Почти в цялата страна времето през месец май често е нестабилно. Ако сутрин има по някой слънчев час, след обяд "задължително" вали и гърми.

Причините са основно две: много силното слънце и "наследството" на зимата.

От средата на април до последните дни на август слънцето изпраща на нашите географски ширини огромно количество енергия, ефективно близо 10 пъти повече, отколкото през декември.

По обед инсолацията е приблизително 1100 вата на квадратен метър. За сравнение, при идеални условия (без мъгли и облаци, което е по-скоро рядкост) през декември този показател е около 400 вата на кв.м.

Още сутрин, след изгрев, земната повърхност бързо се затопля, а тя от своя страна нагрява приземните въздушни маси.

Те се разширяват и устремяват нагоре. Това явление се нарича конвекция. Освен силно загрят, този въздух е и влажен.

Издигането му продължава, докато не се изкачи достатъчно високо, за да достигне равновесно състояние с околната атмосфера на съответната височина. Много често това се случва над 6-7, а понякога и повече от 10 километра. Понякога енергията на издигащите се конвективни термици е такава, че те успяват да "пробият" и границата между тропосферата и стратосферата, което не е лесна работа, тъй като стратосферата е доста по-топла и тази граница, наречена тропопауза, е своеобразен "похлупак" над кипящата конвективна "тенджера".

Но не е необходимо дори и чак такова издигане. Почти винаги процесите на образуване на влежи протичат много преди това.

Ако се издигне достатъчно високо, тази въздушна маса се охлажда (но все едно - остава по-топла от съседните въздушни маси, поради причина, която ще посочим след малко) и водните му пари започват да кондензират, да се втечняват. Образуват се облаци, които след известно време се пренасищат с водни капчици или ледени топчета с различна структура и големина, последните  уедряват и съединяват и когато натежат достатъчно, започва да вали.

Въпросът е: защо през май обикновено вали повече, отколкото през юли или август?

Защото въздушната маса, останала "в наследство" от зимата, във височина все още не е достатъчно топла за да уравновеси конвективния издигащ се въздух достатъчно ниско. Тя се затопля постепенно отдолу нагоре, от ден на ден, но за разлика от най-ниските тропосферни слоеве, в тези в средната тропосфера температурите са все още ниски. 

Тя се затопля постепенно отдолу нагоре, от ден на ден, но за разлика от най-ниските тропосферни слоеве, в тези в средната Тропосфера температурите са все още ниски.

Процесът на затоплянето им ще продължи и едва в средата и втората половина на лятото вече ще бъде достатъчно топло, за да може уравновесяването с конвективните обеми, издигнати от слънчевата енергия, да става все по-ниско и точките на насищане да се издигат все по-нагоре.

В метеорологията има много индекси и коефициенти, които описват тези явления, но същността на повечето може да се резюмира с описания процес: в края на пролетта атмосферата във височина е все още студена, а при земя слънцето е повече от лятно и нагрява много силно приземните слоеве. Това поражда волатилност, нестабилност в атмосферата и като пряко следствие - твърде честите валежи и гръмотевици на нашите ширини.

Описаните тук процеси протичат в малко "идеализирана" среда, т.е в неопределено барично поле.

При тези "безнадеждни" усилващи се взаимно причини за лошо време, вероятно се питате, как въобще има слънчеви часове през май?:)

Отговорът е: заради антициклоналните гребени.

С постепенното лятно затопляне на атмосферата, налягането от тропиците на север расте във височина. Този процес не е "по разписание" и навсякъде, но е неумолим.

Когато такъв гребен - от тропиците или континента, израсне над Балканите и страната, движенията в него, бидейки низходящи, малко или повече "гасят" конвекцията и облаците остават без достатъчно вертикално развитие (височина) и хоризонтален размер, за да предизвикват превалявания.

Това наблюдаваме през част от последните дни. Тук-там има гръмотевични бури, но те не са масови, каквито биха могли да бъдат.

Отделно, влажността от север на юг и към вътрешността на континента намалява и височината над земната повърхност, при която се достига точката на оросяване (насищане) се издига все повече.

В резултат, след по правило нестабилното време през май, често и началото на юни, атмосферата постепенно се стабилизира, а дните с превалявания намаляват.

Да обобщим: Времето през май често е нестабилно в много от дните му по обективни и по-често доминиращи причини. Разбира се, нестабилността може да доминира или да не е толкова изразена, но това време е напълно нормално за май, а често - и за голяма част от юни.

Засега, тази пролет ни подари доста дни с хубаво и слънчево време, което ще продължи поне до 4-5 май, а какво ще поднесе след това последният пролетен и преходен към лятото месец, ще разберем от прогнозите в следващите дни.