"Зоната на Златокоска" (англ. "goldilocks zone") учените наричат обитаемата зона около всяка звезда, в която на планета от земен тип е възможно съществуването на вода в течна форма. Това е най-важното, изходно условие за зараждане  и  съществуване на живот от "земен", въглероден тип - единствения, познат засега извън научнофантастичните романи.

Обитаемата зона е наречена така, заради Златокоска от приказката с трите мечки. В нея русокосата героиня намира идеално топлата чиния с ястие, след като едната, която опитва, е твърде студена, а другата - твърде гореща.

Ако планетата се намира по-близо до звездата си, е твърде горещо и на нея няма стабилна зона с температури под точката на кипене на водата.

Пример в нашата Слънчева система са Меркурий и Венера. Първата е твърде близо до Слънцето и дума не може да става за течна вода.

Венера е почти до вътрешната граница на зоната на Златокоска и вероятно някъде в миналото, при по-слабо с 10-15 на сто Слънце, са съществували условия за вода в течна форма, но след засилването на слънчевия термоядрен котел Венера безнадеждно се е спуснала към парниковия ад, който представлява в момента, с температура на повърхността от няколкостотин градуса.

В другия край на зоната на Златокоска, след щастливо намиращата се в центъра и Земя, се намира Марс.

Теоретично той би могъл и вероятно в миналото е притежавал течна вода, възможно дори и морета и океани, но с изчезването на магнитното си поле, той първоначално губи по-голямата част от атмосферата си, а успоредно или веднага след това - водните си резервоари, поне тези с течна вода.

В миналото ни планетата често е била "на косъм" от единия или другия край на коридора, но така или иначе не е излязла от него и благодарение на този "късмет" или факт, сега четем тези редове.

Очаквайте на сайта vremeto.dir.bg поредица интересни и информативни статии за миналия климат на нашата планета през последния 1 милиард години.