модели, за да предскажат въздействието на причинените от човека промени на климата, но поглед назад във времето с примери от реалния свят може да ни даде нови и очевидни знания и прозрения.

Плиоценът е "подходяща аналогия" и предлага важни уроци за пътя напред, казва за промяната на климата Мартин Сигерт - учен-геофизик в Imperial College London, пред "Гардиън".

"Новината е, че температурите са били с 3-4 градуса по-високи, а морските нива - с 15-20 метра по-високи от днешните. Показателно е, че е нямало ледникова покривка на Гренландия, нито в Западната Антарктика и големи парчета от Източната Антарктика, обяснява той.

Изгарянето на изкопаемите горива изпомпва CO2 в атмосферата изключително бързо, казва той, макар че атмосферата и океаните се нуждаят от време да реагират напълно.

"Ако пуснете фурната си вкъщи и я настроите на 200 ° C, температурата не стига до това ниво незабавно, това отнема малко време. Същото е и с климата," каза Сигер на среща на Кралското метеорологично общество за климата на Плиоцена. 

Той добавя, че глобалната температура вече е нараснала с 1С след индустриалната революция, когато нивата на CO2 са били 280 части на милион (ppm). CO2 сега е на 412ppm  и концентрацията му бързо продължава да нараства, което предполага, че планетата ще бъде подложена неминуемо на затопляне до 3C-4C през следващите няколко века. Топенето на леда, според учения, ще отнеме повече време и огромното покачване на морското равнище, посочено от доказателствата от плиоцена, вероятно ще отнеме няколко хилядолетия.

В Плиоцена разнообразни букови и евентуално иглолистни дървета са расли в Оливър Блафс, на 300 мили (под 500 километра) от Южния полюс. Останките на дърветата бяха открити като вкаменелости, заедно с лишеи и мъхове.

Джейн Франсис, директор на Британската антарктическа програма, заявява: "Това е невероятно откритие. Намерили са изкопаеми листа от южен бук. Наричам ги последните гори на Антарктика. Те са расли при 400 ppm CO2, така че това може да е мястото, на коетоще се завърнат, с оттеглянето на ледените пластове, което може да позволи на растенията отново да колонизират Антарктида".

Доказателствата показват, че летните температури в Плиоцена са били подобни на тези в тундрата - около +5C в близост до полюса, в сравнение с -15 ° C до -20 ° C днес.

Наличието на растения показва, че антарктическата ледена шапка е била много по-малка в Плиоцена, а морското равнище - много по-високо. "Двадесет метра повишаване на морското равнище ще окаже голямо влияние върху всички наши крайбрежни градове и всички наши крайбрежни райони, където хората живеят", казва Франсис.

Полярните региони бяха особено важни за разбирането на глобалния климат, знаем, че промяната се случва първо там и е най-драматична, казва още той.

Преди около 100 милиона години е имало още по-екстремен климат. В периода Креда нивата на CO2 са били 1000 ppm. Антарктика вече е била над Южния полюс, но районът е бил топъл и покрит с големи гори, чиито вкаменени пънове, стволове и почви са запазени като вкаменелости на места като Александровския остров.

"Ако запазим въглеродните емисии при сегашните темпове, до края на века ще имаме 1000 ppm," казва Сигерт.

Ниското ниво на CO2 от 280 ppm в периода до индустриалната революция се корени в това, че въглеродът се отнема от въздуха от растенията и животните и след това се погребва.

"Това е образувало въглищните пластове, газовите и нефтени находища, а това, което правим през последните 150 години, е да го изкопаваме и връщаме в атмосферата с няколко милиона пъти по-голяма скорост и това е лудост", твърди ученият.

Все пак има една климатична опасност, която тези емисии изключиха, завършва Сигерт. Това е връщането към ледниковата епоха, което се е случвало няколко пъти през последните 1-1.5 милиона години: "Сега въглеродният диоксид е на твърде високо ниво, за да има някакъв шанс за голямо замръзване, ние го убихме".

Материалът е публикуван в "Гардиън" с оригинално заглавие: Last time CO2 levels were this high, there were trees at the South Pole.